Включено в книгата
Оригинално заглавие
Promise Me Forever, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 59 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Кони Мейсън. Обещай ми вечността

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“


1

Разтърсвайки прелестно разрошените си червени къдрици, Лили Монтегю прекоси стаята, за да се погледне в огромното огледало. Гневът й нямаше граници, докато мислеше как тази вечер ще бъде изложена на показ на бала, даван в нейна чест от баща й. Беше пробягала с очи по списъка с гостите и беше установила, че в него фигурират всички заможни ергени в Англия, независимо от възрастта им. Дори само това беше достатъчно, за да всее бунт в младото й сърце. Не беше тайна, че баща й активно й търси съпруг.

Не е честно, кипеше Лили в безсилен гняв. Та тя беше една на седемнадесет години, тъкмо се беше върнала от училището във Франция и смяташе да прекара няколко години с баща си, преди да се изправи пред перспективата на брака. Но Леони, бъдещата й мащеха, беше поставила условия, при които би се съгласила да стане съпруга на лорд Стюарт Монтегю. Самата тя имаше дванадесетгодишна дъщеря и не искаше нищо да й напомня за щастливия първи брак на Стюарт Монтегю.

Лили не се съмняваше, че баща й я обича, но още откакто се беше върнала от Франция, й стана съвършено ясно, че повече обича Леони. Откакто Леони беше нахлула в живота на Стюарт Монтегю, той изглеждаше съвършено друг човек. Когато майката на Лили почина преди четири години, Стюарт беше съкрушен, уверен, че животът му вече е свършил. Не можейки да се справи с тринадесетгодишната си дъщеря, той беше пратил Лили във Франция в престижен пансион, където тя остана цели четири скучни години, през които постоянно копнееше за Англия и за единствения си останал родител. Радостта от срещата им преди два месеца трая кратко. Докато нея я нямаше тук, Леони беше влязла в живота на баща й и вече нищо не беше същото.

Хладнокръвно и безстрастно Лили започна да изучава отражението си в огледалото. Знаеше, че е привлекателна, но не се смяташе за красавица. Големите й бадемовидни очи, излъчващи мек, кехлибарен блясък, бяха доста необичайни за конвенционална красавица; устата й беше малко по-пълна, скулите — твърде високи и изпъкнали. Колко от истински красивите жени можеха да се похвалят с такава златисточервена коса, разпиляна в такова прелестно безредие над подобни тесни рамене? Повечето днешни жени бяха пищни блондинки, сочни и с трапчинки по бузите, а устните им приличаха на розови пъпки.

Според Лили собствената й стройна фигура, макар да притежаваше всички необходими извивки, не можеше да се сравни с женствената закръгленост на повечето момичета на нейните години. Гърдите й, твърди и високи, бяха малко по-големи, докато хълбоците й, сравнени с тях, изглеждаха донякъде момчешки. Харесваше единствено краката си, но те бяха единствената част от тялото й, която изобщо не се виждаше. Дълги, стройни бедра, тънки глезени и съвършено изваяни прасци — но бяха предназначени единствено за нейните очи, докато не се омъжи. А и след това само съпругът й щеше да има правото да я вижда цялата.

Не можеше да се каже, че изпитва особено нетърпение да стигне до този момент.

Тя трепна, извръщайки поразителното си лице от огледаното. Не разбираше какво влияние оказват чертите й, взети като цяло, върху противоположния пол. Кожата й не беше бяла като мляко, а по-скоро приличаше на сатен с цвета на праскова, наследство от майка й, която беше французойка. Китките й бяха деликатни, шията — дълга и царствена. В младото й тяло имаше някаква мекота, която Лили не включваше към положителните си качества. Ако го беше направила, щеше да остане приятно шокирана. Но физическата й привлекателност беше съвсем ясна и за баща й, и за Леони, която не можеше да се примири, че бъдещата й доведена дъщеря е по-красива от нея.

— Още ли не си се облякла?

Мислите на Лили се пръснаха, когато се извърна рязко, за да се озове лице в лице с Леони, която беше влязла в стаята й, без да почука. Лили се подразни от това, че тази жена се държеше така, все едно вече е господарката на дома.

— Не те чух да чукаш, Леони.

Тя не беше толкова млада и невинна, за да се плаши от бъдещата си втора майка, независимо колко страшна можеше да изглежда тази жена, кипна вътрешно Лили, фиксирайки Леони с нетрепващ поглед.

