Това стихотворение на Радевски ме върна в годините на социализма, макар, че е писано в друго, в годините между две войни, годините на остра политическа борба.
В мен, обаче, се настани усещането на апаратчика, на заслепената вяра.
И, сега ги има апаратчиците, които наричам — партийци!
Навсякъде са партийците, които сляпо вярват, и правят всичко в името на личната вярност, в името на раболепието, за сметка на своя джоб, вместо политическата идея на Партията…
А, тя днес е ГЕРБ, утре ще е друга, СДС или БСП или която да е друга партия, която би се превърнала в Партията, която помним от близкото минало, преди 24 години.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.