Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 5 гласа)
Източник
litclub.com

Посред ровината във утрината синя

лъщи една железопътна глуха линия.

 

По релсите, обрасли с бурени зелени,

върви едно момиче с двама зли гамени.

 

Притиска то под свойта мишница китара,

която неговите линии повтаря.

 

Подире му с тревога вика мойта мисъл:

— Момиче, спри! Момиче хубаво, върни се!

 

Другарите ти са момчета груби:

не знаят те що значи всъщност да се люби.

 

За тях е като ядене това и гладни,

те с яд ще се нахвърлят върху теб на пладне.

 

Преди да слезе слънцето на запад,

с целувки алчни твойте устни ще изхапят.

 

Китарата и твоята любов ще счупят.

В реката после ще захвърлят двата трупа.

 

Момиче, не отивай с двамата гамени!

Момиче, забрави ги и ела със мене!

 

Ти ще ми кажеш само малкото си име.

И после двама мълчаливи ще вървиме.

 

Под стъпките ни леки ще трептят тревите.

Сами ще разговарят мълчешком душите.

 

И по траверсите на релсите със здрача

като по стълба към деня ще се изкачим.

 

1964 г.

Край
Читателите на „Посред ровината“ са прочели и: