Ружа Велчева
Спомен от Ридондо Бийч

Готвачът виртуозно хвърля

живи

омарите в кипящата вода —

по един на секунда.

 

Аааааааа… —

отеква писъка им

в още живите —

един до друг

в живарника —

обезумели,

в паника…

 

Доволни,

клиентите по масите

преглъщат лакомо

и купчината мъртъвци

пред тях расте.

 

Само едно дете

безмълвно плаче

до остъклената стена

на ресторанта —

 

толкова убийци

толкова смърт —

непосилно е да се поберат

в едно крехко

детско сърце…