Пиърс Антъни
Зов за завръщане (2)

ВТОРА ГЛАВА
ЛОРИ

Куейд се сепна и отвори очи. Беше в леглото си, на Земята и както изглежда — в пълна безопасност. Спалнята беше окъпана в утринните лъчи на слънцето. Сърцето му постепенно се връщаше към нормалния си ритъм и той се зачуди как не е разбрал по-рано че всичко това е сън. Никога през живота си не бе стъпвал на Марс, откъде му дойде наум, че преживяното може да е истина? А и как всъщност би могъл да се озове на повърхността на тази планета пустиня, да се срещне с момичето, което го заведе до цепнатината в основата на огромната пирамида и после да се спусне в бездънната кухина? Нима поне едно от всички тези събития имаше някаква връзка с реалността? В съня, разбира се, той бе приел всичко за истинско, но със сънищата винаги е така.

Едва сега, когато отново си припоми всичко, откри колко много логически несъответствия е имало в случката. Толкова ярка светлина само от една малка луна? Е, може и така да е — откъде да знае като никога не е стъпвал на Марс. Но кабелът — защо просто не го бе сграбчил, когато осъзна, че пада? Това едва ли щеше да е трудно — достатъчно бе да усуче ръката си около него точно над мястото, където излиза от макарата и да дръпне с всичка сила. Като се има предвид, че на Марс теглото му е поне няколко пъти по-малко от земното, сигурно щеше да му се отдаде да се спре без никакъв проблем — почти толкова лесно, колкото да хванеш подхвърлена от някого печена пуйка. Но в съня, стремителното му падане изглеждаше необратимо.

Имаше една мъничка подробност, която го притесняваше най-много. Дъг! — така го беше нарекла жената. Това означаваше, че го познава, ала той не можеше да се сети коя е тя. И защо не мистър Куейд, или Дъглас, а това пропито с тревога Дъг? Той усети, че дори сега, след като се е събудил изпитва някакво неясно, подсъзнателно влечение към жената. Чувстваше, че за него тя значи нещо, нещо много…

Изведнъж му хрумна друга мисъл. Как въобще е успял да чуе нейния вик — в страхотно разредената атмосфера на Марс? През целия сън не бяха разменили нито една дума и там, в самия финал викът й сякаш бе разрушил магията на тази измислена реалност.

Защото ярката светлина на края — това беше светлината на деня, на земния ден, светлина много по-интензивна от каквото и да е на Марс. Това не бе заревото на Ада, нито сиянието на Рая, а нормалната светлина на неговото ежедневие, която го будеше винаги, когато се успи. Божичко, какво облекчение му носеше само!

И все пак гласът на жената продължаваше да ехти в него…

В стаята имаше някой. Куейд премигна и впери очи.

Очарователно създание бе свело глава над него. Тя бе облечена в полупрозрачна нощница, която разкриваше с неподправено откровение всички прекрасни страни на нейната забележителна фигура. Но това не беше момичето от съня, това бе една удивително красива русокоса амазонка. Неговата собствена жена — Лори. Как е могъл да я забрави!

— Сънуваше нещо — рече нежно тя и се наведе да избърше изпотеното му чело.

Той не отговори, загледан в разкрилите се под широката й нощница великолепни гърди. Вярно, че не ги виждаше за пръв път, но досега не му бе омръзнало да ги гледа. Какво се казваше там в архитектурата — за изяществото на балконите…

— Пак ли Марс? — запита го тя. Гърдите й се поклащаха, докато тя бършеше челото му.

Той кимна, все още под въздействие на съня, но вече набрал скорост в осъзнаване на действителността. Какво повече имаше тази жена от съня пред Лори? Може би тези кестеняви кичури? И нищо друго. А и не би казал, че Лори в момента е надянала скафандър.

Внезапно Куейд осъзна, че гласът на жената от Марс не беше някаква измислена небивалица. И двамата носеха скафандри, а скафандрите са снабдени със средства за комуникация! Значи в края на краищата сънят не беше чак толкова нереален.

Лори изглежда си бе направила съвсем други изводи от мълчаливото му съзерцание, защото започна да го гали. Ръката й се спусна надолу по врата му и стисна мускулите на рамото. Тя обожаваше да усеща силата на тези мускули и да ги притиска, сякаш от там подаваше сигнали към тялото му и той обикновено не възразяваше.

— Бедното ми момче — прошепна тя, докато го галеше по масивните мускули на гърдите. — Бедничкият ми, измъчен от тези лоши сънища, тия ужасни кошмари — тя сведе глава и го целуна в основата на шията. Целувката й бе по-скоро еротична, отколкото успокояваща. — По-добре ли се чувстваш вече?

Устните й се плъзнаха надолу и се спряха в областта около пъпа. Очите й продължаваха да следят лицето му. Завладя го буйна страст.

— Мм-мм — изръмжа доволно той.