— Не ми се фръцкай, госпожичке — клъвна я Леони. — Може да не съм толкова стара, за да ти бъда майка, но ще се омъжа за баща ти и колкото по-скоро се примириш с този факт, толкова по-добре ще се разбираме. Но се съмнявам, че ще останеш тук още дълго време, за да се скараме — добави тя хитро.

— Какво трябва да означава това? — запита Лили.

— Достатъчно умна си, за да разбереш за какво говоря. Защо, според тебе, баща ти дава този бал? И е поканил най-обещаващите неженени мъже от видни семейства? Време е да помислиш за брак, млада госпожице.

Лили много добре знаете какви са намеренията на баща й относно нейното бъдеще, но я заболя, като чу Леони да ги изрича.

— Едва наскоро се прибрах у дома — изстреля отбранително Лили. — Татко ще…

— Баща ти иска най-доброто за тебе, естествено — прекъсна я Леони. — И двамата искаме едно и също. Няма да те дадем на първия срещнат. Ти си единствена наследница, благодарение състоянието на майка ти и на факта, че баща ти няма мъжки наследник. Зестрата ти е изключително щедра. Достатъчно, за да привлече най-добрите кандидати.

— Татко ме обича — заяви храбро Лили с предизвикателно вдигната брадичка. — Той няма да ме насилва да се омъжвам, ако аз не желая.

Сърцето й заби като лудо при мисълта, че може да се омъжи за човек, когото не познава и никога няма да обича.

— Глупаво момиче — упрекна я Леони. — Стюарт заслужава да бъде щастлив. Отдавна живее самотен и възнамерявам да променя това. Време е да си намериш собствено място в обществото. Нека някой друг поеме грижата за тебе и наследството ти.

— Леони, защо да не можем да живеем всички заедно в разбирателство? Защо трябва да се махна оттук? Аз… обещавам да не ви се меся в живота.

— Само се погледни, Лили. Хайде, погледни се добре — каза Леони, когато Лили хвърли бегъл поглед към огледалото. — Не виждаш ли това, което баща ти и аз ясно виждаме?

— Какво… какво виждаш? — запита Лили, поглеждайки несигурно към отражението си.

— Виждам една напълно пораснала жена. Жена, узряла за брак. Довечера всички мъже на бала ще видят, че си или твърде глупава, за да го осъзнаеш, или просто не искаш да признаеш очевидното. Тялото ти говори красноречиво, че си готова за мъж, независимо дали ти го осъзнаваш или не.

— Как смееш! — изсъска Лили, шокирана от грубия намек на Леони. — Как смееш да ми говориш такива неща. Не знам за какво говориш. Не всички са като тебе. Всеки глупак може да забележи, че баща ми е оглупял покрай тебе. Едва успява да си държи ръцете далече от тебе. Мисля, че си… отвратителна!

Леони се засмя и пищната й уста се изви весело, когато си припомни собствените си преживелици. Омъжена на петнадесет години, майка на шестнадесет и вдовица на двадесет. Сега, на двадесет и осем години, Леони беше пищна блондинка, средна на ръст, с красиви сини очи и млечнобяла кожа, на каквато тайно се възхищаваше Лили. Фигурата й, малко пълничка в сравнение с източената снага на Лили, беше смятана за съвършена според критериите на деня. Добре подпълнените й гърди, тънката талия и щедрите хълбоци бяха омагьосали Стюарт Монтегю, който почти си беше загубил ума по щедро надарената вдовица. Беше я преследвал неотстъпно, докато тя не се беше съгласила да стане негова.

— Може да съм отвратителна, Лили, но чуй добре думите ми, защото баща ти и аз ще се оженим след два месеца, въпреки неодобрението ти. Преди да дойде този ден, очаквам да си излязла от тази къща и да си имаш собствен съпруг. Когато се оженим, Стюарт няма да има време за тебе, защото ще има не само мене, но и моята Ейми, за да излива върху нас своята любов и привързаност.

— Два месеца! — ахна Лили. — Нима очакваш да взема решение за бъдещето си само за два месеца? Как мога да направя избора си, когато знам толкова малко за мъжете?

— Това е причината за бала довечера, скъпа. Много умно от страна на баща ти, да поднесе каймака на лондонското общество в краката ти? Нагласи се възможно най-добре — добави тя, — защото е твърде възможно тази вечер да срещнеш бъдещия си съпруг.

Скоро след това Леони излезе от стаята, за да остави на Лили да довърши подготовката си за бала. Ядосана и разстроена, тя можеше само да се разхожда напред-назад. Как смеят да я излагат така на показ пред тълпа перспективни ухажори като стока, поставена на витрина, размахвайки щедрата й зестра като примамка! Независимо какво щеше да реши баща й, Лили смяташе да докаже, че не е марионетка, която послушно се подчинява на някакъв кукловод. Тя имаше собствен разум и идеи за бъдещето си. А това бъдеще със сигурност не представляваше живот на покорна съпруга и изтривалка под краката на някой мъж, докато той пилее състоянието й както си иска!

Изведнъж една хитра усмивка повдигна ъгълчетата на пълните й устни, когато в ума й се настани една идея. Тя беше направо възмутителна. Но отчаянието често пъти кара хората да действат напълно в разрез с характера си. Баща й искаше дъщеря му да стане популярна и точно това щеше да направи тя. Фактически за нея щеше да заговори цял Лондон! Възнамеряваше да флиртува съвсем очевидно. Щеше да се държи скандално и да предизвиква всички мъже, докато не накара всички да търчат с изплезени езици подир нея. Нямаше да спре, докато репутацията й не бъдеше безвъзвратно компрометирана, за да не я поиска никой мъж. Преди да свърши вечерта, закле се тя, никой уважаващ себе си мъж нямаше да се осмели да поиска ръката й от страх да не стане рогоносец още преди да е изсъхнало мастилото на брачния договор. Тя знаеше, че слухът за дръзкото й поведение те се разнесе доста бързо, докато дори щедрата й зестра не бъде в състояние да й осигури съпруг.

За съжаление, Лили не вземаше предвид всички последици от този си импулсивен план. Това не само щеше да вбеси баща й и да го отчужди от нея, но щеше да даде на Леони още една причина да бърза да се отърве от доведената си дъщеря. Но Лили не се задълбочи върху евентуалните резултати от прибързания си план, който вървеше против истинската й природа и против всичко, на което я бяха учили. Важното беше да спечели време. Време, за да се огледа и да избере мъж по свой вкус. Мъж, когото да обича.

Твърдо решила, че никои няма да попречи на плановете й, тя започна да си придава вид на извънредно фатална жена. Камериерката й по някакво чудо беше успяла да укроти непокорната маса къдрици на главата й в каскада от рула и букли, здраво пристегнати с украсената с диаманти и изумруди диадема, която някога беше принадлежала на майка й. Само нарочно оставените тук-там тънки кичурчета създаваха прекрасна рамка за очарователните черти на лицето й.

Роклята, съвършено творение от яркозелен сатен, оставяше шията и раменете й изкусително разголени. Тънък воал, изкусно надиплен, прикриваше част от деколтето на прилепналия корсаж, което слизаше под остър ъгъл в предната част на роклята. Огромни буфан ръкави украсяваха горната част на ръцете, а щедро разкроената пола беше повдигната на места, за да разкрие привлекателни късчета от златистата фуста. Златни пантофки и ръкавици допълваха прекрасния тоалет.

Когато направи пирует пред огледалото, Лили видя в него една красива жена, каквато досега не беше виждала. Почукването на вратата прекъсна омайния момент. След любезно изречената от Лили покана в стаята влезе Стюарт Монтегю. Дъхът му спря в гърлото, щом зърна красивата си дъщеря, и гледката го накара да се закове на място. Никога не беше виждал такова прекрасно видение. Как е възможно това разкошно създание да е неговата дъщеря, запита се той смаян. Като че ли едва вчера беше изпратил във Франция едно рошаво девойче с щръкнала опашчица на главата, а сега виждаше пред себе си млада дама, очарователна и култивирана. Не беше предполагал, че ще завари такава възхитителна красавица. Цял Лондон щеше да падне в краката й, точно както беше предсказала Леони.

— Скъпа — изрече гордо лорд Монтегю, — не можеш да си представиш колко си красива и колко много приличаш на прекрасната си майка.

— Благодаря, татко — изчерви се Лили, поласкана въпреки решението си да осуети плановете на баща си относно нейното бъдеще.

— Всички мъже довечера на бала ще полудеят по тебе — продължи той. — Ще можеш да избираш измежду каймака на лондонските ергени. А ако предпочиташ по-зрели мъже, ще има и няколко такива, които си търсят съпруга. Малко жени имат подобен шанс да избират сред такъв широк кръг от обожатели.

Устните на Лили се извиха в презрителна гримаса и тя нарочно се извърна настрани. Нима баща й не разбираше, че тя не иска да бъде изложена на показ като породиста кобила? Нима не разбираше, че тя копнее да прекара повече време с него в собствената си къща, без намесата на Леони? Необходимо ли беше да се жени набързо, когато сърцето й копнееше за бащината обич?

— Не си търся съпруг, татко — изрече тя с тихо достойнство. — Няма да се омъжа без любов и никак не е вероятно да намеря любовта на бала тази вечер. Не ме разбирай погрешно, аз искам да се омъжа. Искам дом и деца, но още съм млада. Нямаше ме четири години и искам да прекарам известно време в собствения си дом, преди да отида в дома на съпруга си.

Погледът на Стюарт Монтегю омекна, но само за момент. Две жени под един покрив нямаше начин да се спогодят, а Леони вече му беше дала ултиматум. Ако дъщеря му не излезе от дома, тя няма да се омъжи за него. А той не можеше да я изгуби. Беше полудял по младата вдовица, която мъдро беше отказала да спи с него, преди да се оженят. Той вече не беше млад, нямаше години пред себе си, в които да търси щастието. Времето минаваше, а Леони му предлагаше повторна младост. Не можеше да се откаже от нея — все едно да се откаже от храна и вода. Леони му беше необходима, искаше я със страст, която му напомняше за младостта, искаше да задържи това чувство, докато животът му позволи. Ако това означаваше да намери съпруг за красивата си дъщеря, така да бъде.

— Татко, чуваш ли? Нямам желание да се омъжвам точно сега.

Стюарт се насили да отговори с авторитетен тон:

— Ти си узряла за брак, Лили. Двамата с майка ти често говорехме да ти намерим изгоден съюз, така че не съм си го измислил току-що. Ние с Леони ще се оженим скоро, а според нея ти си заплаха за нашето щастие.

— Но аз няма да ви се меся, татко, повярвай ми.

— Леони ще бъде моя съпруга и трябва да изпълнявам желанията й, ако искаме да имаме спокоен брак. Искам тази жена, Лили, скъпа, не ми отказвай това. Направи мъдър избор тази вечер и животът ти ще бъде също толкова щастлив, колкото и моя с новата ми съпруга и дъщеря.

Устата на Лили застина в горчива гримаса. Вместо да я отгледа сам, баща й я беше изпратил във Франция, да я възпитават чужденци. А сега с ентусиазъм се захващаше да отглежда момиче, приблизително на такава възраст, на каквато беше тя, когато я беше отделил от себе си. Сега Ейми щеше да има бащата, когото Лили не беше имала. Ейми щеше да се ползва от любовта, за която Лили копнееше, но която й беше отказана.

Ейми и Леони.

Нова съпруга и нова дъщеря.

Няма да ме изгонят толкова лесно, изфуча вътрешно Лили.

— Сега ще те оставя, дъще. Гостите вече пристигат. Сигурен съм, че всички ще се ококорят, когато слезеш но стълбите.

Така и ще стане, татко, закле се Лили. След тази вечер цял Лондон ще говори за Лили Монтегю.

В мига, когато лорд Монтегю излезе от стаята, Лили се захвана за работа с мрачна решителност. Когато след известно време заслиза полека по стълбите, изглеждаше лъчезарно същество с невероятно съблазнителна красота и тайнствен вид. Блясъкът на роклята й, напомнящ този на скъпоценните камъни, не можеше да затъмни жената, която я беше облякла. Ножиците и изобретателността й бяха направили от роклята, подходяща за млада дама, току-що напуснала училището, едно творение, предназначено да дразни и изкушава. В мига, когато баща й беше излязъл от стаята, тя беше внесла бързи и безмилостни промени в балната си рокля. Най-напред беше орязала воала от деколтето, което сега оголваше гърдите й почти до розовите им връхчета. След това беше махнала няколко от обемистите си фусти, така че роклята висеше по-свободно, подчертавайки дългите й, стройни крака.

Преглъщайки буцата, заседнала на гърлото й, Лили лепна искряща усмивка на лицето си и грациозно заслиза по стълбите. Не беше дошла, за да прави впечатление на хората, а за да ги шокира. Трябваше да събере, целия си кураж, за да съсипе безвъзвратно репутацията си. Нямаше да бъде лесно, но баща й и Леони я бяха подтикнали към нещо, за което никога нямаше да помисли, ако я бяха оставили на спокойствие. Поглеждайки още веднъж към разкошните хълмчета, така безсрамно изложени на показ в деколтето й, Лили вдигна предизвикателно брадичка и смело влезе в леговището на лъвовете. Сред тълпата не забеляза нито баща си, нито Леони, което беше добре дошло за нея.

Десетки очи следяха Лили, докато тя слизаше грациозно по стълбите във величествената къща на Монтегю, разположена на чудесно място в модния квартал Сейнт Джордж Парк. Но никой не гледаше по-внимателно от един тъмноок, висок, внушителен мъж, небрежно облегнат на една бяла колона в другия край на залата. Непроницаемите му очи не пропускаха нищо, спускайки се по възхитителната фигура на Лили, така предизвикателно разголена в дръзката зелена рокля.

Матю Хоук не беше очаквал такава дързост от едно младо момиче — на седемнадесет години, ако правилно беше запомнил, — едва напуснало училище. Възмутителното й деколте не оставяше почти нищо на въображението. Какво ли си мисли баща й, запита се Матю, докато наблюдаваше с отегчен поглед как около нея се трупат ухажори. Може би в това френско училище е научила повече, отколкото е смятал баща й, помисли той. Посвети още няколко минути на огледа на възхитителната червенокоса красавица, преди да се смеси с кръга от нейни почитатели. Ловко измъкна балното й тефтерче от едно голобрадо хлапе и надраска името си на мястото, определено за последния танц. След това се оттегли на позицията, която преди малко беше заемал. Със замислен поглед в тъмните си очи, той прекара остатъка от вечерта в наблюдения и размишления.

— Е, какво мислиш, Матю? — запита спътникът му. — Тази дама подходяща ли е според тебе?

— О, тя е напълно подходяща — пусна той една хищна усмивка, която не оставяше никакво съмнение какво беше искал да каже. — Дамата е достатъчно богата, за да върши работа, независимо от вида й или от очевидната липса на морал. По дяволите, Крис, тази млада дама, която поражда такъв смут у мъжете, е причината, поради която съм в Англия, вместо у дома, на мили оттук, приготвяйки се за война между нашите две страни.

Кристофър Хоук винаги беше идеализирал братовчед си Матю. Макар Матю да беше по произход англичанин, Крис и за миг не се съмняваше кого подкрепя той. Матю Хоук беше лоялен американец и твърдо вярваше в свободата на Америка. Сега си устройваше дом в Бостън, в огромната къща, построена от баща му. Хоуксхейвън беше резултат от успеха на Карлтън Хоук като бостънски адвокат и стана дом на семейството му, което се състоеше от Матю и сестра му Сара, родена една година след пристигането им в Америка. По онова време Матю беше на десет години. Карлтън Хоук таеше големи надежди за бъдещето на сина си, надяваше се той да тръгне по стъпките му, да стане адвокат, но синът му не проявяваше влечение към правото. Още от малък се интересуваше от морето.

— Наистина ли мислиш, че войната е неизбежна? — запита Крис, добре запознат с възгледите на братовчед си по тази тема. — Баща ти трябваше да задържи титлата си и да остане в Англия.

— Татко никога не е искал тази титла — каза тихо Матю, все още наблюдавайки Лили и начина, по който роклята разкриваше части от великолепното й тяло при всяко нейно движение. — Тя много повече подхожда на твоя баща, отколкото на моя. А относно войната — да тя е неизбежна, по-скоро, отколкото я очакваме. Неизбежна е, защото вашето правителство снабдява с оръжия и амуниции индианците, заселени покрай канадската граница. Мислиш ли, че е редно тези оръжия да се насочват срещу американците?

Крис се изчерви, смаян от въодушевлението на братовчед си. Като повечето англичани, той не знаеше почти нищо за ставащото по далечните граници и подозираше, че това, за което говори Матю, е самата истина, макар да не му се искаше да си признае, че няма понятие от тези неща.

— Нека не говорим тази вечер за политика — побърза той да прикрие факта, че му липсват сведения. — Не забравяй, че сме на прием. Много усилия ми струваше да ти издействам поканата.

