Марийка и славей (Народна песен)

Седи Марийка в градинка

и шие ръкав на гергев;

ем шие ситно, ем пее.

Отде я зачу славеят,

той на Марийка думаше:

— Я хайде, хайде, Марийке,

двамина песни да пеем

и да се понадпеваме;

ако ти мене надпееш —

крачката да ми отрежеш,

крачката до коленцата,

крилцата до лактенцата;

ако аз тебе надпея —

косата да ти изскубам,

на гнездо да я навия,

пиленца да си измътя,

очите ще ти изкълва,

пиленца да си отхраня.

Пели, що пели двамката,

надпе Марийка славеят!

Славей Марийки думаше:

— Марийке, сестра да ми си,

не ми отрязвай крачката,

крачката до коленцата,

крилцата до лактенцата —

най ми ги здрави остави,

да ходя в села, градове,

да пея в росни градини

и на момците да казвам,

че има мома на светът

славея да си надпее.