Кони Мейсън
Обещай ми вечността (8)

8

Първото, което Лили забеляза, влизайки в тъмната си спалня, беше танцуващият огън, наскоро запален в камината. Нощите още бяха хладни и тя приветства топлината след разходката в студения въздух на градината. Трябваше да не забрави да благодари на Джени за досетливостта й. Камериерката обикновено я чакаше, когато тя се оттегляше за през нощта, и сега Лили беше озадачена от отсъствието й.

— Освободих Джени за тази вечер — осведоми я един студен глас, които долетя от тъмния ъгъл.

Лили трепна силно, когато една висока фигура с широки рамене се отдели от сенките.

— Матю! — ахна тя. — Уплаши ме. Какво правиш тук?

Матю стисна устни, намеквайки с този жест за демоните, които се бяха развихрили у него.

— Това е моята къща и ти си моя съпруга. Влизам където ми хареса.

Докато изричаше тези думи, той пристъпи напред и високата му фигура спря на сантиметри от нея. Непоклатимата, арогантна сила, излъчваща се от лицето му, сдържаното насилие, което излъчваше, накараха Лили да отстъпи назад. Изпълни я панически страх.

— Плашиш ли се от мене, скъпа?

Тонът му беше студен и подигравателен.

— Трябва ли?

Тя преглътна буцата, заседнала на гърлото й, отказвайки да се огъне пред неумолимия гняв на Матю, макар че нямаше представа какво е направила, за да го разсърди.

— Зависи. Имаш ли причина да се страхуваш от мене? Докъде стигна връзката ти с Клей Уинслоу? Вече спа ли с тебе? Не знаех, че се прави на незаменим пред тебе, докато аз съм бил зает с други работи.

Ужасните му обвинения разпалиха гнева на Лили. Преодолявайки първоначалния си страх, тя възрази разгорещено:

— Ние с Клей сме приятели. Как смееш да допускаш, че между нас има нещо нередно? Ако беше решил да вечеряш с нас поне от време на време, щеше да разбереш, че Клей и Джеф са постоянни гости в Хоуксхейвън. Клей е твой адвокат, за бога! Не вярваш ли на собствените си приятели?

— Не вярвам на никого, когато става дума за тебе, Лили.

В гласа му се долавяше нотка на жестокост, която я учуди. Тя нямаше представа, че той се интересува какво прави тя или с кого. Но трябваше да се досети, че ще пази ревниво онова, което предполагаше, че с негово, независимо че може да не дава и пукната пара за него. А той явно я смяташе за своя изключителна собственост. Мислеше, че брачният договор му дава право да й заповядва, но тя вече не бе наивното дете, което тогава се бе омъжило за него.

— Ако Сара е покровителствала тази връзка, значи не съм си изпълнил дълга към нея.

— За бога, Матю, няма никаква връзка. Не можеш ли да разбереш едно невинно приятелство между жена и мъж? — изпищя Лили, задавяйки се от ярост.

— Видях те с Клей в градината тази вечер — каза Матю със свито гърло. В думите му се долавяше скрита заплаха. — Не ме лъжи. Върнах се рано у дома, за да говоря с тебе насаме, и бях шокиран, когато те видях в ръцете на друг мъж. По дяволите, Лили! Очите ми не ме излъгаха. Видях те в ръцете на Клей. Видях го да те докосва. Проклет да съм, ако остана настрана и те оставя свободно да даваш на друг това, което отказваш на съпруга си! Шепна ли ти той любовни думи? Ако подозирам, че лягаш с него, бих те убил?

Красивото чело на Лили се набръчка, докато в нея пробягваха противоречиви чувства. Обида, гняв, огорчение, съжаление и други, които не можеше да определи. Подтикната от властната ревност на Матю, тя усети непреодолимото желание да го нарани, точно както той я беше наранил.

— Ще възразиш ли, ако си намеря любовник? Защо за жената да е едно, а за мъжа съвсем друго? Само следвам примера ти.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Клариса! — Ето, каза го. Почувства облекчение, че постави въпроса. — Това име говори ли ти нещо?

— Какво ти е казала Сара за Клариса?

— Сара нищо не ми с казвала — настоя Лили, — освен името на онази чернокоса вещица, която те следеше на борда на „Горделивата“. Разбрах, че ти е любовница, още преди да стигнем в Бостън. Научих го по трудния начин.

— Не мога да повярвам… ако Клари е казала нещо…

— Видях го със собствените си очи, Матю. Видях Клариса в ръцете ти. Как можа? През нашия меден месец!

— За твое сведение, не съм спал с Клариса, макар че ти ми позволи. Ако си спомняш, прогони ме от каютата ни и отказваше да ме допуснеш в леглото си. Имах пълното право да търся успокоение навсякъде, където можех да го намеря.

— Сексуалната ти енергия е забележителна — изрече Лили с хаплив сарказъм. — Отиде ли в леглото на Клариса, след като излезе от моето?

Тя не му вярваше. Беше прекарвал някъде нощите си на борда на „Горделивата“ и със сигурност не при нея.

— Мисли каквото си искаш, Лили, но ти казвам истината. Клариса ми беше любовница, но не съм я виждал от седмици. Тя ли е причината да се обърнеш към Уинслоу?

— Клей е приятел — настоя упорито Лапи. — Върви си при твоята курва, не ми трябва мъж. Ако не си забелязал, Матю, вече пораснах. На осемнадесет години съм и вече не гледам на света през очите на дете.

— Имала си рожден ден? — запита Матю, натъжен, че рожденият ден на съпругата му е дошъл и отминал, без той да разбере. — Защо не ми каза?

— Рядко те виждам.

— Изборът беше твой, малката ми — укори я той нежно. — Разбирам, че напоследък бях много зает, но ти само трябваше да привлечеш вниманието ми.

— Ти не ми остави друго освен гордостта ми и не желая да се откажа от единственото нещо, което остана от мене.

— Гордостта е ужасно нещо, Лили. Тя не те топли през нощта и не запълва празното ти тяло със задоволство.

— Тя ми позволява да спя през нощта и ми дава утеха — изрече Лили с тихо достойнство. Лъжи. Сънят въобще не идваше лесно, а единствената утеха получаваше, щом си спомнеше колко прекрасно я караше да се чувства Матю, когато се любеше с нея. — Как мога да ти бъда съпруга, когато Клариса още топли леглото ти?

Матю изскърца със зъби от отчаяние. Какво трябва да направи, за да убеди тази малка вещица, че вече няма връзка с Клариса?

— Мисля, че има друга причина за нежеланието ти да уважиш брачните си обети. Ще те запитам още веднъж, Уинслоу твой любовник ли е?

Сега беше ред на Лили да изрази ярост и възмущение. Нима Матю не знаеше, че тя никога не беше предала брачните си обети? Искаше да се нахвърли върху него, да го нарани по същия грозен начин, както той я беше наранявал в изминалите няколко седмици.

— Не ти дължа обяснение. Едва ли би могъл да ме обвиняваш, ако си взема любовник. Твоето пренебрежение към мене е ужасно — изфуча тя презрително.

Лицето на Матю се наля с черна кръв. Дяволската малка вещица умееше да го кара да губи контрол по-бързо от когото и да било.

— По дяволите, Лили, твърде далече отиваш! — изрева той, сграбчи раменете й и я разтърси така силно, че тя млъкна смаяна. — Никой друг освен мене няма право да те докосва! Ти си моя въпреки факта, че не споделяш леглото ми. Не деля с друг това, което е мое, нито пък позволявам на друг да се възползва от собствеността ми.

— Нямаш никакво право, Матю! — възпротиви се Лили, знаейки, че стъпва на опасна почва, но без да може да спре. Кога ли щеше да се научи да си държи устата затворена? — Ти отдавна загуби тези права. Ако беше почтен, щеше да признаеш, че нямаш намерение да скъсаш с любовницата си, след като се оженихме.

Матю загуби самообладание. Никой никога не го беше докарвал до такъв неконтролируем гняв или до такова състояние на необуздано насилие. Крехката жена, за която се беше оженил, притежаваше необикновената способност да отключва у него дълбоки емоции, за които нямаше обяснения. Ръцете му стиснаха здраво раменете й и той я разтърси грубо.

— Матю! Престани!

Викът на Лили, изпълнен с болка и смущение, бързо го отрезви и той загледа ужасено дивото безредие на косата и дрехите й, които насилието му беше предизвикало.

