Ружа Велчева
Коприва

С малката ми внучка случайно открихме 3 оцелели стръкчета коприва в перфектно поддържания парк на Ървайн, Калифорния.

Рая ме погледна учудено и попита в типично неин стил:

— Бабо, а какво е това?

Аз се усмихнах замислена и отговорих:

— Има я много в България.

— А, България… — разбиращо поклати глава тригодишното дете, родено в Америка.

Грижливо ги извадих от пръстта и вкъщи ги посадихме в саксия. Поливам ги всеки божи ден и сега зеленеят и радват душата ми, една нежна зелена усмивка на моята далечна България…

Парлива и силна,

зелена красавице,

кой вятър те довея

по тези земи?

 

Пиеш щедрото слънце,

не се страхуваш

от суховеи,

не те плашат есенните мъгли…

 

Дрипава,

но горда циганка,

смело надигаш главица

сред този разкош…

 

А нощем,

само нощем тъгуваш,

само с луната

плачеш без глас…

 

Чужда земя,

чуждо небе,

зелена изгнаннице,

толкова приличаш на мен!