Уолтър Скот
Ричард Лъвското сърце (26)

Двадесет и шеста глава

Сълзите ми ще се проливат вечно.

Не плача аз, че милият го няма,

защото щастието може пак да дойде

и разделени, влюбените да се срещнат.

Не плача и за мъртвите, защото

не ги боли и вече те не страдат,

а близките им подир тях отиват

и ще ги събере ведно смъртта.

Оплаквам аз по-лошо от раздяла

и от смърт — безчестието тежко на любимия

и преизпълнена от гордост и от срам,

проливам сълзи за злощастното му име.

Балада

Гръмогласно, без въобще да се сдържа, Ричард изразяваше своята радост:

— Томас де Уо! Дебелако Джилсланд! Кълна се в крал Хенри, толкова се радвам на твоето завръщане, както гуляйджията се радва на каната с вино! Вярвай, не бих могъл да строя войската си, ако не видех пред нея огромната ти фигура! За мен си като стожер, около който разполагам своите дружини. Скоро ще се бием, Томас, стига светиите да са благосклонни към нас. Ако се бяхме сбили в твое отсъствие, сигурен съм, щеше да се обесиш нейде от мъка.

— Благодаря на Ваше величество за посрещането, което ми е още повече приятно, понеже скоро ще можем да се сбием и да натупаме врага, както трябва. И все пак не пречи да узная с какви сили разполага сега Ваше величество. Освен това съм донесъл и някои новини от Аскалон.

— Какво си магаре, сър Томас! — възкликна кралят. — Сега по̀ подобава да послушаме в твоя чест малко музика и песните на нашия велик менестрел Блондел дьо Нел!

— И все пак преди това искам Ваше величество да чуе моя отчет — настоя Томас де Уо. — Пристигнах отдалеч и ми се иска да поспя, а не да си плакна ушите с музика.

— Твоите уши не са наистина за музика, за тях най-добрият звук е зовът на ловджийския рог, а не сладките песни. Слушай, Томас, различаваш ли пеенето на Блондел от магарешки рев?

— Не съм сигурен, господарю — отвърна Томас. — Да не говорим за Блондел, който е благородник и сигурно е много надарен, но все пак, да си призная, когато слушам друг менестрел, винаги се сещам за магаретата.

— Уж си възпитан човек — рече кралят — можеше да направиш изключение — поне за мен, нали и аз обичам да пея рицарски песни. Пък и аз съм роден благородник.

— Ваше величество не бива да забравя, че в мое лице си има работа с магаре — усмихнат му напомни де Уо.

— Прав си, прав си — съгласи се кралят. — Но все пак колко си инатлив! Хайде, ела насам, магаре такова. Човек трябва да те разтовари, за да си отпочинеш час по-скоро. Няма защо да хабим музиката заради теб, а ти, Солсбъри, иди при нашата кралица и й съобщи, че заедно с де Уо е пристигнал и Блондел и носи куп нови песни. Кажи й да дойде веднага. Да не забрави да доведе и братовчедката Едит Плантагенет. — Кралят изгледа нубиеца с многозначителния израз, който се изписваше върху лицето му всеки път, когато той хвърлеше поглед към чернокожия роб.

— О, и немият ни пратеник се върнал! Застани зад гърба на сър Невил, робе, и ще чуеш такива звуци, че ще благодариш на Бога, задето те е поразил с немота, а не с глухота.

Ричард обърна гръб на всички останали и като впери поглед в де Уо, започна да изслушва военните съобщения на барона.

Когато аудиенцията на лорд Джилсланд приключи, слугата съобщи, че кралицата и нейната свита се приближава към шатрата.

— Донесете вино! — извика кралят. — Старото отлежало кипърско вино, което взехме при атаката на Фамагуста. Да пием за здравето на дебелия лорд Джилсланд, джентълмени! Никой владетел не е имал по-грижлив и верен поданик.

— Много се радвам — отбеляза сър Томас, — че Ваше величество смята магарето за полезно.

