Ружа Велчева
Любовни досиета (12)

Досие 8: Рицарят

Мъжко момче с чисти, сини очи! Доблестен мъж с невероятно чувство за отговорност и пословична гордост. И една рана в душата, която толкова години не е спряла да кърви. Предателството на една скъпа за него жена, много преди да се познаваме, го беше осакатило завинаги.

Аз също бях огорчена, бях с обгорена душа, но бях спасила крилете си… И вярвах, и търсех любовта. Той я беше зачеркнал завинаги. Не искаше повече да бъде лъган.

Предварително бяхме обречени на провал. Аз усетих със сърцето си, че е по-добре да имам такъв мъж за приятел, отколкото с ласки да се мъча напразно да разпалвам изпепелено огнище…

И ние си останахме отлични приятели.

Само когато ме погледне с онези свои сини очи, се питам — а ако все пак се бях опитала?… Щях ли да се преборя с призраците от миналото му?…

Аз също вече си бях обещала да не губя повече.

И се разминахме — без болка.

Във тази нереална нощ,

измолена от мен назаем,

до тебе тръгнах доверчиво,

в очакване на чудо…

 

Но ти реши да ме поучиш —

смущаваше те моята усмивка

и доверчивото щурче,

запяло във косите ми…

 

И хитро ме поведе към пазара.

 

Почиваха си кротко празните сергии

под тежестта на звездното небе.

 

„Тук всичко се купува и продава“ —

ми каза ти

и аз изтръпнах.

 

Звездите чак почувстваха това

и се отдръпнаха потресени.

 

„Щом имаш пълен джоб,

ще може да си купиш всичко —

кралица

или лъскава звезда,

сантиментална патица

или покорно куче

и нужната забрава,

с грамчета дозирана…

Така е на пазара!…“

 

Почувствах странен хлад

в началото на лятото…

 

Щурчето, ужасено,

бе замлъкнало…

 

Отчаяна,

потърсих помощ от очите ти,

но в тях открих невероятна болка —

ти сам бе паднал

в ловкия капан.

От миналото

в теб прииждаха

жестоки сенки

и не ти даваха покой…

 

Така е на пазара!