Включено в книгата
От драконите до компютрите
произведения, носители на награди „Хюго“
Оригинално заглавие
Exploration Team, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)
Източник
sfbg.us

Издание:

От драконите до компютрите

Изд. Неохрон, Пловдив и Изд. Хермес, Пловдив, 1993

SF Трилър №13

Ред.-съставители: Красномир Крачунов, Иво Христов, Н. Странски

Формат: 115×165. Страници: 192. Цена: 13.00 лв.


I

Най-близката луна премина зенита. Формата й бе неправилна и краищата назъбени. Изглежда, това бе населен астероид. Хейджънс го бе виждал неведнъж и затова дори не повдигна глава. Спътникът пресече небето със скоростта на експрес на въздушна възглавница, като закри доста звезди по пътя си. А човекът продължи да се рови в разпръснатите книжа — това за него бе доста необичайно, защото от юридическа гледна точка той бе един престъпник и следователно присъствието му на Лорен II бе също престъпление. Странно бе да се занимава с подобна дейност в стая с метални щори в обществото на огромен плешив орел, който благородно дремеже върху тридюймовата тръба, стърчаща от стената. Единствения му помощник бе отвлечен след схватката с „нощния скитник“, корабът на Кодиус Къмпани и най-вероятно бе замъкнат в някое тяхно тайно скривалище. И сега трябваше да работи за двама. Разбираше добре, че е единственият човек в тази система.

Долу в „конюшната“ спяха мечките. Ситка Пит тежко се изправи и тръгна към легена си и жадно започна да гълта студената вода, след което изведнъж се разкиха шумно. Това събуди Сурдо Чарли и той недоволно засумтя. От там, долу, се разнесе ръмжене и резки движения.

— Тихо! Ей, вие там, тихо! — извика Хейджънс и продължи работата си. Той свърши отчета за климата и включи компютъра си. Докато той се справяше с данните, човекът прегледа записките си и пресметна оставащите припаси. После отново се захвана с отчета.

„Ситка Пит“ — записа той, — „изглежда се справи с проблема за борбата с отделните особи на сфиксовете. Той разбра, че не бива да ги души, защото ноктите му не са в състояние да пробият дори горния слой на кожата им. Днес Семпър съобщи, че стадо от тези същества е надушило пътя към станцията. Ситка се скри от страната на вятъра и започна да чака идването им. Когато го отминаха той нападна сфикса и нанесе два силни удари по главата му, чиято сила се равняваше на два двадесетдюймови снаряда, изстреляни едновременно от противоположни посоки. Черепът на сфикса се сплеска като яйце и звярът се строполи веднага мъртъв на земята. После мечока с подобни мощни плесници се справи с още два сфикса. Сурдо Чарли наблюдаваше с ръмжане схватката, но когато на Ситка Пит се нахвърлиха останалите сфиксове, той се намеси. Аз не можех да стрелям, тъй като се страхувах да не го улуча и скоро би станало доста зле, ако на помощ не бе дошла Фаро Нел. Появата и отвлече вниманието на сфиксовете и даде възможност на Ситка да приложи нова техника. Като се изправи на задните си крака той започна да нанася ужасни удари. Битката свърши бързо. Семпър още известно време викаше и летеше над биещите се, но както обикновено не се присъедини към нея.

Забележка: мечето Найджът затича да вземе участие в схватката, но майка му с ритник го изгони. Сурдо и Ситка, както им е навика, не му обърнаха никакво внимание. Аз стигам до извода, че гените на мечките от Кодиак са много устойчиви.“

Вън се разнасяха нощните звуци. Сред тях ясно се различаваха гласовете на пойни гущери, приличащи на звуци от орган, хиленето на „нощните скитници“, нещо приличащо на удари с чук, който забива гвоздеи и скърцането на врати. От всички страни се чуваше чирикане в различни тоналности — рожба на съвсем миниатюрни същества, които на Лорен II заместват насекомите.