— Май още не можеш да преглътнеш шегата ми за магарешкия инат? — засмя се Ричард. — Хайде, прокарай я с тази чаша, за да не ти засяда повече на гърлото. И ще ти кажа, че ти си боец като мен и трябва взаимно да понасяме шегите си, както понасяме и ударите си по време на турнирите. Кълна се в Бога, на последния турнир ти ме удари с копието толкова здраво, колкото и аз тебе! Между двама ви с Блондел разликата е: ти си само мой приятел и може да се каже, мой ученик във военното изкуство. Блондел пък е мой учител в музиката и менестрелското изкуство. На теб позволявам волността на близкото приятелство, а към него се отнасям с почит като към даровит учител, който е много по-велик от мен в своето изкуство. Затова не ми се сърди, приятелю, а остани да послушаш музика.

— Толкова се радвам да видя Ваше величество весел, че, кълна се в Бога — рече лорд Джилсланд, — готов съм да слушам Блондел, докато той изпее целия романс за крал Артур, а нали този романс се пее три дни!

— Е, няма чак дотам да изпитвам твоето търпение — успокои го кралят. — Но я виж, факлоносците на моята съпруга са вече наблизо. Побързай да посрещнеш кралицата си, де Уо, за да заслужиш нейното милостиво внимание. О, закъснял си, Невил вече те изпревари.

— Е, да, но той никога не бърза да ме изпревари в боя — промърмори де Уо.

— В бой никой изобщо не може да те изпревари, скъпи Том Джилсланд — каза кралят. — Само на мен се е случвало да изляза по-напред от теб, но рядко.

— Да бъдем справедливи и към хората в нещастие — възрази де Уо, — веднъж ме изпревари и клетият рицар на Спящия леопард. Той е по-млад от мен и по-лек, затова…

— Млъкни! — остро го прекъсна Ричард. — Нито дума за него!

Ричард също пристъпи напред да посрещне своята съпруга. Беренхария прекрасно знаеше, че мъжът й също толкова страстно обича музиката и пеенето, както и бойната слава. Затова тя се постара да изрази най-топло внимание към Блондел. Едит също поздрави кратко Блондел и нейните искрени думи му направиха силно впечатление.

След разменените приветствия Едит разсеяно плъзна поглед наоколо и неволно срещна очите на нубиеца, който напразно се криеше зад гърбовете на придворните. Младата дама се свлече безшумно върху един стол и толкова пребледня, че кралица Беренхария изпрати да донесат ароматичните есенции и вода, за да съвземат милата Едит. Ричард остана изненадан от душевното състояние на своята роднина: бе имал по-високо мнение за нейната твърдост.

Кралят даде знак на Блондел и той се обърна към насядалите вече присъстващи с думите:

— Слушайте, лордове, слушайте всички!

Придворните се умълчаха и крадешком хвърляха погледи към краля, за да подражават на неговите реакции. Само де Уо откровено се прозяваше като човек, принуден да понесе мъчно и продължително изпитание.

Поемата, изпълнена на норманско наречие, разказваше за капризна дама, поискала от своя рицар да се сражава на турнира в нейната нощна риза. Победоносният рицар след това кара лекомислената принцеса да облече окървавената и изпокъсана риза и да застане начело на тържествената процесия. Когато баща й, кралят, иска да я накаже, рицарят предлага на любимата принцеса своята ръка и сърце.

След последните звуци на песента събралите се шумно изразиха своето възхищение, подражавайки на Ричард. Кралят веднага подари на Блондел един доста скъп пръстен, кралицата последва примера му, а след нея същото направиха и мнозина от присъстващите благородници.

— Нима нашата братовчедка Едит остана равнодушна към звуците на арфата, които тя някога обичаше толкова силно? — попита кралят.

— Тя благодари на Блондел за неговите песни, но още повече — на своя роднина, който предложи на певеца да ги изпълни.

— О, нима се сърдиш, братовчедке! — усмихна се кралят. — Сърдиш се, понеже пяха за жена, още по-капризна от теб. Но няма лесно да се отървеш от мен — ще те изпратя на връщане до шатрата на кралицата. Ще трябва тази вечер да поговорим още за нещо.

Кралицата и дамите от свитата й станаха, другите гости също излязоха от кралската шатра. Вън кралицата бе очаквана от факлоносците и от дружина войници с лъкове. След няколко минути Беренхария пое обратно към шатрата си. Ричард вървеше до своята братовчедка и придържаше ръката й така, че можеха да разговарят, без другите да ги чуват.

— Кажи, сега какво да отговоря на благородния султан? — попита Ричард. — Кралете и владетелите се отдръпват от мен, Едит. Новата свада предизвика още по-голямо отчуждение между нас. Иска ми се да се боря още за Гроба Господен, но ако военната сила не помогне, може би ще е по-добре да постигнем изгодно споразумение. А това зависи — уви! — от каприза на една девойка. Бих предпочел да се изправя срещу десет рицари, вместо да споря със своенравна жена, която не разбира собствените си интереси. Какъв отговор да изпратя на султана, братовчедке? Той трябва да бъде окончателен.

— Кажи му, че най-бедната от Плантагенетите по-скоро е готова да умре в нищета, отколкото да приеме брак с неверник — отвърна Едит.

— Не ще ли е по-точно да кажа: да умре с роб, Едит? — намекна кралят. — Струва ми се, че тъкмо това искаше да кажеш.

— Няма никаква причина за толкова долни подозрения — промълви Едит. — Робството на тялото е за съжаление, а робството на душата — за презиране. Засрами се, кралю на весела Англия! Ти пороби тялото и душата на рицаря, чиято слава почти не отстъпваше на твоята.

— Не съм ли длъжен да попреча на моята братовчедка да изпие отровата, като си позволя дори да оскверня съдината? Не видях никакво друго средство, за да я предпазя от отровата.

— Ти сам ме караш да изпия отрова, само защото я поднасят в златна чаша — възрази Едит.

— Не те принуждавам, Едит — обясни Ричард. — Но внимавай, не затваряй вратата, която ти сочи самото небе. Енгадийският пустинник, когото папата и висшите духовници смятат за пророк, е прочел волята на звездите: твоят брак ще ме помири с могъщия враг и твоят съпруг ще бъде християнин. По такъв начин мнозина се надяват, че бракът ти със султана ще го отведе по верния път и самият султан ще стори християни своите поданици. Ти трябва да пренесеш жертва, за да не попречиш на това велико щастие.

— Човек може да принася в жертва овни и козли, но не и честта и съвестта си — отговори Едит. — Уверявам те, позорът на една християнска девойка едва ли ще изведе сарацините от Палестина.

— Как така, нима смяташ за свой позор да станеш императрица? — възкликна кралят.

— Смятам за срам и позор гаврата с християнското тайнство. А брак с неверник, когото такова тайнство не може да обвърже, е гавра с религията. Няма ли да е безчестие за мен, християнската девойка, да застана начело на неговите робини?

— Добре, братовчедке, няма да споря с теб — промълви кралят след кратко мълчание. — И все пак мисля, че при твоето зависимо положение можеше да бъдеш и по-отстъпчива.

— Господарю! — отвърна Едит. — Вие получихте всичкото богатство, достойнство и владения на Плантагенетите. Не се сърдете, ако вашата бедна роднина е наследила единствено частица от гордостта на своя род.

— Кълна се в Бога, Едит, ти ме обезоръжи с този аргумент. Хайде да се целунем и да си останем приятели. Веднага ще изпратя твоя отговор на Саладин. И все пак, братовчедке, няма ли да е по-добре да отложим отговора до времето, когато ще можеш да видиш султана? Казват, че бил изключително красив.

— Ние не можем да се срещнем, господарю мой — възрази Едит.

— Кълна се в свети Джордж, ти непременно ще го видиш — каза кралят. — Саладин, както предполагам, ще ни предостави място за предстоящия двубой и лично ще присъства на него. Беренхария също много иска да присъства. Сигурен съм, че никоя от вас, нейните придворни дами и приятелки, не ще пожелае да остане тук, а ти най-вече, мила братовчедке. Ето, че стигнахме до шатрата. Сега трябва да се разделим, но да си останем все така добри приятели. Ти трябва да потвърдиш нашето приятелство не само като си подадеш ръката, но и с целувка, скъпа Едит. Като владетел имам право да целувам своите хубави поданички.

Той почтително и нежно я прегърна, след това се запъти към своята шатра, като си тананикаше строфите на Блонделовата песен, заседнали в паметта му.

Щом се върна, веднага написа писмо на Саладин и го предаде на нубиеца със заповед да тръгне на път още по съмване.