Матю кимна, отправяйки отново вниманието си към жизнерадостната девойка в зелена рокля, която флиртуваше съвсем неприкрито с последния си партньор. Черните му очи се разшириха, а после се присвиха, когато забеляза двойката, промъкваща се през вратата, която водеше към тъмната градина.

— Лили Монтегю се държи по-скоро като опитна демимонденка, отколкото като млада дама, наскоро върнала се от пансион — коментира сухо Крие, виждайки накъде гледа Матю. — Ако не греша, това е вече третият мъж, когото примамва навън в градината. Забеляза ли я как флиртуваше с всеки партньор? Ужасно! Ако знаех каква е, нямаше да те взема тази вечер със себе си.

— Четвъртият — поправи го Матю, развеселен. — Нима това момиче не разбира, че играе опасна игра?

— Каквато и да е играта, тя като че ли е добре запозната с правилата — ухили се Крис.

— И аз така мисля — добави с лек сарказъм Матю. — Пред нея Клариса изглежда дори невинна. Дори матроните придружителки вече си шепнат по неин адрес зад ветрилата си.

— А, да, любовницата ти. Какво мисли Клариса за всичко това? Сигурно не е много щастлива, че си решил да се жениш. Какво според тебе ще каже малката госпожица Монтегю, ако по някаква случайност приеме предложението ти и сетне открие, че имаш тайна любовница?

— Ако щастието ме огрее и се върна в Бостън с извънредно богата съпруга, ще бъда образцов мъж… от разстояние. Виж, Крис, не съм чудовище, каквото ме изкара. Съпругата ми ще се радва на уважение, няма да й липсва нищо. Всичко в Хоуксхейвън ще бъде на нейно разположение. Но аз нямам намерение да живея там с нея. Животът ми ще продължи така, както и досега, независимо дали имам съпруга. Нямам време за сантиментална любов или цветисти словоизлияния.

— Клариса съгласна ли е с това?

— Не е нейна работа дали ще се женя или не. Тя знае, че това е необходимо и неизбежно. Живее вече много години с мене, но не мисля, че скучае, когато съм в Лондон. Тя е красива жена, животът й няма да отмине напразно.

— Късмет, старче. Лили Монтегю не изглежда кротуша, която ще се примири с отсъствието ти. И тя ще си намери забавления, бъди сигурен. Заради нея и заради тебе се надявам предложението ти да не бъде прието.

Учудващо колко умен можеше да бъде Крис понякога.

Матю се засмя, показвайки ослепително бели зъби сред загорялото си лице.

— Така ли се говори с братовчед? Нямаше да съм тук сега, ако не беше ти. Тъкмо твоето писмо, в което ми съобщаваше за тази богата наследница, наскоро върнала се от Франция, ме докара в Лондон.

— Но не съм очаквал така твърдо да решиш да се жениш за пари, за да си избираш съпруга само според този критерий — възрази Крис. — Когато сестра ми Даяна ми каза за Лили, а аз ти писах, нямах представа, че така бързо ще пламнеш. Просто запълвах празнините в иначе скучното си писмо.

— Добре, че го направи Крис. Правилно си предположил, че Лили Монтегю ще излезе на пазара на булките още щом се върне в Англия. Трябват ми пари, много пари. Твоята флота ме докара до просяшка тояга, като открадна товарите от корабите ми.

— Значи смяташ да продължиш по плана си?

— Трябва, Крис. С тези три кораба потънаха всичките ми пари, до последния цент. Вече получих разрешение от президента Мадисън да ги направя капери и затова ми трябват пари… и то незабавно. Докато не бъде обявена войната, смятам да нападам англичаните, както те ме нападаха.

— В Америка няма ли наследници? — запита Крис.

— Не и толкова богати като госпожица Монтегю. А и да има, нямам време да ги търся.

— Това ми звучи толкова… толкова безскрупулно. Нямаше ли да е по-добре да вземеш пари назаем за начинанието си?

— Тези пари принадлежат на Сара. Никога не бих й ги взел. — Гласът на Матю звучеше толкова сериозно, че Крис не се осмели да продължи дискусията.

— Няма ли…

— Виж — прошепна Матю, прекъсвайки изречението на Крис. — Лили току-що се върна от градината с последното си завоевание, а младежът изглежда доста объркан. Питам се какво ли е ставало там навън.

