Галина Златина
Хей, Вятърко

Хей, Вятърко, нали не си човече?

Защо ми грабна шарената ризка

и в тази жега даже я облече?

Ти да приличаш на момче ли искаш?

 

Не си подхвърляй новата ми шапка!

Една нали ми грабна и избяга.

А тази сутринта я купи татко.

Върни ми я! Върни ми я веднага!

 

Какъв си смешен! Махаш със ръкави

и нещо сочиш в клоните. Ах, ето —

там старата ми шапка си поставил

и в нея свили са гнездо врабчета.

 

И новата ми шапка искаш също

да заплетеш високо във клонака.

Но щом за птичките е цяла къща,

аз ще ти дам и шапката на кака!