Николай Соколов
Кокиче

Бяла риза аз обличам

и в снега излизам рано.

Изпод всеки храст надничам,

мило, кротко и засмяно.

 

Февруари ме смразява,

аз и във студа се смея.

Гордо в снежната дъбрава

тънко стъбълце люлея.

 

Преминават покрай мене

зимни халища и вятър.

Мойто сърчице зелено

има корени в земята.

 

Затова не се страхувам,

нося пролетта на всички

и дечицата целувам

по засмените очички.