Асен Разцветников
Дядо Мраз

Цял потънал в сняг и скреж,

той дошъл с нечут вървеж.

Поогледал се на прага,

позачукал там с тояга:

— Чук-чук! Кой живее тук?

 

Спели всички кротък сън.

Бял снежец валял навън.

Няма кой да му отвори,

да го срещне в равни двори

и да викне с весел глас:

„Ха, добре дошъл у нас!“

 

Но в среднощния покой

сам вратите бутнал той.

Шарко млъкнал изведнъж —

знаел той добрия мъж.

 

Влязъл тихо вкъщи госта,

най-напред при батя Коста.

И завчас, без шум и звук

сложил книга, блок и чук.

 

После, благ и умилен,

той пристъпил къмто мен.

И ми турил до кревата

таз писалка и шейната.

 

Спрял при Лалка, па си рекъл:

— Тая Лалка, тая Лалка

за писалка ми е малка.

А защо й са шейни,

щом е още в пелени?

Рекъл, сложил дар богат —

кукличка и шоколад.

 

И накрай с усмивка блага

пак прекрачил той през прага

и понесъл своя кош

в снежната заспала нощ.