Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enderr Mashtruese, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Исмаил Кадаре. Кьорферманът

Албанска, първо издание

Редактор: Екатерина Томова

Технически редактор: Димитър Бежански

Издание на Кооперация „Мини Мод“, Пловдив

Библиотека „Модерен свят“, София, 1992

История

  1. — Добавяне

III

Мария се постара колкото се може по-бързо да свършат домакинската работа със снаха си, след което й каза, че я боли глава и се прибра в стаята си. Снахата я изпроводи с неодобрителен поглед. Обикновено, когато свършеха работата из къщи, понеже и двете бяха млади (жената на брат й само с година по-голяма от Мария) беше им станало навик да седнат и дълго да шепнат, докато суровият поглед на майката не прекъснеше шушукането им. Страхува се да не ти разкрия тайните на брачния живот — казваше снахата, като едва сподавяше ехидния си смях. Мария хапеше устни.

Всъщност жената на брат й бе споделила с нея някои неща, непосредствено преди годежа на Мария и в първите седмици след това. Девойката слушаше с особен блясък в очите пестеливите думи на снаха си, които срамът и възпитанието превръщаха в тънка водна струйка, докато пустинната моминска жажда би искала да потече буйнонеудържим поток.

Но за изненада на снахата, напоследък, с приближаване деня на сватбата, когато тя бе готова още по-откровено да сподели някои неща, Мария започна да я отбягва.

Снахата повдигна рамене. Какво друго може да очакваш от къща на побъркани хора — си рече тя, — където в едно и също семейство се изповядва различна вяра.

Това я беше изумило, когато чу да се говори, че в дома на бъдещия й съпруг, както и в много други столични семейства от албански произход, от поколение на поколение се предавал обичаят да се изповядват различни религии, ако не и нещо по-лошо. Ето, свекърът й Алекс Ура, бе останал християнин, а в същото време единият му син, който служеше във флотата, беше мюсюлманин, докато другият, съпругът й, християнин. Навярно същото би направил, ако имаше две дъщери, но понеже Мария бе единствената му дъщеря, той се бе постарал до известна степен да постъпи и с нея така. И тъй като не искал тя да изповядва едновременно две религии (имаше доста, които бяха направили и това), само се задоволил да я кръсти с две имена. Така, докато за семейството и роднините тя се казваше Мария, за останалите, навярно и за годеника си, беше само Мерием.

Още навремето мъжът й се бе опитал да й обясни причините за тази двойственост, които преди всичко били свързани със съдбата и историята на тяхната далечна родина Албания, но тя така и не успя да схване почти нищо от заплетените му обяснения. Разбра само, че и братята на Алекс също са изповядвали различна вяра, както дедите и прадедите им.

Когато уговаряха нейния годеж, тя се бе учудила защо родителите й толкова държат да се сватосат с тази странна фамилия, но много скоро разбра истинската причина. Семейството, в което щеше да отиде бяха далечен род (наистина далечен, но въпреки това род) с прочутите Кюприлии. Дари фамилното им име Ура[1], не бе нищо друго освен старото оригинално презиме на Кюприлиите, което те поради висши държавни интереси бяха променили, превеждайки го от албански на османски.

Всъщност, откакто се бе омъжила, тя не бе видяла нито един родственик от прочутата фамилия, освен някакъв техен племенник, бледолико десет-дванадесет годишно момче, което бе дошло на гости преди повече от година с майка си. Момчето се казваше Ебу Керим и беше необщително. Когато свекърът й Алекс, маниак да обяснява откъде произхожда презимето на фамилията им, взе и нарисува един трисводест мост, намиращ се някъде в Централна Албания, в който бил вграден жив човек, момчето поклати отрицателно глава и каза: „Не искам да слушам за страшни неща“.

Побъркана къща — си рече отново младата невеста, без да откъсва очи от стълбите, по които Мария се качваше към стаята си. Какво ли прави с часове затворена вътре?

Нямаше навик да слухти, но след като се подвоуми известно време, любопитството надделя и тя бавно, без да вдига шум изкачи стълбите. Преди да стигне вратата на стаята, си пое дълбоко дъх, огледа се наоколо, за да се убеди, че няма никой и приближи око до ключалката.

Онова, което можа да види след малко я накара да остане със зяпнала уста. Съвършено гола, пред голямото огледало, Мария обличаше и събличаше едно след друго коприненото си бельо с дантели.

Възможно ли е толкова бързо? — запита се младата невеста, без да откъсва поглед от изумително бялото тяло, което девойката поклащаше твърде лениво. Венериният хълм се очерта за миг тъмен над потрепващите срамни устни, преди да ги погълне коприната.

Не — помисли си снахата, кой знае защо с изтръпнало небце. Не е възможно жена да познава тия движения преди да е изпитала любовта. Но кога е успяла толкова бързо?

Изглежда несъзнателно бе помръднала и нещо леко изскърца, защото девойката в стаята рязко се извърна, като закри с една ръка гърдите си. Но изглежда бързо се успокои като видя спуснатото резе на вратата.

Снахата внимателно, бавно се отдръпна, както бе и приближила преди малко и се спусна по стълбите. Няма съмнение, че вече са спали заедно — помисли си. Само така може да се обясни липсата на каквото и да е любопитство от страна на зълва й напоследък.

От съзнанието й не излизаше бялото, гладко тяло, потрепващо от жажда и нетърпение, с извитата линия на бедрата, която толкова чувствено се променяше при всяко движение, че пак си каза: „Да, да, няма друго обяснение“.

Бележки

[1] Ура (алб.) — кюприя (тур.) — мост. — Б.пр.