Сюзън Джонсън
Любов извън закона (13)

Глава тринадесета

Те вървяха надолу по пътя и си говореха за сватбата, времето и за всякакви други безобидни неща, без да засягат причините, заради които пожелаха да изостанат сами. Няколко минути по-късно с леко движение на ръката Джони посочи една утъпкана пътека през тревата.

— Ако тръгнем по тази пътека, направена от елените, ще стигнем скоро до малка поляна. Попаднахме с Манроу на нея, когато яздехме насам — каза той, като че ли някой искаше неговите обяснения, или пък думите въобще имаха някакво значение. — Там никой няма да ни притеснява.

Фразата бе дръзка. Джони дори не прикри намека си. Той обаче й оставяше възможност за избор.

— Колко далече е това място — попита тя, като се стремеше да избегне въпросите, които напираха в съзнанието й.

— Не е далече — усмихна се леко той. — Твоята охрана ще те чуе, ако решиш да я извикаш.

— Ти смяташ ли да се държиш неразумно? — запита Елизабет с усмивка.

— И дума да не става.

— В такъв случай — заяви тя, като се промъкваше край него по пътеката, — аз няма от какво да се боя.

Те стигнаха до тихата зелена поляна, обградена от млада папрат, а на места, където елените бяха лежали, меката трева се бе слегнала. Високите борове се извисяваха над главите им. Двамата стояха съвсем близо един срещу друг, без да могат да намерят нужните думи, с които да сложат край на настъпилото неловко мълчание.

— Колко странно е всичко това — проговори най-накрая Джони. Гласът му бе приглушен и дрезгав.

— Имаш предвид, че обикновено жените никога не ти отказват? — Тя видя как за миг на лицето му се появи усмивка, която бързо изчезна.

— Не мисля така.

„Маниерите му са безпогрешни — помисли си тя. — Дори усмивката си успява да контролира.“ После добави на глас:

— Ти ли не мислиш така?

Мисълта, че и тя ще остане просто една от множеството любовници на Джони, събуди негодуванието й. Той усети гневните нотки в гласа й и за момент се усъмни в достойнствата на честността. Но след дните, прекарани в Хоуик, където трябваше да се държи като придворен кавалер, той бе уморен от фалша и отговори просто:

— В крайна сметка е така… Те не ми отказват.

— А! — възкликна тя с радостта на котка, която е заловила мишка. — Излиза, че те всички падат в скута ти, така ли?

Джони не отговори, нямаше никакво желание да се кара с нея в този момент. Вместо това изрече много бавно, сякаш думите, които излизаха от устата му, бяха трудни не само за произнасяне, но и за разбиране:

— Аз често мисля за теб, дори когато трябва да мисля за съвсем други неща. — Тялото му леко потръпна при тези думи, като че ли се противопоставяше на казаното. — Дискусиите ни в парламента приближават критично Шотландия до ръба на войната — продължи той с внимателно подбран тон. — Аз обаче в този важен за моята страна момент прекарвам повечето от времето на заседанията в мисли за теб. Не трябваше да идвам в Хоуик. Докато аз съм тук и се правя на кавалер пред теб, Туидейл прилежно ухажва с парите си членовете на Отечествената партия.

Елизабет се отдръпна от него. Той я проследи с поглед, но не я последва. Леко разгневен от неотразимото й излъчване, което го караше все повече да я желае, Джони остана на разстояние от нея. Сърцето му обаче ускори ударите си, докато я наблюдаваше как сяда върху едно повалено дърво. Тя нямаше намерение да бяга, нито да вика за помощ или да му оказва някаква съпротива. Това трябваше да го накара да се чувства по-въодушевен.

Като погледна към него, Елизабет заговори с толкова тих глас, че Джони се напрегна, за да може да я чуе:

— Ти разстрои мислите ми, сънищата ми, целия ми живот… — шепнеше тя — … откакто си заминах от Голдихаус… — Ръцете й, свити в скута и стиснати в юмруци, изразяваха безпомощен гняв. — Не искам всичко това да започне отново — призна тя.

— И затова избяга.

— Да.

— А аз дойдох до Хоуик само заради теб.

— Нима поводът не е бил сватбата? — запита Елизабет, явно поласкана от неговото признание.

Джони сви рамене и поклати глава.

— По принцип избягвам такива церемонии.

— Разбирам.

Настъпи мълчание.

Беше дошъл, за да я види, мислеше си Елизабет, щастлива от мисълта, че гордият и арогантен владетел на Рейвънсби бе пристигнал в Хоуик заради нея, пренебрегвайки нуждите на партията и родината си. Джони си бе позволил да загърби трезвия разум и патриотичния дълг, което личеше и от потиснатото и мрачно настроение, в което бе изпаднал. Освен това Елизабет подозираше, че Манроу допълнително му е наложил някакво ограничение под формата на споразумение между двамата.

— Манроу все още ли те притиска? — попита тя, силно развълнувана от това, че и двамата изпитват едни и същи чувства. Самата Елизабет едва сдържаше собствените си пориви. — Да не би да сте се хванали на някакъв облог? — усмихната попита тя.

— Не — отвърна той, усетил колко неловко е положението му, след като бе разкрил чувствата си пред жената, която извънредно много го привличаше. В този момент странно защо, той си въобразяваше, че самоотрицанието би запазило свободата му.

— Седни до мен — подкани го Елизабет и потупа леко кората на дървения ствол, на който се бе облегнала, гласът й звучеше успокоително и нежно, сякаш се опитваше да привлече малко дете, което упорито отказваше да й се подчини.

Джони си помисли, че трябва да избяга. Не трябваше да язди след нея, не трябваше да стига дотам, да препуска стремглаво след някаква си жена. Особено след дъщерята на неговия най-голям враг, Харолд Годфри.

— Страх ли те е от мен? — попита Елизабет, която най-после бе успяла да преодолее собствения си страх, и дори изпита някакво непознато чувство на задоволство заради силата и влиянието, които усети, че има над Джони Кари. Чувството, което преобладаваше в този миг, бе някакво необяснимо огромно щастие, което бе далеч от всякакъв разум и добродетелност. Настъпваше коренна промяна в съдбата на тази жена, която никога досега не се бе поддавала на някакви необмислени или чисто емоционални подтици и целия си живот бе прекарала извънредно предпазливо и мъдро.

— Не се страхувам от никого и от нищо — отвърна Джони с дълбок и уверен тон.

— Странно, а аз не мислех така — отвърна Елизабет, въпреки че от целия му вид се излъчваше сила, смелост и самоувереност. Тя си мислеше, че има нещо твърде греховно и скандално в поведението му. Джони приличаше на мрачен, арогантен и мъжествен покорител на женските сърца.

— Моите телохранители ще чакат дълго — подхвърли предизвикателно Елизабет, като се надяваше това да го подтикне към действие.

И когато Джони действително пристъпи към нея, тя се усмихна изкусително, но непресторено и искрено, по женски.

— Ти ме радваш истински, Джони — каза тя почти шепнешком, докато наблюдаваше как той бавно са приближава към нея.

— А ти направо ме подлудяваш — призна той, загледан в прашните си ботуши.

— Нима това не ти допада?

— Никак не ми допада — рязко отвърна Джони с тон, в който се усещаше негодувание и раздразнение. — Не мислиш ли, че е по-добре да си тръгна? — попита той, без да я погледне. И когато повдигна сините си очи, Елизабет долови нещо крайно цинично в погледа му. — Разбира се, че не ти се иска, нали? — попита той.

Тя знаеше, че точно това би му отговорила, но вместо това го попита:

— Защо в Хоуик беше по-различен?

Настроението му бе неузнаваемо. Джони съзнателно потискаше своя чар и обаяние.

— Защото театърът, който разиграхме в Хоуик, си има своите правила и закони — отвърна той, изненадан от собствената си откровеност. Никога преди не му се бе случвало да бъде толкова открит и прям с жена. Но Елизабет Греъм съвсем не беше като останалите жени. Ето защо и Джони Кари бе тук в този момент, раздразнен и недоволен от себе си, крайно възбуден и смаян от това, че сам не знае как да се справи с тази ситуация и чувствата, които бушуваха в душата му.

— А сега всичко това не е вече театър?

Джони погледна смръщено изпод гъстите си мигли и се зачуди дали наистина и това сега не бе спектакъл на чувствата им. След минута размишление той отвърна.

— Не мисля.

— Нима предпочиташ играта? — запита Елизабет, за която не останаха скрити смесените му чувства.

— Да, предпочитам я.

— Ами… тогава… — промърмори Елизабет, като сведе поглед надолу, свивайки ръце безпомощно, и се вторачи в обувките си. — Всичко това е доста нелепо — каза тя и в гласа й прозвуча нотка на оживление. — Защото никога преди не ми се е налагало да изкушавам някой мъж. — При тези откровени думи на лицето й се изписа невинна очарователна усмивка. — Ще ми помогнеш ли? Ако нямаш нищо против, разбира се — допълни тя свенливо.

Лицето на Джони се озари от доволна усмивка.

— Твърде изобретателна актриса се оказа, лейди Греъм. — Той я погледна в очите, за да улови неподправения й чувствен поглед. Сините му очи отново си бяха възвърнали топлината и очарованието. — Сега, като размислих, скъпа Бетси, смятам, че няма да имам нищо против. — След което побърза да уточни: — Всъщност, трябва да съм истински глупак да ти откажа.

— Благодаря, милорд! Без вашата помощ едва ли щях да се справя със сериозната задача да ви възбудя! — отвърна тя с театрално възклицание и с глас, пародиращ благодарност.

Джони се разсмя сърдечно.

— Не би трябвало да се тревожиш за способностите си — увери я той. — Чувствам се възбуден още от мига, в който напуснах Единбург, за да дойда и да те видя.

— Колко прекрасно от твоя страна — продължи Елизабет със същия закачлив и изкусителен тон.

— Е, това е така, защото ти го намираш прекрасно, котенце! — провлачено заяви Джони.

— Какво се очаква от мен по-нататък? — попита тя с тръпнещ от вълнение и нетърпение глас.

Джони усети как желанието го завладява все по-силно и внимателно огледа поляната наоколо за някое удобно място, където могат да се любят спокойно.

— Предупреждавам те — каза той. — Няма да ти отнеме доста време, за да ме съблазниш след такова въздържание през последните три дни. Мисля, че и ти самата нямаш нищо против да го направим на тревата. Е, леглото ми в стаята в Хоуик със сигурност щеше да е по-меко, но…

— Но тогава всички в Хоуик щяха да разберат!

— Нима това има значение сега? — запита Джони с искрено учудване в гласа.

— Никога не можем да избегнем скандалите и слуховете — каза спокойно Елизабет, като в същото време си мислеше, че е готова на всичко и че може да понесе всякакви несгоди, само и само да усети неговото тяло до своето.

Същото изпитваше и Джони в този момент. Какво щеше да си помисли обществото и дали щеше да заклейми тяхното поведение, изобщо не го вълнуваше. Той стана рязко, и като й подаде ръка каза:

— По дяволите Хоуик и всички останали! Мога да ти предложа тази поляна и нищо повече. Нали нямаш нищо против?

Елизабет се усмихна.

— Докато съм в прегръдката ти, милорд, за мен няма нищо по-важно! Да се надяваме, че тревата няма да остави петна по дрехите ми.

Джони замълча, загледан в малката й нежна ръка.

— Ти си забележителна, мила Елизабет! — каза той, като си мислеше, че нито една жена в живота му досега не беше толкова искрена и непринудена във всичко.

— Толкова си искрен, милорд! — закачливо подметна тя.

Пръстите му се свиха около нежната й ръка с леко властнически жест, но просто и естествено, сякаш искаше завинаги да запази тази одухотворена, искрена и очарователна жена, която го изненадваше и омайваше все повече с всеки изминат ден.