— Господи, Лили, ти събуждаш у мене всякакви демони. Какво, по дяволите, ще правя с тебе? Не искам да те нападна, но когато те видях с Уинслоу, загубих самообладание.

Лили просто го гледаше, твърде разстроена и уплашена, за да отговори. Беше го виждала разярен и преди, но никога като в този момент. Никога на път да извърши насилие. Тя ли му беше причинила това? Защо трябваше да ревнува жена, от която не се интересува?

— Дойдох си у дома тази вечер с намерението да се сбогуваме.

— Да се сбогуваме ли? — повтори Лили като автомат.

Тя знаеше, че той ще заминава, но сега думите му й причиниха повече болка, отколкото би искала да си признае.

— Корабите ми са въоръжени и документите за статута им са готови. Трябва да тръгна, преди заливът да се напълни с англичани. Всяка щета, която причиня на Англия, ще подпомогне каузата ни. Възнамерявам да разстроя английското корабоплаване и да прекратя веднъж завинаги крещящата неправда спрямо американските кораби. Не… не можех да тръгна, без да ти кажа… без… — Господи, защо трябваше да е толкова трудно? — Без да се сбогуваме — довърши той тромаво.

Лили преглътна безшумно, думите й потънаха във водовъртежа на емоциите. Нима той очакваше да чуе от нея, че ще й липсва? Би могла да му го каже, но той никога нямаше да дочака тези думи от устата й. Искаше ли да чуе от нея, че не й е безразличен? Да, така беше, но това я озадачаваше. Само че тя никога нямаше да му даде възможност да й се надсмее.

— Аз… желая ти всичко най-хубаво — каза тя след дълга пауза, изплашена от всичко, което искаше да му каже, но не смееше. — Любовницата ти ще тръгне ли с тебе?

В мига, когато изрече тези думи, тя си пожела да си беше прехапала езика. Защо не преставаше да го предизвиква? Освен ако не искаше да предпази сърцето си с помощта на бариерата, която й даваше гневът на Матю.

Тя отново успя да взриви самообладанието му.

— Разбира се, че Клари няма да дойде с мене. „Морският ястреб“ не е място за жени. А дори да беше, тя е последният човек, когото бих взет със себе си. По дяволите, Лили, забрави Клариса поне за минута. Искам да говоря за тебе. И за Уинслоу. Забранявам ти да се виждаш с него в мое отсъствие.

— Какво? Забраняваш ми? Забраняваш! Какво ти дава правото да бъдеш такъв арогантен негодник?

— Няма да позволя да си вземеш любовник, докато ме няма.

— Изобщо не ме познаваш, ако смяташ, че нарочно ще пренебрегна брачните си клетви и ще си завъдя любовник. Това, че ти си решил да не спазваш своите обети, не означава, че аз ще направя същото.

— Може да съм арогантен негодник, но съм и ревнив.

Очите на Лили се отвориха широко, смущаващите думи на Матю я стреснаха. Каква игра играе, запита се тя, като наблюдаваше как целият гняв се оттегля от лицето му, заместен от други, също толкова неясни за нея чувства. Нарочно ли се опитваше да я обърка, да предизвика чувства, които тя отчаяно се опитваше да унищожи? Животът й се беше превърнал в сурова битка, за да победи същите тези противоречиви чувства, които изпитваше точно в този момент. Погледът в загадъчните очи на Матю подсказваше накъде води всичко. Тръпка на предчувствие полази по гърба й. Ако бъдеше честна със себе си, щеше да признае, че иска това да се случи.

А ако се случеше, после щеше да се мрази.

— Защо ме измъчваш?

— Не знаеш ли? Пържа се като в ада, но не мога иначе. Искам да те любя. Може да ме няма дълго време, Лили. Може би няма и да се върна, ако късметът ми изневери.

— Върви при любовницата си — протестира разпалено Лили.

Люби ме, Матю, люби ме, крещеше сърцето й в безмълвна агония.

— Ако исках Клариса, нямаше да съм тук сега с тебе.

Той пристъпи към нея. Лили почувства горещия му дъх да гали бузата й и видя жаждата в очите му. Сърцето подскочи в гърдите й. Той отново я съблазняваше с думи, превиваше волята й с поглед. Съпротивлявай се, каза си тя. Съпротивлявай се, докато още има време!

— Не искам да се любя с тебе — излъга Лили.

