Румен Ченков
Надежда

В огнен блясък вечерта пламти.

Щурците в хор разбъркан свирят.

Сред спомените ранни аз те диря —

замина си, но тях остави ти.

 

Защо не ги взема със себе си?

Нима остави ги при мен в залог,

че някога, случайно и без срок,

за тях все пак ще ме потърсиш?!