Лори продължи да се спуска надолу. Без съмнение, искаше да го развлече, да го разсее след лошия сън, а в това я биваше. Почувствал се щастлив той я остави да продължи. Ако само имаше възможност да зърне онази жена от Марс без скафандър! Тогава би могъл да си представи, че прави любов с нея…

— Пак ли сънува нея? — запита почти грубо Лори.

Ох-ох. Дали не ловеше мислите му с антена? Почувства се виновен, че мисли за друга жена, когато при него е Лори — създание, за което би мечтал всеки мъж. Но и интересът на Лори към онази, другата, бе не по-малко странен.

Реши да се преструва на глупак.

— Кой?

— Сам знаеш — Лори вдигна глава и го загледа с невинен поглед. Очевидно и тя бе решила да играе по същите правила. — Момичето с… — тя сви шепи в комичния жест за големи гърди.

Той се усмихна.

— О, тази ли? — като че ли Лори не беше от същия отбор.

Но тя не се даде така лесно.

— Е, беше ли с нея?

Той се разсмя.

— Не е ли странно? Да ревнуваш от сън! — но вътре в себе си почувства странно вълнение, сякаш нейната ревност превръщаше в реалност рожбата на неговото въображение.

Лори го сръга в корема и се извърна. Той посегна да я сграбчи, но тя се дръпна рязко. Така беше, в милувките им винаги присъстваше и грубостта, макар той винаги да се стараеше да не отвръща.

— Не е смешно, Дъг — рече тя, спуснала крака от леглото. — Пусни ме! Сега вече и гравитацията беше на нейна страна, пуснеше ли я, щеше да падне на пода. — Почти всяка нощ си на Марс.

Права беше!

— Но всяка сутрин се връщам — отвърна неуверено той. Изведнъж осъзна, че тази грубост във взаимоотношенията им може да е подсъзнателен израз на страстта му към жената от сънищата, за която Лори се досещаше.

Най-сетне успя да я дръпне при него в леглото. Вече бе завладяла напълно вниманието му, за което жадуваше от самото начало. Двамата се сборичкаха, тя гъвкаво се извърна и обхвана главата му с крака в ножица. Той притисна ръцете й към леглото и се опита да я целуне. Тя извърна глава за да избегне устните му.

Играта очевидно загрубяваше.

— О, Лори, не бъди такава! — възропта той, разтвори ножицата й и мушна ръка между краката й. — Ти си момичето, на моите мечти!

Лори ненадейно престана да се съпротивлява. Тя го погледна с премрежен поглед.

— Наистина ли? — ножицата се разтвори още.

— Разбира се — вече вярваше в думите си. Борбата сякаш бе довършила онова, което започна с милувките и той я желаеше.

Едва ли това би могло да остане скрито от нея. В края на краищата тя беше в непосредствен контакт с едно съвсем определено място. Тя го обви с дългите си, атлетични крака и го привлече към себе си. Куейд я целуна.

— Ти си като бик… — страстно прошепна тя.

Той се изсмя. — Е, нали знаеш какво я чака кравата, като й се качи бика?

— Крава ли? — възкликна тя с престорена обида. — Да си виждала някоя крава да прави това? — тя го възседна, притисна се към слабините му и с едно рязко движение захвърли нощницата си настрана. Сигурно притежаваше най-красивото тяло на света. И го знаеше. — Или пък това? — тя разклати предизвикателно гърди, а тазът й се залюля в страстен танц. — Или това? — тя се хвърли върху него и го обсипа с целувки. Устните й пърхаха по лицето, шията и тялото му и го изпълваха с възторг.

— Вярно — призна той. — Кравите, които познавам знаят само да пасат и да чакат да им се качиш.

Тя вдигна глава и в погледа й блеснаха насмешливи пламъчета.

— И колко крави всъщност познаваш?

— Само една — усети как по тялото й се сгърчи от напрежение. — И тя не е нищо повече от сън.

Лори се отпусна. Очевидно бе доволна от завършека. Той бе сравнил с крава момичето от сънищата си, а не нея. Тя отново поднови милувките. Явно не възнамеряваше да чака развитието на любовната сцена, а смяташе да играе активна роля в нея и това му харесваше. Той постави ръце на бедрата й и почувства как се напрягат, как се търкат о него, как го предизвикват да продължи по пътя, по който е поел.

Той се претърколи върху нея. Тя изпищя, сякаш я насилваха, но миг по-късно се надигна и го целуна. Възбудата му пламна с пълна сила. Лори затанцува с тяло, ала играеха само вътрешните й мускули. Езикът й се впи в устата му и се завъртя бясно, сякаш дирижираше целия вътрешен оркестър. О, да — тя не беше крава, но той наистина се чувстваше като бик.

Дори в този миг, в главата му продължаваше да се върти образът на жената от сънищата и той жадуваше да стисне нея в прегръдките си. Куейд затвори очи и се съсредоточи върху тази мисъл. Чудеше се какво ли не е наред с него.