Пол-Жан Туле
Из „Песни без мелодии“

В Арл, сред гробището Аликан,

там, където сумракът под розите е винен,

                                и денят — в лъчи облян,

 

не търси наслада в тия самоти,

щом усетиш как от порив най-невинен

                                натежалото сърце се разтупти;

 

гълъбът — и той, притихнал, тишина тук пази:

тихо говори, ако за обич ще говориш ти

                                край раззинатите саркофази.