Хейджънс продължи да пише:

„Ситка продължи да се пери след края на битката. Реши да покаже на Сурдо новите си хватки, повдигаше главите на ранените и мъртви сфиксови и нанасяше от две страни удари с лапите си. Мечките ревяха страшно, докато мъкнаха труповете към пещта за изгаряне на смет. И ми се стори, че…“

Изведнъж се раздаде сигнал за повикване. Хейджънс вдигна глава и погледна скалата. Семпър поотвори студеното си око, погледна стопанина си и отново го затвори. Човекът се заслуша. От долу се носеше спокойно хъркане. Нещо пронизително завика в гъсталака. Последва заекване, истеричен смях, чукане, звуци на орган…

Звънецът отново се обади. Това означаваше, че някакъв кораб е уловил сигналния лъч, за съществуването на който знаеха само корабите на Кодиус Къмпани и този кораб съобщаваше, че се приземява. Но Хейджънс знаеше, че сега в системата не би трябвало да има никакви кораби.

Лорън II бе единствената обитаема планета и тя официално бе обявена за необитаема, поради вредоносната фауна (сфиксовете, разбира се). Колонизацията бе забранена, а Кодиус Къмпани следователно вършеше нарушение на закона. Едва ли имаше по-тежко престъпление от самоволното настаняване на нова планета.

Звънецът задействува трети път. Хейджънс изригна гръмка ругатня, протегна ръка да изключи светлинния лъч и веднага реши, че е напълно безмислено. Радиолокаторът бе фиксирал вече неговото местоположение на планетата. Корабът спокойно можеше да открие това място и през деня да се приземи.

— Дяволите да ги вземат! — изруга Хейджънс. Той не се помръдна, докато звънецът не проговори още един път. Корабът на Кодиус Къмпани трябваше да даде двоен сигнал. Но вече дълги месеци в тази част на Галактиката нямаше нито един кораб на компанията.

Звънецът заби отново.

Мембраната на космофона слабо просветна и глас, изкриван от растоянието, отчетливо заговори:

— Викам планетата! Викам планетата! Корабът на Крит Лайн „Одисей“ вика Лорен II. Спускаме един пътник в ракетния катер. Включете насочващите огньове.

Хейджънс замръзна на мястото си от изненада. Той с радост би приветствувал кораб на Кодиус Къмпани, но гост от Колониалната Служба съвсем не бе желан. Той сигурно би унищожил колонията, Ситка, Сурдо и дори малкия Найджъл, а него биха дали под съд за незаконно заселване на планетата. Но появата тук на нелегално съществуващата станция на търговски кораб, просто с нищо не можеше да се обясни.

Хейджънс включи огньовете и видя, колко ярко е осветена пистата за кацане. После се изправи. Трябваше да вземе всички мерки след като са разкрили обежището му. Събра записите си в специалния сейф и отдели настрана документите, свидетелствуващи, че Кодиус Къмпани поддържа тази станция. Той заключи стоманената врата. Оставаше му само да натисне едно копче и съдържанието на касата да се превърне в чиста пепел, но засега реши да изчака. Ако бе сигурен, че това е кораб на Колониалната служба не би се колебал да поеме отговорността и да поседи доста години в затвора, но кораб на Крит Лайн, ако е истина, не е опасен.

Но появата му тук е просто невероятна. Той поклати глава, навлече комбинезона, взе оръжието си, спусна се долу, където се намираха мечките и завъртя превключвателя. Зверовете се събудиха от ярката светлина и учудено га загледаха. Ситка Пит седна и замига смешно. Сурдо Чарли легна на гръб и размаха крака, сякаш така бе доста по-хладновато. После шумно се обърна и замърка в знак на приятелско разположение към влезлия човек.

Фаро Нел се заклати към вратата на отделната си килия, направена специално малкият Найджъл да не се пречка на възрастните мечки и да не ги дразни.

Хейджънс, единственият човек на тази планета, огледа четириногите си земляци, своята основна работна и бойна сила. Всички те бяха видоизменени потомци на Шампиона на Кодиак, в чест на който се наричаше компанията. Ситка Пит, най-големият самец, тежеше над две хиляди фунта, Сурдо почти го достигаше, Фаро Нел, в която майчината доброта се съчетаваше със страшна свирепост тежеше хиляда и осемстотин фунта, а мечето което показваше любопитната си муцунка, беше стигнало шестотин фунта. Зверовете с очакване гледаха Хейджънс. Те добре знаеха, какво значи, когато на рамото му се намираше Семпър.

— Да вървим! Вече е тъмно. Някой се приземява. Страхувам се, че нещата ще тръгнат на зле.

Той свали резето от външната страна на обора. Ситка Пит се измъкна, клатушкайки се, Сурдо го последва и всички изглеждаха спокойни. Ситка се изправи на задните си крака и пое въздух с носа си. Сурдо също задуши. Последна се появи Фаро Нел. Тя заръмжа на Найджъл, който се въртеше около нея. Хейджънс приготви нощното си оръжие. Чувствуваше се до известна степен неловко, защото бе пратил напред животните. Нужно бе да минат през два гъсталака, а вече нощта бе настъпила. Зверовете прекрасно усещаха опасностите, но човек не притежаваше тяхното обоняние и зоркия им поглед.

Фенери осветяваха пътеката, която водеше към площадката за кацане, с някаква тайнствена светлина и наоколо се виждаха огромни сплетени арки на гигантски папрати, стройни колони дървета над тях и интересни на вид стреловидни храсти. Лампите бяха поставени на нивото на земята и листата отчетливо се очертаваха на нощния фон. Навсякъде контрастът светлина-сянка бе поразителен.

— Напред! — изкомандува Хейджънс и махна с ръка. — Хоп!

Той затръшна със сила вратата на обора и цялата процесия тръгна към площадката за кацане през ивицата осветена гора. Двете грамадни мечки Кодиак се поклащаха добродушно отпред. Ситка на четирите си крака престъпваше предпазливо по пътеката. След него извъртайки се от една страна на друга вървеше Сурдо Чарли. Хейджънс след тях напрегнато се вслушваше в тъмнината. Фаро Нел и Найджел завършваха шествието.

Те представляваха отличен боен отряд, добре приспособен за предвижване по тази изпълнена с опасности дива гора. Ситка и Чарли винаги оформяха авангарда. Фаро Нел защитаваше тила. Найджел я следваше. Той непрекъснато се нуждаеше от грижи и затова майка му, бе винаги нащрек. Хейджънс бе основната ударна сила. Дум-дум куршумите поразяваха дори сфиксовете, а светещия конус на фенера на пушката, който веднага се включваше, щом докосваше спусъка, добре осветяваше целта. Оръжието му съвсем не приличаше на обикновена ловна пушка. Но и обитателите на Лорен II не бяха обикновени зверове. „Нощните скитници“ се страхуваха от светлината. Те можеха да нападнат в състояние на истерия предизвикана от прекалено ясно осветление.

Отрядът бързо вървеше към площадката. Хейджънс беше разярен. Станцията на Кодиус Къмпани на Лорен II съществуваше съвършено секретно. Причините компанията да я създаде, бяха достатъчно сериозни, но тя бе изградена тайно. По металния глас в космофона не можеше да се определи реакцията на пътника от кораба на нелегарното положение на станцията. Но поне в случай на нужда Хейджънс ще успее да се върне и да унищожи сейфа и така да спаси тези, които са го пратили тука.

Намирайки се още във фантастично осветената част на гората той чу далечният груб рев на кацащия катер. Ясно бе, че това не е рев на моторите на кораб. И колкото повече доближаваха ракетодрума, рева ставаше по-силен. Двете мечки внимателно душеха въздуха и продължаваха да се придвижват напред.

Отрядът се приближи до площадката. Тя бе залита от ослепителна светлина. Мощните лъчи бяха насочени нагоре под ъгъл, така че приборите на кораба леко да извършат кацането. Някога подобни ракетодруми бяха върха на модата, но сега ги бяха сменили решетки за кацане, които с необикновена лекота издигаха и спускаха звездолетите.

А остарелия тип площадки се срещаха на планети, където се извършваха изследователски работи, най-вече по биология или екология, или на току-що основани колонии, където не бяха успели да изградят типов ракетодрум.

Когато Хейджънс стигна края на площадката, нощните обитатели обикаляха източниците на светлина подобно на земните насекоми. Въздухът бе премрежен от въртящите се същества: едно безкрайно множество от всевъзможни видове и размери, от малките бели нощни мушици и многокрили летящи червеи до непрекъснато сновящите и достатъчно големи голи твари, които биха могли да минат за ощипани летящи маймунки. И всички те бръмчаха, пляскаха, кръжаха лудо във въздуха и издаваха особени свистящи звуци. Те бяха така много, че почти образуваха таван над площадката за кацане и забулваха небето. Като погледна нагоре, през завесата от тела и крила веднага видя синьо-белия пламък на ракетния катер.

Пламъкът видимо растеше. Един път се отклони настрана. Изглежда пилотът бе регулирал посоката, а после ракетата се върна в нормалното си отвесно положение. Светещата точка се превърна в голяма звезда, после в много ярка луна и накрая в безмилостно заслепяващо кълбо. Хейджънс се извърна и затвори очи. Тромавият Ситка Пит последва примера му и се загледа в тъмната гора. Сурдо, изглежда не забелязваше нищо и само отвреме на време внимателно помирисваше въздуха. Фаро Нел натисна с огромната си лапа главата на Найджъл и старателно го излиза преди появата на гостите. А той се държеше като капризно дете и непрекъснато се дърпаше. Ревът се превърна в чудовищен гръм. От площадката повя горещ вятър. Катерът се спусна на земята и пламъкът и си проби път през живата завеса. Дигна се облак прах. Средата на полето ярко избухна и нещо бързо се плъзна в огъня, измачка го и седна в него. Пламъкът веднага изчезна и Хейджънс дидя ракетния катер. Той се бе изправил на опашката си с остър нос към звездите, откъдето се бе появил.

След бурята настъпилата тишина изглеждаше абсолютна. И постепенно започнаха да се появяват нощните звуци — свиренето на орган и някакво плахо и приличащо на хълцане проплакване. Звуците ставаха нормални и изведнъж Хейджънс започна да чува нормално. Страничната врата на катера се отвори с трясък и от нея излетя някакъв предмет, който започна да се развива. Това бе стълбата и тя прехвърли изгорялата площадка.

От вратата излезе човек. Той се обърна към кабината и се ръкува с някого. Спусна се на стълбата и премина над димящото поле. В ръката си имаше малко куфарче. Като стигна края на изкуствената пътека, той ловко скочи на земята и бързо се отправи към края на площадката за кацане, след което махна с ръка на пилота в катера. Металната стълба веднага се изправи нагоре, нави се и изчезна в корпуса на корабчето. От опашката се изтръгна пламък и мигновено се издигнаха стълбове задушлив прах. Отново избухна ярка ослепителна светлина, съпроводена от непоносим шум. Пламъкът бързо надмина димната завеса… Когато Хейджънс възвърна слуха си, той чу само приглушено мърморене. Малката светла точка се стопи в небето, където я чакаше големия кораб.

От гъсталаците отново се понесоха нощните звуци. Животът на Лорен II протичаше независимо от човешките работи. На димящата площадка стоеше малък човек с куфарче в ръка и удивено се оглеждаше наоколо. Щом огънят започна да загасва, Хайджънс тръгна към него. Ситка и Сурдо по навик вървяха отпред, а Фаро Нел като предано куче подтичваше след стопанина си и не изпускаше от грижовните майчини очи палавото си детенце.

