Нора Робъртс
Сълзите на луната (5)

Глава 5

Шон си направи силен чай, както го обичаше, после извади останалите от вчера кифлички. Разполагаше с час преди да отиде на работа. Възнамеряваше да се наслади на закуската си и да прочете вестника, който купи в селцето след неделната служба.

Радиото на плота свиреше традиционни келтски мелодии, а в кухненската печка гореше торф. Сякаш малко кътче от Рая.

Не след дълго ще се залови да готви за неделните тълпи; Дарси ще влиза и излиза с поръчки на клиенти и ще го тормози за едно или друго; когато той се появи в салона, част от посетителите ще разменят по някоя дума с него. Прииска му се и Джуд да намине за час-два и той да се погрижи да й осигури хубава, вкусна вечеря.

Нямаше нищо против никое от тези събития. Но ако от време на време не оставаше за малко насаме, имаше чувството, че мозъкът му ще експлодира. Представи си как живее в къщурката до края на живота си, единствено в компанията на черния котарак със зъл нрав, изтегнат пред огъня, проспивайки спокойно утро след утро.

Мислено подхвана мелодията от гайди и флейти, която се носеше от радиото. Кракът му започна да тактува. И в един момент силният удар по задната врата накара сърцето му да подскочи.

Едрата жълта кучка му се хилеше с увиснал език, докато масивната й лапа подпираше стъклото. Шон поклати глава, но все пак стана, за да отиде до вратата. Нямаше нищо против кучката на семейство О’Тул. Представляваше чудесна компания — ще я почеше, ще я погали, а тя ще се свие на кълбо и ще потъне в собствените си сънища.

Бъб изви гръб и просъска, по-скоро по навик, отколкото от истинско раздразнение. Кротката Бети не реагира; котаракът вирна опашка, а после започна да се мие.

— Тръгнала си да се поразходиш, а? — попита Шон, пускайки Бети да влезе. Отвън нахлу хладен въздух, който вещаеше дъжд. — Е, добре си дошла. Ела да споделим кифличка и огъня, независимо какво мисли онзи сатана ей там.

Понечи да затвори вратата, но зърна Брена.

В първия момент изпита леко раздразнение — тя нямаше да се задоволи да я почеше и погали, а щеше да иска да поведат разговор. Остави вратата отворена и, застанал между студа отвън и топлината вътре, се загледа в нея.

Няколко кичура, измъкнали се от кепето й, се спускаха към раменете като червени рубини. Стиснатите й устни го накараха да се замисли дали той или някой друг не я е ядосал. Което, мина му през ума, бе толкова лесно. И все пак устните й бяха чудесни, ако се загледаш в тях.

За дребна жена като нея тя крачеше с голям размах, отбеляза той. И целеустремено. Движеше се, сякаш смяташе да свърши нещо и иска да го приключи колкото е възможно по-бързо. Понеже познаваше тази О’Тул отлично, не се съмняваше, че в най-скоро време ще му каже какво е намислила.

Тя заобиколи малкото пространство, където бе оформил няколко лехи с растения подправки. Когато вдигна глава и очите им се срещнаха, забеляза порозовелите й от вятъра страни.

— Добър ти ден, Мери Брена. Ако си излязла на разходка с Бети, на нея май вече й стига. Настани се под масата ми, а Бъб се нрави, че не я забелязва.

— Тя тръгна да се разхожда с мен. Не съм я викала.

— Разбира се. И ако от време на време вървиш, а не маршируваш, сигурно ще се задържи около теб и по-дълго. Влез да се скриеш от вятъра. — Отстъпи, за да й направи път, когато се озова на малката площадка. Той подуши въздуха и се усмихна. — Ухаеш на цветя и на грес или нещо подобно.

— Машинно масло и остатъците от парфюма, с който Алис Мей ме напръска сутринта.

— Страхотна комбинация. — И съвсем в стила на Брена О’Тул, помисли си той, докато тя минаваше покрай него. — Ще пиеш ли чай?

— Да.

Свали якето си, метна го на закачалката; със закъснение се сети за кепето и също го свали.

Винаги усещаше присвиване в корема, когато наблюдаваше как косите й се посипват като водопад по раменете. Глупаво е, помисли си той, пресягайки се към чайника. Нали е ясно, че косите й са под грозното кепе? Но всеки път, когато тя ги пускаше да се разпилеят, това му действаше като изненада.

— Имам и кифлички.

— Не, благодаря. — Искаше да си прочисти гърлото, защото й се струваше, че нещо гъсто и горещо е заседнало там. Вместо това се настани до масата и небрежно протегна крака. Идвайки насам, реши да подхване въпроса постепенно, така да се каже. — Чудех се дали тази седмица не искаш да погледна двигателя на колата ти. Последния път, когато го чух, не ми прозвуча много добре.

— Нямам нищо против, ако разполагаш с време.

Той проследи как Бъб се приближава, за да се отърка в краката на Брена, а после скочи в скута й. Тази представителка на семейство О’Тул бе единственото човешко същество, което животното харесваше. Шон предположи, че е така, защото и двамата са чепати по характер.

— Не си ли заета с преустройството на детската стая в къщата на Джуд?

Тя погали Бъб по главата и той замърка доволен.

— Разполагам с достатъчно време.

Седна насреща й и когато Бети се приближи да проси, й подхвърли половин кифличка.

— Как върви?

Трябваше да признае, че се чувства уютно в топлата кухня, докато животните се излежават наоколо.

— Много добре. Целият въпрос се свежда до това да разбера какво точно желае Джуд. Но както става при жените, сега се е замислила, че когато тази стая бъде ремонтирана и лъсната, другите ще изглеждат малко овехтели. Чуди се дали да не оправи и голямата спалня.

— Че какво й е на спалнята?

Брена сви рамене.

— Нищо, според мен. Джуд и Дарси обаче замислят разни неща: нови тапети, боядисване на дограмата, циклене на пода. Веднъж подметнах, че намирам изгледа оттам за чудесен, и Джуд веднага се размечта за малка пейка под прозореца. Обясних й колко е лесно да се направи. Преди да мигна, тя вече искаше да има такава.

Брена разсеяно взе втората половина от кифличката и отхапа.

— Обзалагам се, че с татко ще ремонтираме една по една всички стаи от горе до долу. Твърдо е решила да го направи.

— Ами след като й е приятно и Ейдан няма нищо против…

Шон замълча — представи си какво ли е да живееш сред цялата тази дандания от удари на чукове и стържене на триони. Самият той би предпочел да го пекат на бавен огън.

— Да има нещо против ли? — Брена се изсмя презрително. — Влиза по време на някое от обсъжданията ни и се хили като глупак. Този мъж е направо зашеметен от нея. Ако ме питаш, стига само тя да каже: „Хайде да помолим Брена да обърне къщата така, че да гледа на другата страна“, и окото му няма да трепне. — Въздъхна и отпи от чая. — Всъщност е прекрасно човек да ги гледа заедно.

— Той чакаше именно нея. — Брена го погледна озадачено и Шон поклати глава. — Разбира се, че чакаше. Достатъчно бе човек да го погледне, за да се досети. Когато тя влезе за пръв път в кръчмата, веднага се получи. Животът се промени в същия миг, макар и двамата да не го знаеха тогава.

— А ти си се досещал, така ли?

— Не твърдя, че съм го знаел със сигурност, но определено долових как нещата ще се променят.

Заинтригувана, тя се наведе напред.

— А ти какво чакаш?

— Аз? — Веждите му трепнаха. — О, за мен нещата са добре подредени.

— Това ти е проблемът, Шон. — Посочи го с пръст. — Вървиш по един и същи път, докато не се превърне в коловоз, но и без това не го забелязваш, защото главата ти е зареяна в облаците.

— Дори да е коловоз, си е мой и се чувствам удобно в него.

— Необходимо е да вземеш нещата в ръце. — Припомни си думите на баща си. — Да се придвижиш напред. Ако не пристъпиш напред, завинаги оставаш на едно и също място.

С благ и леко развеселен поглед той вдигна чашата чай.

— Но на мен ми харесва тук.

— А аз съм готова за промяна, за крачка напред. — Очите й се присвиха и го изгледаха изпитателно. — И нямам нищо против да взема нещата в свои ръце, ако се налага.

— И с какво си намислила да се захванеш този път?

— С теб. — Облегна се назад, без да обръща внимание на изненаданата му усмивка, докато отпиваше от чая си. — Според мен трябва да правим секс.

Той се задави, заля с горещия чай ръката си и вестника и се закашля яростно. Тя възкликна раздразнено и отмести недоволния Бъб, за да стане и да го потупа енергично по гърба.

— Хайде, хайде. Идеята не може да е чак толкова неприятна.

— Господи! — успя да промълви единствено той. — Милостиви Боже! — Тя отново се настани на стола, а Шон продължаваше да я гледа с широко отворени влажни очи. Най-после си пое дълбоко въздух и го издиша.

— Що за приказки са това?

— Прями. — Твърдо решена да сдържи нервите и раздразнението си, преметна ръка през облегалката на стола. — Истината е, че изпитвам копнеж по теб. Не знам защо. Така е от известно време. — Този път той зяпна, а изписаното по лицето му смайване едва не стана причина тя да изтърве нервите си. — Какво си мислиш? Че само мъжете имат право да задоволяват желанията си, когато поискат?

Не, разбира се. Не мислеше нищо подобно. Но и не мислеше, че човек просто цъфва в нечия кухня и го обявява.

— Какво ще си помисли майка ти, ако те чуе какви ги говориш?

Брена наклони глава.

— Нея я няма тук, нали?

Той отмести стола достатъчно рязко, че да накара Бети да скочи на крака. Понеже никоя от разбушувалите се мисли в главата му не бе ясна или конкретна, той се отправи към вратата с обяснението:

— Нужен ми е свеж въздух.

За миг Брена остана седнала на мястото си. Заповяда си да поема дълбоко и бавно дъх и да изчака да се успокои. Да се държи разумно, зряло и с ясна глава. Здравият разум се бори с избухливия й нрав близо десет секунди, преди да подвие опашка и да напусне терена.

Колко нагъл е този мъж. Колко нагъл! Как изглежда тя — като някаква горгона, с която никой мъж не може да си представи, че ще легне ли? Трябва ли да навлече къса пола и да се боядиса, преди Шон Галахър да я забележи? По дяволите!

Скочи и го последва с решителна крачка навън, където вятърът не преставаше да брули.

— Щом не те интересува — добре. Просто кажи.

Догони го и застана пред него. Той реши проблема като се извърна и тръгна в обратната посока.

Беше късметлия, че тя нямаше оръжие в ръцете си.

— Не бягай от мен, страхливо куче такова!

Хвърли й поглед през рамо, а сините му очи блестяха.

— Би трябвало да се засрамиш от себе си.

Извърна поглед и продължи да върви.

Чувстваше се унизен до мозъка на костите си. И, Господ да му е на помощ, но се чувстваше и… възбуден. Отказваше да мисли за нея по този начин. И винаги бе правил така. Е, ако един-два пъти мислите му се бяха зареяли в тази посока, не ги ли бе пресякъл категорично и бързо? Точно така щеше да постъпи и сега.

— Да се засрамя ли? — Гласът й прозвуча остро и рязко. — Кой, по дяволите, си ти да решаваш какво трябва да ме засрами?

— Аз съм мъжът, на когото току-що се предложи с такава лекота, сякаш ми поднасяш халба бира и пържени картофи.

Отново го догони. Думите му я бяха засегнали — лицето й бе пребледняло.

— Така ли мислиш? Че не е нищо повече от това, така ли? Ти трябва да се засрамиш.

Виждаше обидата в очите й и това само усилваше огромното объркване, бушуващо в душата му.

— Брена, просто не се отива при един мъж и не му се предлага секс. Не е правилно. Няма да го приема.

— Но няма нищо лошо в това един мъж да постъпи по този начин, нали?

— Не, според мен и това не е правилно. То е… Би трябвало да… Милостива Дево, отказвам да водя подобен разговор с теб. Ти си като част от семейството ми.

— Защо никой от познатите ми мъже не може да говори за секс? Та това е нормална човешка дейност. И не съм част от семейството ти!

Може и да постъпва като страхливец, мина му през ума, но проявява и дискретност. Отстъпи от нея.

— Стой настрана от мен.

— Ако не искаш да легнеш с мен, достатъчно е само да кажеш, че не ти допадам в това отношение.

— Не мисля за теб по този начин. — Отстъпи още крачка назад и стъпи право в лехата с подправките. — Ти си ми почти сестра.

Тя оголи зъби — сигурен знак, че е на път да се развика.

— Не съм ти никаква проклета сестра!

Вятърът разроши косите й и на него му се прииска да прокара ръце през къдриците й — нещо, което вероятно бе правил стотици пъти, без да го приема за нищо повече от безобиден жест.

Опасяваше се, че вече нищо помежду им няма да е безобидно.

— Не, не си. Но съм си мислил за теб… Опитвал съм се да си представям… че си такава през по-голямата част от живота ми. Как ще забравя това и… Не съм в състояние да го направя — побърза да приключи, защото кръвта му отново се раздвижи. — Просто не е правилно.

— Не е задължително да правиш секс с мен. Това е твоя работа. — Кимна хладно. — Други ще го направят.

След тези думи се завъртя на пети и пое към дома си.

— Я почакай малко. — При необходимост можеше да се движи светкавично; улови я за ръката, преди да бе направила и три крачки. Извъртя я с всички сили и хвана и другата й ръка. — Ако си въобразяваш, че ще те оставя да си вървиш с подобни намерения в главата, дълбоко грешиш. Няма да те пусна, за да се хвърлиш в обятията на друг, само защото си ми сърдита.

Проблясването в очите й можеше да е и предупреждение, но гласът й бе толкова спокоен и хладен, че той не го забеляза.

— Прекалено високо самомнение имаш, Шон Галахър. Ако желая да съм с някой мъж, ще бъда с него. Никой не те пита. Дори да те шокира, но съм правила секс и преди и ми е допадало. Ще го правя отново, когато поискам…

Имаше чувството, че е стоварила силен удар с чук в корема му.

— Ти… С кого…

— Това си е моя работа — прекъсна го тя със самодоволно изражение в очите. — И въобще не твоя. Пусни ме да си вървя, защото нямам какво повече да ти кажа.

— Да, но аз имам да ти кажа много неща.

Но не му идваше на ум нито едно, понеже образът на Брена, преплела тяло с безименен мъж, изгаряше съзнанието му.

Отметна глава и впи очи в него:

— Искаш ли да правиш секс с мен или не?

Истината ли да каже, или да излъже? Внезапно изпита чувството, че каквото и да предприеме, ще попадне направо в ада. И все пак прецени лъжата за по-безопасна.

— Не.

— Тогава приключихме с този въпрос.

Унизена, бясна, тя се отдръпна. Дали от гордост, дали от потребност, но тя пристъпи към действие, без да се замисли.

С подскок се озова в ръцете му, краката й обгърнаха кръста му, а устните й се прилепиха към неговите. Стори й се, че чува Бети да излайва — веднъж, дваж, триж — в бърза последователност; прозвуча й като присмехулен смях. Остана вкопчена в Шон и когато той залитна; после го захапа — не особено нежно — по долната устна. Някой простена — не знаеше и не я интересуваше кой — и тя вложи всичко, което чувстваше, в това пламенно, горещо срещане на устните.

Изненада го. Затова не се освободи от нея. Това, разбира се, беше обяснението. Просто като инстинктивна реакция хвана чудесното й, стегнато задниче в ръце, а после ги плъзна по гърба й и ги зарови в косите й.

А рязкото поемане на въздух бе от шок. Виновен ли е, че ароматът и уханието й го обгърнаха и накараха главата му да се завърти отново?

Трябва да спре. Заради нея трябва да спре сега… Е, след миг. Или след малко.

Студеният вятър ги обгръщаше. Слънцето се скри зад облаците и започна леко да вали. Усети как цялата кръв се оттегля от главата му и я оставя празна, с единственото видение как я отнася обратно вътре, нагоре по стълбите и я мята на леглото, за да получи повече.

В следващия миг усети как тя го блъска и скача на земята. През страстта, която замъгляваше зрението му, все пак видя подигравателното й изражение.

— Хрумна ми, че е добре да получиш мостра на онова, което отхвърляш.

Докато стоеше, загубил дар слово от възбуда, тя оправи ръкава на ризата си.

— Ще погледна колата ти, когато ми остане малко свободно време. Най-добре заминавай за селото. Закъсняваш за работа.

Той не проговори, докато тя се отдалечаваше; продължаваше да стои под тъжния дъжд и да наблюдава как Брена и жълтото куче изчезват зад хълма.

 

— Закъсня — посрещна го Ейдан в момента, когато отвори кухненската врата в кръчмата.

— Тогава ме уволни или ми се разкарай от пътя.

Необичайно сърдитият отговор накара Ейдан да вдигне вежди, а Шон започна да вади от хладилника яйца, мляко и месо.

— Трудно ми е да уволня човек, който притежава същата част от кръчмата, каквато и аз.

Шон шумно стовари тенджера върху печката.

— Тогава откупи моя дял.

Влезе Дарси. Ейдан вдигна ръка, поклати глава и зад гърба на брат си й направи знак да изчезне. Не остана доволна, но се подчини.

— Какво ти става?

— Нищо. Замислил съм се върху някои неща, а и ме чака работа.

— А защо не работиш и не говориш едновременно.

— Нямам какво да казвам. Ще правя пирожки с месо. Какво, по дяволите, искат жените? — настойчиво попита той, извръщайки се от печката, за да погледне навъсено брат си. — Първо едно, после — друго. Никога не знаеш какво ще измислят след това.

— Ами… — Веселие измести загрижеността на Ейдан. Наля си чай и се облегна на плота, докато Шон мърмореше и работеше. — Дори цял ден и цяла нощ да говорим, пак няма да намерим разрешението точно на тази загадка. Доста е щекотлива. Но е по-приятно да има жена, която ти създава проблеми, вместо въобще да няма жена наоколо, не смяташ ли?

— Не и в момента.

Ейдан успя да сдържи смеха си.

— Е, коя точно те тормози сега?

— Никоя. Всичко това са глупости.

— О, значи няма да кажеш. — Ейдан отпи и отбеляза замислено: — Май става въпрос за нещо сериозно.

— Лесно ти е на теб да се хилиш и да изглеждаш самодоволен — подметна Шон с горчиво раздразнение. — Всичко ти е наред. Имаш си твоята Джуд Франсис.

— Не се оплаквам. — Ейдан кимна. — Но невинаги всичко вървеше по мед и масло и ти ми даде добър съвет, когато вече не знаех какво да предприема. Защо не дадеш и на себе си добър съвет по този въпрос, щом не желаеш да го получиш от мен?

— В момента не искам жена в живота си — промърмори Шон. — А тази специално изобщо не става. Просто не става.

Опита се да не мисли нито за дивата страстна целувка, нито за начина, по който стегнатото тяло на Брена прилепна към неговото.

— Не, не става — повтори той и с рязко врътване на китката включи котлона под тенджерата с месото.

— Ти най-добре знаеш какво е подходящо и какво не. Само ще ти обърна внимание, че настъпва момент, когато умът ти говори едно, а останалата част от теб въобще не го слуша. Един мъж става като дете, стане ли въпрос за жена: иска онова, което не бива да получава, и се нагърбва с повече, отколкото е в състояние да се справи. Дори като съзнаваш, че нещо не е добро за теб, желанието ти не секва.

— Няма да съм достатъчно добър за нея. — Сега вече, по-спокоен, Шон измъкна купа, за да приготви тестото. — Дори да не бяха намесени други фактори, не съм подходящ за нея. Така че точка по въпроса.

Замеси твърдо тесто от брашно и вода и като покри купата, я пъхна в хладилника. После започна да разтопява маслото.

— Младият Брайън Дъфи ми набра морски копър. Мариновал съм го. Ще подхожда на сьомгата, която купи сутринта. Кажи на Джуд да дойде. Ще й приготвя от нея.

— Непременно. Благодаря. Шон…

Замълча, понеже Дарси пак нахлу в кухнята. Изглеждаше огорчена.

— Помоли ме да дойда по-рано, а после ме изхвърли. Ако двамата ще стоите тук и ще си споделяте мъжки тайни, качвам се горе да си направя ноктите. Има поне още час, докато отворим.

— Позволи ми да ти налея чаша чай, скъпа. Извинявай за жестоката обида.

Ейдан я погали по бузата и със замах издърпа стол.

— С удоволствие ще приема, но искам и бисквити.

Скръсти ръце и след като седна, изгледа брат си предизвикателно.

— И бисквити — съгласи се Ейдан, поставяйки кутията пред нея. — Трябва да поговоря с двама ви. Касае се за кръчмата.

— Но ще се наложи да говориш, докато работя.

