Ана Ахматова
Първо завещание

И пак звучат камбани над положен

върху земята бял саван от сняг,

духът ми е смутен и разтревожен

от скуката на Царско село пак.

Безмълвие и пустош ме приема,

дошъл е сякаш краят на света.

Като изчерпана навеки тема

дворецът дреме в смъртна самота.

 

1910