Матю не беше единственият тук на бала, който забеляза връщането на Лили от градината заедно с младия мъж, с когото беше излязла преди малко. Лицето му беше зачервено и не беше трудно да се предположи, че красивата млада жена му е дала забранени аванси, фактически цялата зала бръмчеше от възбуден шепот, скандализирана от разпуснатото поведение на Лили. Всички знаеха — или не знаеха — колко пъти досега тя беше изчезвала в нощната тъмнина, но и колко време беше оставала с всеки мъж. Безсрамница, заявяваха някои. Дръзко момиче, отбелязваха други. Баща й се вбеси, когато разбра какво става. Леони се мръщеше. Лили би се зарадвана ужасно много, ако можеше да разбере, че планът й да се дискредитира до тук жъне огромен успех.

Партньорът й в момента, Хоумър Фентън, нахакан младеж, склонен към преувеличения, което прекрасно се вписваше в плановете на Лили, я остави на следващия кандидат за танц и се запъти към групичката млади мъже, недалече от мястото, където Матю приказваше с Кристофър. Разговорите спряха, когато Хоумър се приближи наперено към тях с широка усмивка на лицето.

— Наслади ли се на танца с красавицата на бала? — ухили се един от младежите.

— Да, и на нещо повече от танца — похвали се Хоумър.

— Забелязахме — обади се друг от групата.

— Мисля, че дамата ме хареса — призна Хоумър със затворническа нотка в гласа. — Тя… тя ми позволи да я целуна и… и… — Изведнъж той елегантно сви тесните си рамене. — Джентълмените не се хвалят със завоеванията си.

Смях посрещна думите му и Той озадачен започна да оглежда лицата пред себе си едно по едно.

— Не си в по-различно положение от всички нас, приятелю — обади се един крещящо облечен младеж. — „Дамата“… казвам тази дума условно… като че ли харесва всички мъже, без разлика. Лили изля щедро благоволението си върху всички ни.

Хоумър пребледня.

— Искаш да кажеш, че не съм единственият, който я е целунал тази вечер? Че само ме е изпитвала? Подвеждала ме е? Каква е тази жена, която ще си играе с чувствата на мъжа? — Хоумър не беше от хората, които посрещат оскърбленията с лека ръка. — Съжалявам онзи, който ще й предложи брак, ако някой излезе толкова глупав.

— След безсрамното й поведение тази вечер се съмнявам дали и зестрата й ще е достатъчна, за да й осигури приличен брак — изсумтя крещящо облеченият младеж. — Всеки мъж тук можа да й вдигне полите и да се позабавлява, нали? Аз, например, нямам намерение да се сдобивам с рога от палавница като тази.

Матю се усмихна тайнствено, слушайки разговора на младежите от групичката. Погледна към Крис.

— Малката Лили е доста дръзка, но толкова по-добре за моята цел. Полето бързо се стеснява. Ще ми бъде интересно да я предизвикам в собствената й игра.

Крис не забеляза хитрата усмивка, която се появи на устните на братовчед му.

Двамата се бяха сприятелили няколко години, преди Матю да замине за Англия, за да продължи образованието си. Понеже беше решил, че синът му трябва да стане най-добрият адвокат в Америка, Карлтън Хоук настои той да посещава най-добрите училища. Но макар че Матю получаваше хубави оценки, истинската му страст беше да се разхожда покрай морето и да научава всичко възможно за корабите. Учеше право, за да бъде доволен баща му, но не смяташе да използва наученото. Просто изчакваше, учеше се да се справя самостоятелно, събираше сили и познания за деня, когато щеше да командва собствен кораб.

През тези години на обучение Кристофър Хоук беше сянка на Матю и негов доброволен съучастник. Матю възмъжа в Англия, тук тялото му се разви и заякна. И макар че учението му не страдаше, по-голямата част от времето му отиваше по жени, забавления и пиене. Дори понякога Крис да го възприемаше като твърде безскрупулен, все пак беше склонен да му прощава, защото Матю вината беше любезен и щедър с по-младия си братовчед. Когато се наложи Матю да се върне в Америка, на двадесет и една години, по молба на баща си, който не се чувстваше добре, Крис усети много силно липсата му. Сега, след седем години, двамата братовчеди се видяха отново. През това време Матю беше станал по-корав, по-циничен, защото се беше научил да вярва само на себе си и да зависи само от собствените си преценки. Тъкмо това не беше успял да схване Крис е по-нежната си природа.

И не беше сигурен дали харесва това, в което се бе превърнал братовчед му.