Константин Балмонт
От какво ми е душно? От какво ми е скучно?…

От какво ми е душно? От какво ми е скучно?

        Аз изстинах към всяка мечта.

Монотонен животът, дните — равни, беззвучни,

        а пред мене лежи пропастта.

 

Само миг, само крачка, и навек ще изчезна.

        Сам — без хора, без огън, без мрак.

И защо ли се бавя пред последната бездна?

        И не бързам към другия бряг?

 

Аз не съм оня весел полубог или гений

        на възвишена горда мечта.

Аз съм мрачен заложник, аз съм скръбният пленник,

        а пред мене лежи пропастта.

 

Само миг, само крачка за душата остават

        и ще легне дълбока тъма.

Уморен от въпроси, аз сега съжалявам,

        че живях върху тази земя.