— Твоята искреност и откровеност наистина силно ме вълнуват — призна Джони. — Но сега искам да те предупредя, че доста време съм копнял да те имам и не мога да ти обещая финес и безкрайни нежности! — При тези думи Джони я пусна и Елизабет ясно видя как двете му ръце трепереха. — Ето, виждаш ли? — каза той.

— Аз самата също треперя от вълнение и мога да те нападна всеки миг — призна тя, като повдигна леко лицето си към Джони, за да я целуне. — Аз пък чаках цели четири месеца, след като си заминах от Голдихаус.

Джони усети как го обзема неописуемо вълнение. Самият факт, че Елизабет бе признала пред него своя обет за безбрачие, още повече го възбуждаше, сякаш единствен можеше да й достави върховното удоволствие от любовта. Той се приближи светкавично до Елизабет и постави ръце на раменете й. Придърпа я рязко към себе си и прокара ръцете си по гърба й. Когато телата им се допряха, Джони не се сдържа и леко простена от удоволствие. Наведе се към лицето й и когато устните им се сляха, той бавно и нежно отвори устата й и проникна в нея.

Елизабет обхвана главата му с ръце и нежно го погали, като се изправи на пръсти, за да се доближи максимално до него.

— Побързай, Джони, моля те!… — прошепна Елизабет в ухото му, явно изгубила всякакво търпение.

Нямаше нужда някой да му напомня, че трябва да побърза. Самият той изгаряше от нетърпение да я люби колкото може по-бързо. Бе чакал извънредно дълго този момент.

— Трябва да съблечеш роклята си — каза разтреперан той, като едва се сдържаше сам да не я разсъблече. Вместо това потърси нежната извивка на врата й и добави: — Само за да не се изцапа от тревата. — Той затвори очи и положи гигантски усилия да удържи напиращия отвътре екстаз на тялото. Като едва успяваше да се съсредоточи, Джони леко свали шапката на Елизабет и посегна да разкопчее копчетата на роклята й.

Елизабет отблъсна нежно ръцете му.

— Не мога да чакам! Моля те… — Леко навлажнените й очи издаваха неприкритото бушуващо желание.

Спомняйки си преждевременната й реакция от онази вечер, Джони за секунди сне наметалото си и го простря на меката трева, след което бързо освободи катарамата си, прегърна я нежно и тихо прошепна в ухото й:

— Почакай още мъничко, заради мен…

Само след миг той й помогна да легне върху импровизираното легло и нежно и внимателно, с жеста на опитен човек, повдигна диплите на полата и фустата й.

— Побързай — тихо прошепна Елизабет, като усети как пръстите му леко погалиха бедрата й.

— Сега, ей сега… — мълвеше в отговор Джони Кари и бързо разкопчаваше панталоните си.

— За бога, Джони! — възкликна Елизабет и затвори очите си, докато тялото й се разтърсваше от сладката мъка на очакването. Тя протегна ръце, за да го прегърне.

Джони бързо и нехайно разкопча последното си копче и, както си беше с ботуши и полусвлечени бричове, се отпусна върху нея и потъна дълбоко в тялото й. Елизабет извика леко от вълнение, преизпълнена от радост и щастие. Ръцете й се вкопчиха в мускулестото му тяло. Когато Джони се притисна още по-силно в нея, дъхът му почти спря от вълнение. Тя беше нещо невероятно, нещо превъзходно, несравнимо с миналия път… бе съвършена, толкова всеотдайна и жертвоготовна.

Като го галеше страстно с ръцете си, тя му напомни за своето четиримесечно въздържание и Джони започна да се движи нагоре и надолу още по-енергично, като се подпираше на ботушите си, за да възстанови равновесието си.

Точно това бе очаквала толкова време, мислеше си Елизабет, докато мъркаше от блаженство. Точно неговото тяло й бе липсвало, както и онова чудесно чувство на взаимно удовлетворение. Бе чакала с огромно нетърпение да усети как атлетичното му тяло я покрива и в кръвта й се разлива неповторимото чувство на благоговейно щастие и задоволство. Искаше й се този миг никога да не свършва. Елизабет се усмихна, когато осъзна собствените си мисли. Тя знаеше, че след това дълго лишение удовлетворението щеше да настъпи всеки момент, но едва ли щеше да бъде онова, което тя можеше и искаше да изпита в ръцете на Джони Кари.

Сърцето й биеше с бясна скорост. Ръцете й се спуснаха надолу по гърба му и тя прилепна към него, сякаш да се слее с ритъма на неговите движения, като сама му подсказа какво точно й е нужно. Джони се притисна силно и поривисто към нея, като усети как ръцете й се впиват в тялото му, сякаш той бе единственият възможен източник на човешко щастие. Докато цялото тяло на Елизабет трепереше под него, той усети как целият се отпуска, обладан от буйно, необуздано, експлозивно и всеобхващащо чувство на любов и удовлетворение.

Само след миг двамата лежаха отпуснати върху тревата, задъхани като плувци, които току-що са се спасили от удавяне.

— Не съм свикнал… така… — едва-едва промълви Джони.

Признанието му бе спонтанно, съвсем откровено и искрено. Бе стигнал до кулминацията толкова бързо и неочаквано и се чувстваше така изчерпан, но щастлив — нещо, което никога досега не бе изпитвал, нещо крайно необичайно за изтънчения, извънредно ласкав и чувствен владетел на Рейвънсби.

— На мен също никога не ми се е случвало подобно нещо… — призна тихо Елизабет.

Джони се усмихна и я погледна с чувство на победител, макар и сам да не знаеше каква битка точно бе спечелил. Светлите й коси падаха свободно върху наметалото му в червено-зелени полутонове. Искрящите й зелени очи го гледаха с неописуем възторг. „Тя е просто великолепна“ — мислеше си в този момент Джони. Никога досега Елизабет не бе изпитвала невероятното чудо, наречено наслада и взаимност, и дори нещо повече — смесицата от изгаряща страст и невероятна, несравнима радост.

— Как съм могла… да се омъжа за този човек? — прошепна тя, шокирана от това, което току-що бе осъзнала.

Женитбата й за Хотчейн й се стори истинско кощунство, въпреки че Елизабет пределно добре познаваше практиката да се търгува с млади жени в името на забогатяване на семейството. Но тя също така добре знаеше и цената си. Твърде високо стоеше тя, за да бъде просто така продадена на старец като Хотчейн, известен със злобния си нрав.

„Ех, ако тогава те познавах — мислеше си Елизабет, по-скоро бих се самоубила, вместо да се отдам в ръцете на Хотчейн.“

— Никога не съм допускала, че мога да имам право на избор — каза тя, внезапно озарена от своето откритие.

Джони се намръщи, без да разбира за какво точно говори Елизабет.

Тя леко повдигна ръката си и нежно докосна намръщеното му чело.

— Сега осъзнавам, че не е трябвало… По-добре да бях останала да бера ряпа или да си бях измолила някаква работа в селското училище. — Гласът на Елизабет ликуваше. — И ето, че сега те срещнах. — При тези думи тя не сдържа порива си да го целуне и призна: — Радвам се, че реши да ме проследиш. Не е редно да ти казвам, но… не мога да скрия, че откакто напуснах Голдихаус, мисля и копнея само за теб. Никога преди не съм се чувствала така с друг мъж — да тръпна от нетърпение да се любя…

Думите й се изливаха в поток от жизнерадост. Чувстваше се невероятно разкрепостена след толкова месеци копнежи по Джони.

— Да си призная, по едно време дори ми хрумна да изкуша един от телохранителите си да преспи с мен, за да мога поне да си изясня дали причината е в теб, или е някакъв необясним импулс, или пък нещо в теб, твоите… — Елизабет замълча за миг и се изчерви от притеснение, пое си въздух и набързо изтърси: — … твоите невероятни мъжки способности!

Джони отвърна на нейното притеснение с неотразимата си чаровна усмивка.

— Но въпреки това не го сторих — бързо добави Елизабет. — Не спах с телохранителя си, нито с Джордж Болдуин, който непрекъснато ме ухажва и моли поне за целувка…

— Джордж Болдуин? — прекъсна я с изненада Джони, сякаш името го бе заинтересувало.

— Един мой съсед, който е много добър и любезен…

— Любезен?! — едва не изсъска Джони.

— Ти да не би да ревнуваш? Изненадана съм. Но той е само един добряк. Симпатичен помощник на енорийския свещеник.

— Нима е помощник на енорийския свещеник? — попита Джони, без да скрива нотката на облекчение в гласа си.

— Е, не е…

— Тогава какъв е?

— Той не е като теб, скъпи — откровено и чистосърдечно отвърна Елизабет. — Нито един друг мъж сред познатите ми не е като теб. Аз наистина не би следвало да ти признавам това, но дори и новак в любовната игра като мен може да разбере що за човек си. Страстно те желая още от мига, в който те видях. Никой от най-смелите ми телохранители не може да се мери с теб. Дори в леглото нямаш равен.

Джони установи, че точно нейният неподправен наивитет и искреност най-много го примамват и съблазняват. Самото разкритие, че е запазила страстта и копнежите си само за него, го заинтригува и поласка.

Вълнението му прерасна в нова възбуда. Всичко, което се случваше между тях, бе невероятно и неповторимо.

— Чудех се дали… след като и без това си яздил толкова време подир мен… — При тези думи Елизабет примига от вълнение, но като осъзна наново възпламенителната му възбуда, допълни: — За да бъдеш с мен… Чудех се дали този интерес към мен е нещо истинско или…

Джони се усмихна и тихо отвърна:

— Ненаситно дете!

— След такова въздържание това е напълно разбираемо! — възрази Елизабет, чийто глас бе станал малко по-плътен след онова, което двамата току-що бяха изпитали.

Нейните разбирания за въздържание стъписваха Джони, който всъщност бе един доста разхайтен мъж, свикнал да притежава всяка жена в живота си. Той нито за миг не се усъмни в това, какво точно му намекваше Елизабет.

— Ще можем ли да го направим този път, без да бързаме толкова? — попита той с лъчезарна усмивка.

— Имам на разположение цял ден — отвърна тихо и провлачено Елизабет, като предизвикателно премести бедрата си към него.

Цялото тяло на Джони изтръпна. Достатъчно му бе само да я погледне, за да изпита мигновено желание и възбуда.

— В такъв случай — започна той с усмивка, — ще се постарая този път да изпитаме и някои други удоволствия. Например като начало да поразсъблечем някои от дрехите си, за да мога да усетя тялото ти… — Джони леко докосна вълничките на дантелената яка и бузата на Елизабет.

— Ами… това ще ми хареса.

— И на мен ще ми хареса, но само с теб.

— Добре. Нали не постъпих извънредно прибързано?

Джони поклати отрицателно глава.

— Значи мога да те атакувам безнаказано? — запита Елизабет с тон на дете, готово да се закача и да играе с удоволствие новата игра.

С безгрижието на опитен в любовните авантюри мъж, Джони отвърна жизнерадостно:

— Ти специално винаги можеш да ме атакуваш безнаказано!

Винаги. Елизабет изпита невероятно задоволство, въпреки че много добре знаеше колко абсурдно е да се свързва понятието постоянство с мъж като Рейвънсби. Тя отново размърда бедрата си и усети как удоволствието от допира на телата им все повече нараства.

Ръцете на Джони умело обхванаха таза й и той изведнъж се оказа отново върху нея.

— Нима не разбираш — прошепна тихо Джони и отмести краката й още по-встрани, за да заеме по-удобна позиция. — Този път няма да бъде, както ти искаш. Защо все действаш самостоятелно?

— Но аз винаги съм предпочитала да действам самостоятелно и както аз желая — възпротиви се шеговито Елизабет, като в същото време започна да се движи по-енергично, в съответствие с ритъма на Джони. Чувството, което постепенно завладяваше цялото й същество, бе възхитително. Тя се усмихна кокетно, доволна от новооткрития си чар и обаяние, с които въздействаше на Джони.

— И въпреки всичко, този път ще е по-различно — каза й той и се усмихна с ясното съзнание на мъж, който умее да овладява всяка ситуация. — Ако не бях решил, че имам на разположение цял ден да те любя, мисля, че щях да съм още по-податлив на изкушения при вида на прелестното ти тяло.

— Ами ако ти се разсърдя и се нацупя? — попита Елизабет с мелодраматичен тон.

Джони се подсмихна.

— А аз няма да се трогна — заяви той, като си представи колко нацупени лица на жени бе видял през живота си. Естествено бе да остане безразличен към подобна реакция.

— Ти си много лош — намусено му отвърна Елизабет.

— Не си права — нежно възрази Джони. — Тъкмо се заех да ти покажа колко добър мога да бъда. Позволи ми! — И като притисна леко краката й встрани, Джони добави: — Обещавам ти, че търпението и въздържанието ти ще бъдат възнаградени.

Елизабет постепенно се поддаде на обаянието му. Лицето й все още бе намусено, но не и сърдито.

— Виж какво ще направим сега, скъпа — каза Джони и седна на подгънатите си крака, все още облечен и обут в ботушите си. — Нещо като малък урок по подчинение.

В този миг Елизабет замахна разгневено към него, като сви ръката си в юмрук. Джони се наведе толкова бързо и така ловко избегна удара, че тя се почуди колко ли често му се е налагало да реагира по този начин.

— Можех да наредя да те разкъсат жив — каза тя и седна на простряното върху земята наметало, като все още стискаше ръцете си в юмруци, а погледът й го изпепеляваше.

Джони се намести на тревата встрани, на безопасно разстояние, и я погледна така, сякаш положението безкрайно много го забавляваше.

— Внимавай, защото може и да не съм така добър към теб.

— Мразя, когато мъжете ми се налагат и ме контролират — призна Елизабет чистосърдечно и това бе самата истина, защото действително се бе наситила на насилието, упражнявано над нея.

Джони изведнъж я загледа твърде сериозно, а в гласа му нямаше и помен от шеговитост или закачка.

— Аз само те подразних.

Елизабет го изгледа подозрително и призна:

— Нямам намерение да се подчинявам нито на теб, нито на който и да е мъж.

— Най-малко очаквам това от теб — отвърна й Джони, който наистина предпочиташе буйните и решителни жени, а женското подчинение за него винаги бе само игра на предизвикателства.

Докато Елизабет се чудеше дали да му повярва, или да се поддаде на чувствата и афекта си, Джони заговори внимателно и нежно:

— Ти ще определяш правилата.

— Може би… аз малко избухнах, но… — Отстъпчивостта и нежността на Джони Кари й напомниха, че мъжете на този свят са съвсем различни.

— Напълно те разбирам — отвърна й той. — Аз самият буквално изринах Манроу от леглото му тази сутрин; и то твърде рано.

— Толкова си добър.

В очите на Джони заигра палаво огънче и той промълви с усмивка:

— Доста яздихме, докато успеем да ви настигнем.

— Да не би да вземам всичко твърде насериозно? — попита Елизабет.

Джони сви рамене и отвърна с типичното за него чувство за хумор и склонност към двойственост:

— Войната е нещо сериозно, националната чест, гладът и смъртта на хората — това са сериозни неща… — И като поклати глава, той добави: — А това между нас не може да бъде така сериозно.

Настъпи мълчание, нарушавано единствено от песента на птиците. Извисяващите се наоколо борове придаваха спокойствие и тържественост на обстановката, като сякаш ги отделяха от останалия шумен и суетен свят. Те бяха само двамата, сами, обгърнати от тръпнеща страст…

Джони не можеше да си позволи да бъде настойчив и нетърпелив. Досега не бе постъпвал така с нито една жена. