Васил Златарев
Край блатото

Малки жабчета подскачат

по зелената вода.

Палави са те… обаче

Щърко Дългокрак е там.

 

Но Жабокът е измислил

хитър план за тоя Щърк:

щом над блатото увисне,

ще извика: „Прък, прък, прък!…“

 

Без да чакат, всички жаби

ще се скрият след това…

Щърко шарен ще награби

само тиня и трева.

 

Ала Щърко отдалече

в блатото е долетял.

И е много гладен вече —

девет дена не е ял.

 

Затова ще чака дълго

край мочурестия бряг…

Малко жабче се излъга —

скок-подскок… Избяга пак.

 

Щърко шарен клюн протегна,

червейче си клъвна той.

Хапна си и му дотегна

да се прави на герой.

 

Ще отлитне в небесата —

там, към своето гнездо.

Но го чакат там децата —

всички гладни… До едно.

 

Чакат Щърко Дългокраки

жабче да им занесе,

да ощипе в храсталака

най-немирното носле.