Включено в книгата
Оригинално заглавие
, 620 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание:

Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970


* * *

Що каза старецът Ликамб?

Кой му ума отне?

По-рано беше мъдър, а сега

за всички граждани е станал

подигравка…

* * *

Аз съм служител на бога Ениалий[1], военолюбеца,

но ми е дадено да разбирам

и на Музите милия дар.

* * *

С разпалено сърце от виното

мога да започна

прекрасен дитирамб[2]

за бог Дионис.

* * *

С моето копие хлябът ми ръжен замесен е,

с моето копие мачкат

исмарското[3] вино за мене.

Пия — облегнат на моето копие.

* * *

И не мисля дори аз за Гигес[4] — със злато прочут;

и от завист не страдам, и не се удивлявам

от делата на боговете, не обичам властта на царете.

Всичко туй е толкоз далече от мене.

* * *

Едно голямо нещо зная:

направи ли ми някой зло,

със страшно зло му се отплащам…

* * *

Мъртвият гражданин никога няма слава и почит.

Живите дават само на живия слава.

Няма по-лошо от участта на мъртвеца.

* * *

О, снажен вожд аз не обичам да крачи нашироко

с разкошни къдри и подстригана брада.

Той може да е даже нисък — дори да бъде кривокрак,

ала походката му твърда да е изпълнена с кураж.

* * *

Дорде се сражава наемникът,

дотогава той струва, о Главк…

* * *

Виж, Главк, как бездната се мъти пак,

разтърсвана от морските вълни,

и над върха Гирейски как израства

огромен облак — буреносен облак.

Страх ни обхваща неочакван.

* * *

Взимай широката чаша,

тръгни по палубата

на бързия кораб.

Ти отвори този съд

и налей от червеното вино.

Трезвен да бъдеш на стража,

приятелю,

не е възможно.

* * *

Перчи се сигурно някой тракиец със щита ми.

Здрав беше, не исках, но хвърлих го в храста.

Нали се спасих, какво ме е грижа,

да пропадне. Друг ще си взема,

и не по-лош.

Бележки

[1] Ениалий — епитет на Арес, старогръцкият бог на войната.

[2] Дитирамб — тържествена песен в чест на боговете, предимно на Дионис. Славословие.

[3] Исмар — град на киконите в Тракия, прочут с виното си.

[4] Гигес — първият цар на Лидия, от династията на Мермнадите, около 716–678 г. пр.Хр.

Край
Читателите на „Кратки фрагменти“ са прочели и: