Константин Балмонт
Възхвала на сонета

Обичам съвършенството — сонета

с надменната му горда красота,

на хубавица сякаш силуета

с изискана и нежна простота.

 

Ефирният й стан, прибрал гръдта,

величествено с матов блясък свети,

полуоблечена във пищността

на своите коси полуразвети.

 

О, като теб сонетът е, любов,

на гъвкава снага ликуващ зов —

макар че и мъсти стихът напевен.

 

И неведнъж сърцето ми без жал

пронизвал е сонет изгарящ, гневен,

студен и точен, с блясък на кинжал.