Жолийн Прюит-Паркър
Амеран (18)

18

Амеран стоеше до Грей и капитан Били на носа на „Лъки Лейди“, докато корабът плаваше нагоре по течението на река Ашли покрай тресавища, дървета и потоци. Отдалеч лесно биха могли да я помислят за млад моряк. Беше боса, косата й бе опъната и прибрана на врата. Беше облечена с моряшки дрехи — широки панталони и бяла риза с широки, развети от вятъра ръкави. Това облекло й беше много по-удобно от жълтата копринена рокля на капитан Били, защото й даваше по-голяма свобода, когато тичаше по палубата или по малките рифове, където спираха, за да ловят риба, да плуват и да се скрият от безмилостното слънце под поклащащите се листа на палмовите дървета.

Моряците от екипажа на капитан Били, които непрекъснато тичаха да изпълняват разни задачи, имаха същия мрачен и зловещ вид като хората на Монкес. И те бяха с големи белези и драскотини, някои имаха куки или дървени чукани вместо ръце и крака, но те пееха, смееха се и весело работеха по палубата и нито веднъж не казаха лоша дума за капитана си или за някой друг. Очите им рядко срещаха нейните, а когато това се случваше, те бързо свеждаха поглед, а някои, тя с изненада отбеляза това, се изчервяваха като малки деца, направили пакост.

Красивата природа, която ги посрещаше, бе наистина невероятно пищна, както Мартин я бе описал на бъдещите заселници през първата вечер от тяхното пътуване. Полета, покрити с буйна зеленина, с цвят на злато, наистина се простираха наоколо и ги мамеха да нагазят в буйните треви. По хълмовете, които обграждаха блатата, се извисяваха гигантски дъбове, обвити с мъх, редом с огромни борове, образувайки гъсти гори, които завършваха с храсталаци и грациозни, малки палми.

Изведнъж Амеран хвана Грей за ръката.

— Какво е това същество? — попита тя и посочи към едно животно с издължена муцуна и дълга опашка, което се плъзгаше по корем по водата през високата трева.

— Викат им алигатори — отвърна капитан Били. — Никъде другаде няма по-гаден звяр. С един удар на опашките си могат да проснат човек в безсъзнание, а с огромните си челюсти веднага могат да разкъсат тялото му. Тези блата гъмжат от тях — каза той и посочи и други алигатори, стаени сред високите треви. — Когато времето е горещо, те изпълзяват на брега, за да се попекат на слънце. Горко на всеки, който попречи на дрямката им. Веднъж видях как един от тях се повлече след един човек…

Амеран слушаше с ококорени очи.

— Изяде ли го?

— Кой кого. Алигаторът мъжа или обратно?

Грей се засмя. Амеран примигна с очи:

— Алигаторът изяде ли човека?

Капитан Били поклати глава.

— Не. Мъжът се изкатери на едно дърво и не слезе оттам, докато алигаторът не се умори да го чака- — Той се потупа по дебелия корем: — Няма по-вкусно нещо от опашка на алигатор, печена върху горещи въглени. — Амеран сви устни. — Сериозно, момичето ми. Няма по-бяло и по-сочно месо от това от опашката на алигатор — повтори той и премлясна с устни. — Една голяма чиния, пълна с такова месо, е това, което най-напред ще си поръчам, когато влезем в някоя кръчма на брега. И за да не ми присяда, ще си поръчам най-голямата чаша пунш с ром, която въобще някога сте виждали.

Грей мълчеше и гледаше пред себе си. Поселището още не се виждаше. Капитан Били бе казал, че има още четири възела. Но тя знаеше, че очите на Грей са в очакване да зърнат втората любов в неговия живот.

Амеран се притисна по-силно към него. Той се усмихна, но тя прекрасно разбираше какви чувства го вълнуват в момента. Той вече бе започнал да обмисля възможността неговият кораб да е пуснал котва тук. Освен това явно се питаше, ако не тук, къде би трябвало да е „Феър Уиндс“ в това море, безкрайно като небето над него.

— Не се тревожи, приятелю! Ако корабът ти не е тук, басирам се, че скоро ще се появи — увери го капитан Били. — Тези помияри ще зажаднеят за жени и ром, а това е най-близкото пристанище, където могат да ги намерят. Знам си аз. Нали и ние с моите хора сме се домъквали тук по същите две причини. — Той потупа късата сабя, която висеше на колана му. — И ние сме готови да посрещнем тези дяволи.

Амеран повдигна ръце над очите си, за да се предпази от слънчевите лъчи. Сламената шапка на капитан Били не можеше да я предпази от изгарящото слънце. По един от многото протоци на реката се плъзгаше най-странната лодка, която бе виждала някога. Беше дълга, тясна и почти цялата потънала под водата. В нея седяха двама мъже, които държаха в ръцете си гребла, но и те бяха най-странните мъже на света, които бе виждала. Кожата им имаше бронзов цвят, а черната им коса стърчеше като четина на главите им.

— Каква е тази лодка? — попита Амеран. — И какви са тези мъже?

— Това е пирога, а джентълмените в нея са индианци от племето естито — отговори Били.

— Индианци! — извика тя и стисна ръката на Били. — Дали няма да ни нападнат?

— Няма от какво да се боиш, момиче. Те са приятелски настроени. Тези, които създават неприятности на заселниците, са йемасите, уестите и семинолите. Но те са по на юг и се държат така, защото испанците ги насъскват. Тя пусна ръката на Грей. Той я погледна и й се усмихна.

— Няма защо да се страхуваш. Нито сега, нито когато и да е занапред — увери я той с нежни, успокоителни думи. — Аз съм с теб и се заклевам, че никога нищо лошо няма да ти се случи.

Капитан Били я побутна.

— И аз съм с теб, момиче.

Амеран се приближи и целуна покритото с бръчки лице на капитана.

— Вие ми оказвате голяма чест, сър!

Той се засмя.

— Ти оказваш чест на мен, момичето ми — каза й той и докосна мястото, където го бе целунала. — Никога няма да измия тази буза, докосната от такива сладки устни.

Амеран се засмя заедно с него. Грей се усмихна. Тя усети безкрайната тъга, скрита зад усмивката му, и се помоли „Феър Уиндс“ да е в пристанището. Съзнаваше, че Грей няма да има нито миг покой, докато отново не поеме командването на кораба си и не вдигне кралския флаг.

— Еститосите наричат тази местност Кайава — каза им капитан Били.

— Кайава — повтори тихо Амеран името. — Звучи много нежно.

— Много по-нежно от Ойстър Пойнт или Албемарл Пойнт и Чарлз Таун, все познати имена.

В това време Порша, най-добрата унищожителка на плъхове сред котките и любимка на капитан Били, скочи към него и той я взе, като я прегърна нежно. Посочи към една наблюдателница в тресавищата и им обясни, че е повдигната на колове, които са по-високи и от мачтите на кораб, за да могат часовите да наблюдават цялата река и навреме да известяват за пристигащите кораби.

Помахаха с ръце на часовоя. Той също им помаха в отговор. После насочи мускета си във въздуха и стреля. След неговите два изстрела нагоре по-реката прокънтяха други.

— Наистина би било трудно да се нападне колонията откъм морето — каза Грей след дълбок размисъл.

— Да, ако я нападнат, сигурно ще го направят откъм сушата — съгласи се с него капитан Били.

По бреговете на реката се заредиха и други наблюдателници и малки укрепления, направени от глина, тухли и греди. Избелели от слънцето мидени черупки покриваха песъчливите брегове. Пред очите им се появи висока скала. От разговорите Амеран бе научила, че след нападенията на испанците и индианците Чарлз Таун е бил преместен върху нея.

Малко по-нагоре се издигаше крепостта, тухлените стени на която бяха високи четири човешки боя. От тях се показваха оръдия, насочени към реката. На кулите стояха часовои.

— Колонистите имат собствена милиция, която е толкова добра, колкото и кралската армия — обясни им капитан Били. — Всички мъже, било търговци, дървари или фермери, се редуват да пазят селището.

Грей не сподели ентусиазма на приятеля си.

— Фермери, търговци и дървари може и да могат да пазят, но биха ли могли да стрелят с оръдия, с пушки или да въртят саби като обучени войници? Струва ми се невъзможно.

Капитан били сви рамене.

— Това, което защитават, момко, им е много по-скъпо, и поради това те не могат да се сравняват с мъже, подготвени за битки. Мисля, че те биха се сражавали много по-ожесточено, за да запазят това, което са създали със собствен труд.

Лицето на Грей запази мрачното си изражение.

— Аз бях този, който трябваше да докара пушки, оръдия и барут на тези добри хора, а също и мъже, които да ги подкрепят при нападенията. А вместо това им нося лоши новини и идвам с празни ръце.

— Нямаш вина, приятелю. Ти стори всичко, каквото можа.

Грей сведе глава.

Амеран усети мъката му. Тежеше му вината, която носеше за всички бъдещи нещастия, които биха могли да сполетят заселниците. Ако сега по реката плаваше корабът

„Феър Уиндс“, те щяха да получат мунициите, от които така много се нуждаеха. А вместо това оръдията, които те биха използвали да отблъскват нападенията, бяха в ръцете на пирати и щяха да стрелят не за да отблъскват и защитават, а за да убиват и унищожават.

— Крал Чарлз предполагаше, че скоро може да се очаква нападение от обединените сили на испанците и индианците — каза Грей мрачно. — Беше получил сведения, че испанците са привлекли бойци от някои враждебни племена на юг, близо до Флорида, и са започнали настъпление.

— Нападението, за което говориш, може и да е замислено, но ако още не се е състояло, няма да се осъществи по време на летните горещини, когато температурата е еднаква и през деня, и през нощта — каза капитан Били уверено. — Сан Аугустин е най-близкото испанско поселище и се намира на повече от месец път пеш на юг. Ако тези дяволи мислят да тръгнат към Чарлз Таун, биха го направили по време на по-прохладните месеци на годината. Нямаше да чакат, докато им се наложи да газят през тресавищата, гъмжащи от пепелянки, в чиито зъби се крие смъртоносна отрова, която убива мигновено Нито пък биха изгаряли от нетърпение в тях да се забият жилата на отвратителните насекоми, които пият кръв и пренасят треска. — Той помисли една-две минути и заключи: — Испанци и индианци никога не биха тръгнали на поход заедно, защото ще се избият един друг дълго преди да стигнат до целта си.

— Надявам се, че си прав, мъдри приятелю — каза Грей, но челото му остана намръщено.

Амеран кимна в мълчаливо съгласие. Тя с цялата си душа се молеше старият капитан да излезе прав. Ако селището на колонистите бъде нападнато през следващите няколко дни, Грей никога нямаше да си прости мисълта, че не е успял да изпълни мисията си.

Капитан Били се затресе от гръмкия си смях.

— Запомнете какво ви казах. Когато става дума за сражения и нападения, този уелсец съвсем рядко греши. Треската, маларията и дизентерията ще покосят много повече хора, отколко испанците и индианците биха си позволили да загубят.

Капитан Били посочи към няколкото редици каруци от другата страна на пристанището.

— Цялата колония е обградена с такива. Заселниците са положили големи грижи за укрепването на поселището си.

— И огромен труд — каза Амеран, която започваше да се чувства малко по-спокойна. Помисли си, че може би слуховете за война, които бяха стигнали до тях в Англия, са неоснователни.

Капитан Били посочи големите сиви мидени черупки, с които бяха застлани бреговете на реката и които блестяха на слънцето.

— Това са черупки от стриди. Не сте яли по-вкусно задушено, приготвено от тях — каза той и облиза устни. — Приятелят ми Питър Поансет, собственик на кръчмата, не може да смогне да ни го приготвя.

После посочи други големи части от брега, покрити със стридени черупки.

— Затова отначало бяха нарекли селището „Ойстър Пойнт“ — закикоти се той. — После го кръстиха Албемарл, в чест на онзи надут задник дук Албемарл, но когато му свършиха парите, го прекръстиха Чарлз Таун по съвсем очевидни причини — уелсецът се засмя още по-силно. — Обичам моя крал много и ще го защитавам до смъртта си, но и той не е безгрешен.

Грей най-после се обади. Изражението на лицето му бе станало по-весело. От сутринта насам сега бе най-близо до усмивка.

— Да, кралят прави много грешки. Иначе как би искал да посвети в рицарство един непрокопсал уелски пират?

— Пират, така значи, момче. Пират, казваш. Че за кого ли говориш? Сигурно не за този уелсец тук. Защото той е корсар на служба на Негово величество краля на Англия. При това е най-добрият корсар, който някога е плавал по тези морета. — Като каза това, той гордо изпъчи гърди. — Сър Уилям Блицън. Горката ми майка, ако беше жива, щеше да се гордее с малкия си Били. Сър Уилям Блицън — много изискано звучи, нали така?

Амеран веднага се съгласи.

— Да, звучи много благородно и достолепно.

— Точно като мен — изкиска се Били. Грей смушка Амеран.

— Попитай го кога смята да се завърне в Англия, за да бъде ръкоположен от краля официално.

— Моля? — попита тя.

Бръчките по лицето на Били станаха още повече.

— Когато дам на Монкес онова, което заслужава, ще мога да направя и добро попълнение за кралската съкровищница. Това е най-малкото, което бих извършил за краля, както и за добрия ми приятел лорд Карлайл — добави той тихо.

След малко се показаха доковете и кейовете на пристанището. Амеран се изправи на пръсти и го огледа, изтръпнала от надежда. Лицето на Грей доби напрегнат вид. Той също се опитваше да различи очертанията на „Феър Уиндс“ сред високите мачти и прибраните платна. Порша се бе настанила удобно на рамото на капитан Били. Той вдигна бинокъла си и погледна през него. После намръщено го подаде на Грей.

— Не е тук, момче.

Грей също погледна, после подаде бинокъла на Амеран, която направи същото.

— Сърцето ми бе изпълнено с толкова надежда, но умът ми казваше, че такива желания не се изпълняват толкова лесно.

Амеран продължаваше да гледа и се надяваше, че въпреки всичко ще стане някакво чудо и корабът ще се появи, но това не стана и тя също започна да въздиша.

Капитан Били я прегърна през кръста и потупа Грей по рамото с тежката си лапа.

— Ако сега не е тук, момчето ми, няма причина да си мислиш, че няма да се появи в най-скоро време.

Грей кимна мрачно.

— Може вече да са се отбивали и да са отплавали отново.

— Ако е така, все някой ще знае накъде са тръгнали — каза капитан Били. — Ще намерим кораба ти, приятелю! Наистина. Обещавам ти!

Грей здраво стисна набръчканата ръка на капитан Били.

— Ти си истински приятел, Били.

На капитана му стана неловко от изблика на нежност. Той дръпна ръката си.

— Не правя нещо, което и ти не би направил за мен — каза той и бързо посочи една прилична на укрепление група от навеси, встрани от левия бряг, като обясни, че първите къщи на заселниците били направени от глина и клони.

— Поселището много процъфтя за двадесет години, ще видите — каза им той.

Екипажът на „Лъки Лейди“ нададе силен вик, когато приближиха пристана.

Докато направляваха кораба по един тесен канал посредством дълги пръти, които стигаха до дъното, за да могат да го придвижват и насочват, капитан Били им показваше различни плавателни съдове, които бяха закотвени. Имаше няколко риболовни кораба и едно шхуна с размерите на „Лъки Лейди“. Повечето съдове бяха платноходи с една мачта и едно кливерно платно. По думите на капитана едномачтовите платноходи се строяха най-много в корабостроителниците на Чарлз Таун, защото имаха отлични мореходни качества и бяха по-яки и по-бързи от всички други морски съдове. Използваха ги в честите търговски експедиции до Антилските острови.

На дока група мъже усилено разтоварваха едномачтов кораб, а екипажът на друг такъв до него товареше усърдно стоки.

— Чарлз Таун изпраща портвайн, жито, дървен материал, катран и торове, както и щавени еленови кожи, вълчи и рисови кожи в Барбадос. Това, което не се купува там, пътува за Англия — каза им капитан Били. — От Антилските острови търговците купуват ром, захар, кокосови орехи и ананас. Очевидно е коя от двете търговски страни печели повече от сделките.