Човекът на площадката изплашено гледаше този парад. Никак не е приятно да кацнеш на непозната планета, да прекъснеш и последната си връзка с останалия космос, след отлитането на катера и да се окажеш лице в лице с такова семейство гигантски мечки. Самотната човешка фигура в подобна компания изглежда съвсем нереална.

Пристигналия объркано разглеждаше приближаващия отряд. Когато мечките го заобиколиха, той изплашено се дръпна.

— Здравейте! Не се страхувайте от мечките. Те са мои приятели — извика Хейджънс.

Ситка се приближи плътно до пристигналия и внимателно го помириса. Миризмата бе удовлетворителна, на човек и мечката се изтегна право във калта, като не махаше дружелюбни очи от непознатия. Сурдо усилено изучаваше с нос края на площадката. Приближи се Хейджънс и веднага забеляза, че пристигналия носи униформата на офицер от Колониалната Служба. По знаците на отличие се виждаше, че чинът му е висок. И това не вещаеше нищо добро.

— Да — произнесе непознатият, — а къде са вашите роботи? Какво, по дяволите, правят те? И защо сте преместили станцията? Казвам се Рон. Дошъл съм да направя отчет за вашата колония.

— Каква колония — учуди се Хейджънс.

Рон започна да се дразни:

— Робот-пункт на Лорен II. И не се опитвайте да ме убеждавате, че онзи идиот, пилотът, не е уцелил планетата. Това нали е ЛоренII? А това площадката за кацане? Но къде са роботите? Вие би трябвало да започнете изграждането на решетката. Какво е станало тук? И какви са тези животни?

Хейджънс се усмихна.

— Тук — каза той вежливо, — се намира нелегално и незаконно селище, следователно аз съм престъпник, а тези зверове са мои съучастници. Ако не искате да имате работа с престъпници, можете да си вървите, но аз не ви гарантирам, че ще доживеете до утрото, затова ви съветвам да се възползувате от моето гостоприемство. Аз ще обмисля, какво да правя с вас пред това време. Честно казано имам всички основания да ви убия.

Фаро Нел се изправи на задните си крака до Хейджънс. Найджъл забеляза новия човек и понеже бе още дете дружелюбно се отправи към него с малки крачки, като стеснително заскимтя и дори се разкиха от смущение. Майката скочи до него и с един плесник го отпрати назад. Мечето отчаяно запищя и този вик от тялото с тежина шестотин фута зазвуча внушително.

Рон прескочи ниската ограда на площадката за кацане.

— Аз предлагам — каза той нерешително, — че най-добре ще бъде да си поговорим за всичко. Но ако това е нелегална колония, то вие сте арестуван и всичко което кажете може да бъде използувано против вас.

Хейджънс отново се усмихна.

— Вие сте прав — каза той. — Но сега се дръжте близо до мен и само така можем да се върнем на станцията. Аз бих заповядал на Сурдо да носи куфарчето ви, той обича да мъкне разни неща, но се страхувам, че могат да ни потрябват зъбите му. Ние ще трябва да вървим цяла миля пеш.

Той се обърна към мечките:

— Ей, да тръгваме! Към станцията! Хоп! Хоп!

Ситка Пит се разръмжа, изправи се и зае обичайното си място в челото на малката колона. След него се надигна нехайно Сурдо.

Хейджънс и Рон вървяха един до друг пред Фаро Нел и Найджъл. Само така човек на Лорен II спокойно можеше да върви през гората на половин миля от къщи. По пътя се срещнаха с „нощен скитник“, който бе в състояние на истерия от ярката светлина. С безумен смях се понесе през гъстата гора. Сурдо с удар на лапата си го свали на земята и крайниците му се заблъскаха на десетина крачки от Хейджънс. Найджъл настръхна при вида на умиращия звяр и понечи да го нападне, но грижовната мама го прогони.