Трябваше да накара думите да преминат бариерата, заприщила гърлото й.

— Лъжкиня.

Ръката му се обви около талията й, привлече я по-близо и тя усети дръзкото доказателство за желанието му през плътната материя на полите си. Обхвана я паника. Матю беше неин съпруг, но не и господар. Тя започна да удря по гърдите му, по масивната стена от жили и мускули.

— Не! Пусни ме! Не искам това. Не те искам.

Гневът накара възбудата на Матю да премине в пълна ерекция. Само като си помислеше за Лили в обятията на Клен Уинслоу, това го докарваше до такава лудост, за която не намираше обяснение. Поради някаква странна причина не можеше да стои близо до Лили повече от пет минути, преди да му се прииска да я удуши или да се люби с нея. Напрежението, което експлодира помежду им, беше болезнено напомняне за това, че тя извънредно лесно предизвикваше гнева му. Или нещо друго, а не гнева? Той беше достатъчно умен, за да разбере, че между него и Лили съществуваше нещо дълбоко и претеглящо, по упорството му пречеше да изследва тези чувства.

— Мога да те накарам да ме искаш, скъпа.

Гласът му беше дълбок и дрезгав, каращ Лили да осъзнае непоносимата жажда, която го подтикваше.

Внезапният му изблик на страст я зашемети, погълна я, изгори я. Усещаше се като че ли пометена във вихъра на тъмна буря, подмятана от сила, по-голяма от живота. Независимо колко силно се бореше, неумолимата решимост на Матю я преодоляваше и подчиняваше на себе си, докато тялото й не стана негово, за да прави каквото си поиска с него. С трепереща въздишка на примирение тя му отдаде тялото си. Но някакво дълбоко чувство вътре в нея й забраняваше да му отдаде всичко и тя се хвана здраво за една малка частица от душата си. Но в края на краищата Матю откъсна и това от нея.

Свали всичко от нея.

Дрехите й бяха смъкнати безцеремонно, докато тя не остана гола и уязвима пред него. Ръцете й се вдигнаха отбранително и се кръстосаха на гърдите, но Матю не й позволи дори тази слаба утеха, като хвана китките й, събра ръцете й отзад и я притисна здраво към себе си. Тя видя главата му да се навежда към нея и нарочно отвърна устни. Но той все пак ги намери, проследявайки с уста меките очертания, докато устните й не се обърнаха сами към целувката му. Устата му беше твърда, жадна, властна, не искаше, а вземаше, но и даваше много от себе си.

Той пусна китките й и Лили веднага вдигна ръце, за да ги обвие около врата му. Тя беше шокирана, когато не го намери там, където трябваше да бъде. Той се беше отпуснат на колене пред нея, обхванал с ръце седалището й, и притискаше лице към горещината на женската й плът.

— Разтвори крака, скъпа.

Настояването му предизвика протест на устните й.

— Матю, недей.

— Направи го.

Той разтвори краката й. Когато тя продължила се съпротивлява, ръцете му сами го направиха, разкривайки пред него нежната й плът. Тя беше розова и влажна и Матю трябваше да спре за момент, за да задържи дъх, за да не експлодира като младеж, който взема първата си жена.

Когато устните му намериха сладката й, сочна плът, Лили потрепери, извивайки се към топлата влажност на похищаващата му уста.

— О…

Тя се опита да го отблъсне, преди да си е загубила разума.

— Отпусни се, скъпа, нека те любя така.

Тогава Лили загуби волята за съпротива, когато устата и езикът му започнаха да вършат магически неща с чувствителната й вътрешна плът, потапяха се в нея, изследваха я грубо, нежно, с подлудяваща целенасоченост. Когато показалецът и палецът му намериха малката пъпка, скрита в меките гънки на плътта й, и я потъркаха по най-предизвикателен начин, Лили едва не припадна. Тя се изви към устата му, изкрещявайки в сладка агония, мъчението едва не я подлуди.

— Матю! Престани! Моля те! Не мога да го понеса!

Той вдигна глава за един кратък миг, но продължи предизвикателната манипулация с пръстите си.

— Още не, скъпа.

Изведнъж пъхна пръсти в нея и Лили изпищя.

Матю я усети да се свива, пръстите му почувстваха вътрешния спазъм в нея и така му се прииска да се вмъкне вътре, че го почувства като физическа болка. С върховни усилия на волята успя да се овладее и пръстите му продължиха да се движат вътре в Лили, докато тя не застина, отпускайки се върху него. Той я вдигна и я отнесе в леглото. За секунди съблече дрехите си и легна до хълбока й.

Лили отказваше да отвори очи. Отказваше да позволи на Матю да види чистата радост, която й беше дал. Срамуваше се. Това беше отвратително. Беше прекрасно.

Тя го харесваше.

Мразеше го.

Мразеше Матю.

Тогава почувства езика му да облизва зърното на едната й гърда и ръцете му да се изкачват нагоре по тялото й.

— Не ти ли с достатъчно? — нападна го тя разгорещено. — Уморена съм, моля те, върви си.

Матю се засмя. Звукът беше странно обезпокоителен и ужасно възбуждащ.

— Не съм свършил още, скъпа. Няма да ме има дълго време. Кой знае колко ще се проточи тази война? Може да ме мразиш след това, но със сигурност няма да ме забравиш.

И той отново я зацелува, устата му искаше неща, които тя не беше склонна да му даде, търсейки опази част от нея, която тя се беше заклела да пази. Битката беше загубена. Тя изстена, още веднъж предавайки се на дявола, за когото се беше омъжила.

— Виж какво направи с мене — каза Матю дрезгаво, хващайки ръката й, за да я поведе надолу… надолу…

Пръстите й се свиха около кадифената твърдост на неговата мъжественост, усещайки мощната сила на желанието му да нараства все повече в ръката й. Това я шокира и същевременно я заинтригува.

— Виж какво направих с тебе.

Той изведнъж отведе ръката й до топлата влага, насъбрала се по вътрешната повърхност на собствените й бедра, и Лили потръпна от подновената страст. Мускусният аромат на секс накара сетивата й да пропаднат в някаква вихрушка.

Матю сигурно беше почувствал същата внезапна нужда, защото изведнъж разтвори краката й и навлезе в нея. Лили усети как се разтяга и той я изпълва. Краката й се стегнаха около него и тя раздвижи хълбоци, очаквайки той да започне ритъма на любовта.

— Спри! Исусе Христе, не мърдай!

Думите излязоха от гърлото му като накъсани въздишки, капки пот избиха по челото му. Бавно, ужасно бавно той си възвърна самообладанието и полека раздвижи ханша си. Когато почувства, че може да понесе фантастичното усещане как стегнатата плът на Лили го обгръща, без да го кара да експлодира, той започна леки движения от кръста.

Лили въздъхна от удоволствие, когато ръцете й започнаха да бродят по плътните мускули, опасващи гърба му. Нежните й ласки инспектираха очертанията на хълбоците му, после ръцете й тръгнаха нагоре, преброявайки ребрата, които се криеха под бронзовата му кожа. Никъде по тялото му нямаше нито унция тлъстина. Когато ръцете й стигнаха до седалището му, Матю изстена и започна да влиза и да излиза толкова бързо, че тя не можа да спре стона, който излетя от устата й.

— Боли ли те, скъпа?

— Не. О, господи, не!

Тя се взря в очите му, виждайки там почти животинското изражение в тъмните им бездни, смаяна, че той изпитва същите свирепи емоции, каквото и тя.

— Свърши заедно с мене, скъпа. Няма да те оставя.

Тласъците му станаха по-силни, по-отчаяни, той наближаваше кулминацията си. С учудващо умение я задържа, докато не усети мига на кулминацията на Лили, и едва тогава се отдаде на непоносимата нужда, която го подтикваше. Усети я да замира, почувства малките трептения вътре в нея, почувства я как го притиска. Викът се изтръгна от гърлото й в остро кресчендо, разбивайки железния самоконтрол на Матю. Той продължи да влиза и да излиза, отново и отново, после силата на кулминацията му накара тялото му да се изопне като струна, когато горещото му семе обля утробата й.

— Почти бяха забравил колко си сладка — изпъшка Матю, когато сърцето му започна да бие по-бавно. — Независимо дали ни харесва или не, ние сме свързани чрез нашата страст.

Лили беше твърде замаяна, за да говори. Тя беше протегнала ръце към звездите и беше установила, че може да ги досегне. И не разбираше как подобно нещо може да се случи. Матю я използваше и тя му беше позволила това, предлагайки му тялото си за негово удоволствие. Независимо че я беше извел до разтърсващи висини, независимо че беше дал и получил, тъжната истина беше, че той не я обичаше.

— Не разбирам какво стана — каза Лили бавно и с почуда. — Как можа такова нещо да се случи, когато ние не се обичаме?

Матю се изсмя с горчива веселост.

— Любовта няма нищо общо с насладата от секса. Хората правят секс само за удоволствие. Не ти ли казах, че любовта е нещо надценено? Имаме нещо по-добро от любовта.

Лили се обърна с гръб към него, размишлявайки върху думите му. Беше ли прав? Можеше ли тя да бъде щастлива в брак, където нямаше да има любов, но страстта щеше да прелива? Колко време щеше да изтрае страстта без любов? Отговорът беше прост, но и толкова сложен, че й отне дъха. Може би не толкова дълго, но достатъчно дълго. Което водеше до друг въпрос.

— Ще обещаеш ли да ми бъдеш верен, Матю?

Той замря. Точно сега нямаше никакво желание за друга жена. По дали ще се чувства по същия начин след дни, седмици или месеци — не би могъл да отговори. Беше останал с Клариса пет години, но накрая се беше уморил от нея. Лили говореше за цял живот. Не беше във възможностите му да схване това. Не можеше да си спомни някоя жена да му е въздействала така дълбоко като Лили или да му е давала толкова много наслада, но честно казано, не можеше да обещае да бъде верен. Нито можеше да предложи любов, като не знаеше какво означава това.

— Мога със сигурност да кажа, че точно сега ти си единствената жена, която искам — изрече Матю.

— Ами утре? — настоя неотстъпно Лили.

— Така, както се чувствам сега, ще те искам много дълго време.

Това би трябвало да я задоволи, помисли той доволно. Грешка.

— Защо не можеш да признаеш, че ме обичаш?

Тя беше стигнала твърде далече.

— Господи, Лили, защо трябва да превръщаш нещо толкова хубаво между нас в словесна битка? Надявах се да оцениш, че ти казвам истината, вместо да те лъжа. Лъжата винаги се връща и те преследва. Ако и когато ти кажа тези думи, ще знаеш, че говоря напълно сериозно. И ако си държиш устата затворена достатъчно дълго време, ще те любя отново.

Той се притисна към гърба й, придърпвайки я към твърдата стена на гърдите си. Лили усети как отново набъбва и ахна.

— Не си ли вече задоволен?

— Не. Не и когато си в ръцете ми. Защо според тебе нарочно стоях далече от къщи толкова време? Не можех да понеса мисълта, че спиш толкова близо и не мога да те докосна.

Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, заиграха си със зърната, докато езикът му облизваше топлата извивка на врата й. После той хвана крака й, вдигна го и се настани между бедрата й.

— Какво правиш?

— Показвам ти друг начин за любене. — Тя понечи да се обърне по гръб. — Не, остани така настрани. Ще вляза в тебе изотзад.

И той навлезе в нея с дълбок тласък, което оставяше ръцете му свободни, за да изследват тялото й. За нейно върховно учудване по цялото й тяло пробягаха тръпки на силни усещания и тя се изви назад срещу тласъците му.

— Точно така, скъпа. О, господи…

Вече толкова добре усещаше всеки нюанс на страстта й, че веднага се настрои към нея. Когато я усети да отива към кулминацията, пръстите му намериха мястото на нейното удоволствие и започнаха да го масажират леко, за да увеличат интензивността на експлозията й. Тя достигна платото на сюблимния екстаз и извика в прилив на невъобразима наслада. Кулминацията й разпали Матю, той отхвърли назад глава и изкрещя, убеден, че ако има рай, току-що го е достигнал.

— Ти си невероятна, скъпа — прошепна Матю, отдръпвайки се от нея. — Създадена си за любов. Обожавам всеки сантиметър от отзивчивото ти тяло.

Лили замря. Макар че вече беше полузаспала, думите на Матю се отпечатаха в упоения й от страстта мозък.

— Радвам се, че ти харесва да ме използваш — каза тя тихо.

— Мм — отвърна Матю, толкова задоволен и изтощен, че почти не чуваше думите й. — Заспивай, скъпа. След няколко часа пак ще те искам. Този път ти ще ме яздиш.

Матю обожаваше тялото й. Харесваше му да се люби с нея. Искаше я. Нищо във взаимоотношенията им не се беше променило. Докато тя позволяваше, той щеше да я използва, без да се ангажира. Дори не можеше да й каже, че ще й бъде верен, за бога! Какъв мъж беше той?

Мъж, в чийто живот нямаше място за съпруга. Мъж, който вземаше удоволствието си там, където го намери. Арогантен, непоносим, упорит, прекрасен, невероятен!

Тя го мразеше!

Лъжа!

Би могла да го обича толкова лесно, помисли тя, докато се унасяше в сън.

Когато Матю посегна към нея след няколко часа, тя съвсем естествено се обърна към него, позволявайки му да й покаже още една страна на любенето. Беше също толкова диво и несдържано, както беше предсказал. Тя го яздеше яростно, свирепо, извличайки също толкова удоволствие от великолепното му тяло, колкото и той от нейното. Когато всичко свърши, той потъна в сън. За неудоволствие на Лили любовните думи подозрително липсваха, поради което възхвалите към любовната й страст й звучаха като кухи фрази. Тогава тя взе решение. Матю беше твърде опитен за нея, твърде добре запознат с различните начини за любене и възбуждане. Твърде лесно беше за него да я омае и обърка. Много лесно му беше да я накара да го желае и да, по дяволите, дори да я накара да го люби!

В зори Матю нерешително се отдръпна от топлото тяло на Лили, още потънала в изтощен сън сред обърканите завивки. Навлече набързо дрехите си, спирайки за миг, за да погледне надолу към спящата си жена. Челото му се набърчи озадачено, сякаш беше объркан от противоречивите си емоции относно нея. Поради някаква неизвестна причина искаше да я събуди и да и прошепне думите, които тя така отчаяно искаше да чуе. Но един извратен демон вътре в него не му позволи.

Войната беше нещо сигурно. Смъртта му в нея — нещо възможно. Ако един ден се събудеше влюбен в красивата си съпруга, надяваше се да е по време, когато ще бъде свободен да изрази на глас чувствата си. Той пристъпи към леглото, наведе се и положи нежна целувка на меките й устни.

— Бих искал да те обичам, малката ми — прошепна той с толкова нисък глас, че едва се чу. — Може би съдбата ще бъде благосклонна и ще ми даде време да науча какво означава любовта. Ако не, по-добре ще ти бъде без тромавите ми опити да изразявам чувствата си.

После се обърна и тихо излезе от стаята. Но остана още малко в къщата. Събуди Сара, за да се сбогува с нея и да й остави едно строго послание относно Лили. Тя се учуди на думите на брат си.

— Разочарован съм от тебе, Сара.

Премигвайки сънено, тя запита:

— Какво пък съм направила сега?

— Ти позволи Лили и Клей Уинслоу да се сближат.

— Аз… не мислех, че ще възразиш — заяви Сара, прехапвайки устни. — Ти така безобразно я беше зарязал, че помислих, че Клей ще поразсее самотата й.

Укорът на Сара накара красивите черти на Матю да се стърчат в гримаса.

— Няма да ти позволя да подкопаваш авторитета ми пред съпругата ми. И за да няма никакво съмнение, не искам Уинслоу повече да влиза в тази къща. Това все още е моят дом. Ясен ли съм?

— Съвършено ясен — изфуча Сара в негодувание.

Чертите на Матю омекнаха. Той обичаше сестра си твърде много, за да й се сърди повече време.

— Съжалявам, Сара, скъпа, но се тревожа за Лили. Послушай ме за това и ще видиш, че когато се върна, ще се реванширам за това, че така я пренебрегвах.

— Заминаваш ли?

— Корабите ми са напълно въоръжени и готови за отплаване. Трябва да изляза от Бостън, преди британците да са пристигнали.

— Лили знае ли, че заминаваш?

Устните на Матю се извиха в тайнствена усмивка.

— Знае.

— Вече си я видял тази сутрин?

— Тази сутрин, снощи и през цялото време оттогава досега.

Дяволската му усмивка каза на Сара всичко, което искаше да знае. Тя се запита дали брат й най-накрая се е събудил за факта, че двамата с Лили са създадени един за друг. Господи, надяваше се да е така.