Грей гледаше към пристанището.

— Бих се осмелил да кажа, че Барбадос, а не Англия получава лъвския пай в тази търговия.

Капитан Били кимна.

— Много пъти съм чувал да казват, бе барбадосците управляват този град, а не английските лордове собственици, които са истинските му господари. Чарлз Таун наистина произвежда за тях и поради тази причина много от тях са дошли да живеят тук.

Амеран свали сламената си шапка и започна да си вее.

— Вижте! Онези индианци, които са седнали покрай стената… краката им са вързани с обща верига.

Гледката силно я развълнува. Тя се питаше какво ли бяха направили тези нещастници, за да заслужат такова наказание.

— Това наистина е тъжна гледка, момичето ми. Сигурно ще ги отведат като роби в Барбадос, за да работят по плантациите или в горите.

— Но как е възможно, след като те първи са били тук. Тази земя е била тяхна много преди да бъде взета за английската корона?

— Те не са еститоси, момиче. Най-вероятно е да са йемаси или уести, хванати, когато са шпионирали, изпратени от испанците.

— Хей, капитан Били! — чу се откъм дока силен вик.

— Това е старият ми другар по корабокрушения Бул Роулинз. Ще ви хареса. Няма по-чудесен корабокрушенец от него — каза капитанът и се засмя при спомена. — Е, когато бяхме млади, ние двамата с него подмамвахме френски и испански кораби към скалите, за да се качим на тях и да вземем златото им — намигна им той. — Все заради краля и страната, не забравяйте това. Просто е чудо, че оцелях, въпреки всичките си пороци.

Амеран размени с Грей лека усмивка и хвана капитан Били под ръка.

— Мисля, че затова си такъв очарователен злодей сега. Тя би могла да се закълне, че само сивите му мустаци прикриха избилата за втори път руменина по страните му.

— Хей, Били, по-бързо! Имам да ти разказвам новини — провикна се Бул. — Новини, за които няма да повярваш, че са истина.

Иза му хвърли въжето и той го завърза за един пилон.

— Твоят велик и могъщ приятел, оня лорд, к’во му беше името, май Карлайл, се присъединил към Монкес и заедно нападнали един французин.

Грей отвори уста, да каже нещо.

— Тихо, момче! — Били стрелна с поглед Амеран и я предупреди да не разрешава на Грей да говори. — Слезте двамата долу и аз ще разбера всичко.

Веселото му лице този път изглеждаше разтревожено.

— Слизайте сега, преди да е започнал да задава въпроси, за които не съм намислил отговори.

Грей не искаше да слезе долу.

— Всеки човек има право да се защити от обвинения, които не са верни.

Амеран го хвана под ръка.

— Хайде да направим така, както казва капитан Били. Той може да получи такава информация, каквато ти не можеш. Ела.

Грей още се колебаеше.

— Той може да разбере къде е „Феър Уиндс“ — напомни му тя.

След това Грей й разреши да го поведе надолу, но няколко пъти се обърна назад.

Капитан Били каза няколко думи на моряците от екипажа си, преди да покани Бул на кораба.

Грей крачеше нервно напред-назад из малката каюта. Амеран седеше мълчаливо и го наблюдаваше. Питаше се как е могъл старият приятел на Били да получи такава информация. Разбираше, че е имало само един начин. „Феър Уиндс“ сигурно е бил на котва няколко дни в пристанището и после, точно както се бяха опасявали, отново е отплавал в открито море. И на двамата им се стори, че бяха изминали дълги часове, когато капитан Били слезе при тях.

Грей скочи към него в мига, в който той отвори вратата.

— Какво каза Бул? Какви са новините за „Феър Уиндс“? Откъде е научил за Монкес? Какво друго знае?

— Успокой се, момче. Успокой се!

По мрачното изражение на набръчканото му лице Амеран разбра, че новините, които им носеше, съвсем не бяха добри.

Уелсецът започна, млъкна, после пак започна и така няколко пъти, преди да намери думите, които искаше да каже.

— Като че ли… Бул ми каза… От всичко, което чух…

— Хайде, Били, кажи новините! Какви са?

