Пиндар
Из „Дитирамби“

На атиняните

О, град блестящ,

с венец от теменуги увенчан,

поетите за тебе пеят, щит на Гърция,

прославена Атина, град Божествен…

За Делфи

Във времето на Зевса Олимпийски

теб моля аз, о, златна Пития,

прочута чрез пророчествата си,

и с тебе моля Грациите, моля Афродита,

о, приемете ме във тоя миг свещен

и мене — първожреца славен

на Музите!…

За тиванците

(Писан е като поема по случай слънчево затъмнение)

Блестящо слънце, ти, което виждаш

безброй неща,

о, майко на очите ни, звезда най-чиста,

защо изчезна ти посред деня?

Защо ти силата срази на хората

и мъдростта им заблуди, като се спусна

по мрачната пътека?

Дали защото искаш да ни донесеш

тук нещо ново или неизвестно?

Заклевам те в името на Зевса

о, ти водач на бързите коне,

богиньо, превърни за Тива

и за тиванците в добро

това световно чудо…

Или ти носиш поличба за война,

за гибел на плодовете на земята?

Виелици от сняг и снежни бури?

Размирици ли съдбоносни?

… Морето ще напусне бреговете си,

за да залее нашите поля,

и мраз ще скове земята ни.

Или пък ветровете южни

ще доведат проливни дъждове.

Ще потопиш ли цялата земя

ще подновиш ли целия човешки род,

ще създадеш ли тука нови хора?…

Не се оплаквам никак от беди,

Които ще изпитам заедно със всички.