Сабя (Народна песен)

Личба личет три млади теляли,

личба личет низ више Стамбула,

продавает една остра сабя;

скъпа цена за сабя сакает,

ми сакает девет стотин дукад,

за теляли още деветдесет.

Ми дочула Гюргя самовила

и си зеде сураго елена,

си го зеде за коня бързего,

у зенгии до две люти змии,

жълта смока за камшик я зеде.

Негде-годе елен ударяше,

три саати пред ветар бегаше,

тук да фтасат во града Прилепа,

да му кажит Марку Кралевике;

и му каза нокье на полнокье.

Станал Марко на нога юначка,

и си зеде своя бърза коня,

и си зеде жълтине дукади,

си я зеде Гюргя самовила,

дури ми се зора обзорила,

ми пойдо’е во града Стамбула,

ми купи’е она остра сабя,

що се диплит двана’есет дипли,

що се носит во бела пазу’а,

що си сечит древя и каменя;

и на ручек назад се врати’е,

и дойдо’е во града Прилепа.

Уще толку кръчма ми испи’е

приятели, верни побратими.