Капитан Били отвори бутилка ром и отпи една глътка.

— Бул бил на пристанището, когато един тримачтов платноход от Барбадос… — той въздъхна още веднъж и мълча дълго и с тревожен поглед, преди да посегне отново към бутилката. Грей отказа, когато му я подаде. — Новините са много лоши, момче. Най-добре се приготви да ги чуеш.

— Страхувах се, че е станало най-лошото. Готов съм.

Капитан Били се свлече върху един стол.

— Корабът ти не е идвал тук. Отбил се е в Барбадос и оттам е отплавал към Англия.

— Към Англия! — извика Амеран, като не вярваше на ушите си.

— Много съм изненадан, че екипажът иска да се върне там, като се има предвид миналото им — каза Грей дълбоко замислен.

Капитан Били погледна към Амеран и поклати глава.

— Не знам как да ти кажа, момичето ми, но…

— Продължавай! Какво има? — тя бе обзета от страх, от който й прилошаваше.

— Гидиън не е мъртъв.

Амеран не зададе никакви въпроси, но спомена фактите.

— Нищо не разбирам. Аз го пронизах с камата си. Видях раната. Видях кръвта, която потече от нея. Не дишаше. Не се помръдваше. Лицето му бе лице на мъртвец — тя преглътна сълзите си и продължи: — Опитах два пъти и двата пъти не успях.

Грей я прегърна силно.

— Когато той умре, това ще е от моята ръка, само от моята, защото така е писано да стане. Кажи ни другите новини — помоли той Били.

— Според капитана на едномачтовия платноход Гидиън е бил съвсем близо до смъртта, но това не му е попречило да разправя лъжите си. Точно както ти каза, момиче, той хвърля вината за всичките си злодеяния върху Грей, а той се прави на герой и показва почти фаталната си рана като доказателство.

— А аз съм представен като някакъв злостен, чудовищен убиец — каза Грей, потънал в мрачни мисли. — А какво казва за смъртта ми? Гидиън сигурно е измислил някоя много по-раздута история от факта, че ме е хвърлил на акулите.

— Да, извикал те е на дуел за управлението на кораба.

— На дуел, от който той без съмнение е излязъл победител — каза горчиво Грей.

— Да, момче. Не искал да те убива. Били сте по-близки от братя, но ти си опозорил своя крал и страната си и на него не му оставало нищо друго, освен да те прониже в сърцето.

Грей удари с юмрук по бюрото.

— И сега той се приближава към бреговете на Англия и с нетърпение чака мига, в който ще ме обяви за предател и убиец на невинни хора.

Амеран се притисна към Грей.

— Ние бяхме подготвени за възможно най-лошите новини.

Грей наведе глава.

— Аз нямам кораб. За всички, които са чули тези лъжи, аз съм мъртъв. Дори ако възкръсна по някакво чудо, в очите им аз ще остана предател на своя крал и на страната си.

— Дори и Гидиън да стигне жив до Англия, което е малко вероятно — каза тя, — независимо дали ще сочи тази или някоя друга рана, нанесена му от някой от неговите главорези, крал Чарлз никога няма да му повярва — увери го Амеран. — Кралят не е сляп за предателството и измамата на Гидиън. Той самият за малко не стана жертва на злодеянията му в миналото.

Грей подскочи.

— Трябва веднага да се върнем в Англия.

— Да, момче, ще се върнем. Заклевам се. Аз сам ще те отведа там веднага щом отстраним повредите, нанесени от ветровете и дъждовете по тялото на моята Лейди — капитан Били стана и хвана Грей за ръката. — Ще отплаваме за дома, момче, и ти ще отмъстиш за своята чест. Ще изобличим лъжите на Гидиън и като направим това, ще сложим край на предателството му веднъж завинаги.

Грей поклати глава.

— Не ме разбираш, стари приятелю. Има неща, които са много по-важен залог за честта ми.

Капитан Били не можа да го разбере, но Амеран веднага прозря кой е най-висшият залог за Грей — животът на краля му. Ако Гидиън успееше да стигне да Англия жив, той щеше да бъде един ранен герой и кой би се усъмнил, че един пострадал воин заговорничи, за да убие своя монарх. А още по-малко, че сам се готви да го извърши.