Шон извади купата от хладилника и започна на точи тестото.

— Така е, след като закъсня — подметна Ейдан небрежно. — Та, онзи мъж от Ню Йорк — Магий — проявява интерес към идеята да свърже залата, която е замислил да изгради, с кръчмата на Галахър. Смятах да му дам земята под наем дългосрочно, но той настоява направо да я купи. Ако постъпим така, се лишаваме от правата и част от контрола, който бихме имали.

— Колко е готов да плати? — попита Дарси и отхапа от бисквитата.

— Засега сме обсъждали условията най-общо, но според мен е готов да плати колкото поискаме. Ще известя мама и татко по въпроса, но дотолкова, доколкото ние се занимаваме с кръчмата сега, тримата трябва да решим какво да правим.

— Ако плати достатъчно, съгласна съм да я продадем. И без това не я използваме за нищо.

— Но е земя — обади се Шон и хвърли поглед към Дарси, докато пълнеше четириъгълно парче тесто с месо и масло. — Наша земя. Винаги е била наша.

— И ще получим пари. Наши пари.

— Обмислял съм и двата варианта. — Ейдан стисна устни и разклати чая в чашата. — Ако не се съгласим да продаваме, Магий ще намери друг парцел за проекта си. А залата може да се окаже полезна за кръчмата — ако имаме някакъв контрол над нея. Прави ми впечатление на проницателен бизнесмен; предпочитам обаче да преговарям с него очи в очи, а не по телефона. Но сега нямал възможност да дойде, защото осъществявал някакви сделки и не можел да се откъсне, преди да ги приключи.

— Тогава ме изпрати в Ню Йорк. — Дарси запърха с тъмните си мигли. — Ще го очаровам толкова безнадеждно, че ще разтвори широко портфейла си.

— Не допускам чарът ти да окаже някакво въздействие върху тип като него — отбеляза Ейдан. — Ако ме питаш, лирите и пенитата имат по-голямо значение за този човек. По-скоро мисля да навия татко да отскочи до Ню Йорк да се срещне с Магий. Едва ли ще му се опре някакъв си нюйоркски бизнесмен. Но преди това ние тримата трябва да сме наясно какво точно искаме.

— Печалба — обяви Дарси и изяде още една бисквита.

— Това — да. Но в дългосрочен план какво?

— Репутация — обади се Шон и Ейдан го погледна. — През последните две години се стараем и работим по въпроса да превърнем кръчмата на Галахър в център за музика. Да впишат името на заведението в туристическите справочници като място, където се хапва и пийва добре, но и се предлага музика. Вече ти се обаждат състави или агентите им да проверяват дали имаме свободни дати.

— Определено добре се справяме с това — съгласи се Ейдан.

— А този Магий явно е решил да разшири забавленията и музикалните изяви в Ардмор, за да привлече повече туристи и повече клиенти. Така ще допринесе и за нашата репутация. — Шон сгъна тестото на три и залепи краищата, преди отново да го върне в хладилника. — Затова е редно всичко да става както ние — Галахърови — искаме.

Ейдан се облегна на стола; Шон прехвърли картофите от щайгата в мивката и започна да ги бели.

— Постоянно ме изненадваш, Шон. Точно така — както искат Галахърови или никак. Това означава традиция, скромност и ирландски колорит. Няма да допуснем нищо лъскаво и претенциозно да се появи в близост до кръчмата.

— Което означава да го убедиш, че е необходимо да работим заедно — добави Шон. — Защото ние познаваме Ардмор и Олд Париш, а той — не.

— И като наше вложение — добави Ейдан, — ще вземем процент от залата. Така си го представях и аз. Точно това исках да кажа на татко, та да го накарам да пообработи Магий в тази посока.

Дарси забарабани с пръсти по масата.

— Значи ще му продадем земята на цена, която ние определим, или ще му я дадем под наем дългосрочно, при условие, че сме съсобственици на сградата, участваме в проектирането й и получаваме част от приходите.

— С две думи казано — да. — Ейдан й намигна. Имаше хладен и остър ум за бизнес, тяхната Дарси. — Така постъпват Галахърови. — Надигна се. — Значи се разбрахме?

— Напълно. — Дарси си взе още една бисквита. — Хайде да видим дали този Магий ще успее да ни направи богати.

Шон пусна обелените картофи във врящата вода.

— Споразумяхме се. А сега вие двамата напуснете кухнята ми.

— С огромно удоволствие.

Дарси изпрати на Шон въздушна целувка и излезе, като вече кроеше планове как ще похарчи парите на американеца.

Понеже бе оставил Ейдан да контролира всичко, Шон не се замисли повече за сделките със земята, строителството на сградата или бъдещите печалби от едното или другото. Приготви планираните блюда и докато стане време да отворят заведението, кухнята стана топла и уханна.

Изпълняваше поръчките с лекота — всичко си вървеше в обичайния ред, но музиката, която обикновено пълнеше главата му, му убягваше. Работейки, подхващаше мелодия, оставяше ритъмът да се подреди и в следващия миг отново се озоваваше под нежния дъжд, с Брена, обвита около него, и единствената музика, която чуваше, бе тътенът на собствената си кръв. А нямаше никакво желание да слуша точно това.

Тя бе негова приятелка и един мъж не бива да мисли за приятелка по този начин. Нищо че тя започна. Израсна, като се закачаше през цялото време с нея, както правеше и със сестра си. Всеки път, когато я бе целувал — а определено го бе правил — винаги бе братско млясване.

Как, по дяволите, ще се върне към това поведение, след като вече знаеше каква е на вкус? След като знаеше как устните й прилепват към неговите и колко… плам има в това дребно тяло? И как да се отърве от твърдата гореща топка, образувала се в стомаха му?

Тя не бе негов тип; ни най-малко. Харесваше меки жени, с женствени маниери, които обичат да флиртуват и да получават ласки. И, по дяволите, определено жени, които го оставят той да поеме инициативата. Нали е мъж? Предполага се, че мъжът ухажва романтично жената и я уговаря да влезе в леглото му, а не го тикат в постелята, защото тя имала… Как го нарече? Копнеж. Желание. Потребност.

Проклет да е, ако ще удовлетворява нечия потребност.

Обеща си известно време да избягва Брена О’Тул. И няма да се оглежда наоколо да зърне грозното й кепе или да чуе гласа й всеки път, когато напуска кухнята и отива в салона.

Но независимо от това очите му обхождаха тълпата, а ушите му бяха нащрек. Тази неделя обаче тя не се появи в кръчмата на Галахър.

Свърши си работата — които опитаха ястията му, се прибраха вкъщи заситени и доволни. Оправи кухнята и си тръгна, но усещаше стомаха си празен, макар да бе ял, а чувството за доволство го нямаше никакво.

Опита се отново да се потопи в музиката и прекара близо два часа пред пианото. Ала тоновете излизаха някак кухи, а мелодиите — нестройни.

Прокара отново пръсти по клавишите, но поклати глава, защото акордите не му донесоха никакво удоволствие. И тогава долови раздвижване на въздуха. Едва доловимо раздвижване и тих шум. Вдигна глава, но видя единствено малката си всекидневна и празния портал към антрето.

— Знам, че си там. — Произнесе го нежно. Изчака. Никой обаче не го заговори. — Какво искаш да ми кажеш?

Мълчанието продължи. Той се надигна да хвърли още торф в камината и да послуша шепота на вятъра. Макар да се чувстваше прекалено напрегнат, за да заспи, се качи горе и се приготви да легне.

Почти веднага щом отпусна глава върху възглавницата, потъна в сънища. Видя прекрасна жена, застанала в градината, докато лунната светлина хвърляше сребристи лъчи по русите й коси. Краката на белия крилат кон се мятаха във въздуха, после копитата докоснаха земята. Ездачът му виждаше единствено жената в градината. Когато слезе, сребърната торба, която носеше, заблестя като огнени езици.

Изсипа в краката й перлите — бели и чисти като лунни лъчи. Но тя въобще не забеляза красотата им и се извърна от него. Зад нея перлите се превърнаха в цветя, които проблясваха като призраци в нощта.

И тогава, заобиколен от тези озарени от луната цветя, Шон се пресегна към жената. Бледорусите коси се бяха превърнали в огненочервени, а нежните очи бяха станали проницателни и зелени като изумруди. Брена притегли той в прегръдките си; Брена притисна към себе си.

В съня, където няма място за логика, усети именно вкуса на Брена.