Румен Ченков
Защо

Дарени с правото да се наричаме —

защо ли, Господи — разумни същества,

планетата на бавна смърт обричаме

и сякаш сме доволни от това.

 

Нима такава е великата ни мисия —

да погребем един прекрасен свят?

Така ли е земята ни орисана?

Възможно ли е връщане назад?

 

Тревожни сме и толкова ни стига,

а раснат дупките в озоновия слой.

За себе си гласим „червена“ книга,

а съвестта ни бие все отбой.

 

А тя, земята, бавничко умира

под „грижите“ на своите деца.

Ти, Господи, защо не ни възпираш,

когато правим свойте „чудеса“?!

 

1994 г.