— Мога само да се моля да пристигнем навреме — каза капитан Били, когато най-после разбра причината за мрачните мисли, които измъчваха Грей.

— Ще стигнем — каза твърдо Грей след дълбоко мълчание. — Гидиън няма да бърза да нанесе удара си. Той ще заговорничи, ще сплетничи, ще подстрекава другите, така че когато всичко най-после е приключило, никой няма и за миг да се усъмни в него. Той ще пожелае да се полюбува на своята слава и да обере многобройните плодове, родени от лъжите му.

— Ще уговоря ремонта с Бул и ще видя колко време ще отнеме. Не мисля да е повече от седмица, най-много две.

— И след това ще се отправиш към Англия. — Грей доби почти весел вид. Той удари Били по гърба. — Май ми се ще да опитам от твоите алигаторски опашки и задушеното от стриди, а и горя от нетърпение да разгледам поселището. За много неща ме е изпратил тук кралят и трябва да му дам отчет за тях.

Капитан Били го погледна със съмнение.

— Няма да направиш нищо глупаво, нали, момче? Като например да разкажеш на всички в Каролина кой си.

— Не, скъпи ми приятелю. Няма да правя такива неща — усмихнат каза Грей, но в усмивката му нямаше радост. — Никога преди не съм имал причина да отричам, че това съм аз. Но сега с радост ще го направя, защото ако призная, че съм злодеят, за когото са ме обявили, тези добри хора веднага ще ме оковат в белезници и ще ме изпратят в затвора. Тогава няма да имам възможност да предотвратя ужасното престъпление, което Гидиън се кани да извърши.

— Можеш да бъдеш сигурен, че моите хора ще пазят името ти в тайна — увери го капитан Били. — Никой няма да те предаде. По-скоро ще си извадят очите, отколкото да тръгнат против мен и желанията ми.

— Кажи им, че ще бъдат възнаградени.

Капитан Били го прегърна през раменете.

Каква по-голяма награда биха желали те от това, да плават под командването на двамата най-добри капитани, които тези морета някога са виждали. Това за тях е голямо отличие и чест.

— Като какъв ще кажеш да се представям? — попита Грей.

Капитан Били се усмихна.

— Вече мислих за това. Ти ще си един от моите помощник капитани. А ти, момиче, си от островите Сомърс и толкова си се влюбила в него по време на престоя ни там, че си избягала от къщи, за да си с него. Много романтично, какво ще кажете?

Грей се засмя.

— Не е далеч от истината.

Амеран се усмихна, но доброто й настроение помръкна при мисълта за Афра и нейния красив моряк Джейсън, чиято любов бе обречена още преди да разцъфти.

— Какво име си избра… Лили? — попита Грей.

— Лили Уоруик.

Грей се замисли.

— Тогава аз съм…

— Какво ще кажеш за Джошуа? — попита капитан Били с усмивка.

Лицето на Грей се оживи.

— Джошуа е чудесно име, Били. За мен ще бъде чест и гордост, да го заема за известно време.

— И за брат ми би било чест и гордост. — Капитан Били сведе сивата си глава, а устните му промълвиха молитва. — Нека почива в мир душата му.

Той потри челото си с ръка и като че ли това възвърна доброто му настроение.

— Ако не възразяваш — продължи той, — бих ти дал за фамилно име името Блекбърн. Познавах един човек с това име. По-добър моряк не би могъл да се намери.

— Тогава ще бъда Джошуа Блекбърн.

Капитан Били направи една-две танцови стъпки по палубата.

— Джошуа Блекбърн и Лили Уоруик, разрешете ми да ви поканя да опитате най-чудесните ястия, които някога сте яли.

Амеран се засмя.

— Би било чудесно. Ти какво ще кажеш, Джошуа?

— Съгласен, Лили!

Тя погледна мъжките си дрехи и точно щеше да им предложи да си облече жълтата рокля, но се отказа, защото и двамата ни най-малко не възразяваха срещу тях, тъй като облеклото на гърба й щеше да направи историята й още по-убедителна.