Уилям Уърдсуърт
Съчинено на Уестминстърския мост ^[0] (3 септември 1802 г.)

Нищо по-прекрасно няма на земята.

Без душа е онзи, който отминава

гледка тъй неотразимо-величава:

като дреха този град сега намята

утринната прелест — ширнат сред полята,

сонм от баржи, кули, храмове изгрява

под небето с блясък, който озарява

въздуха бездимен с трепкаща позлата.

Тъй великолепно слънцето едва ли

долини и хълми друг път ще огрее.

О, какъв дълбок покой духа ми гали!

Волната река като на сън се лее.

Боже! Сякаш всички къщи са заспали

и това сърце с гигантска мощ немее.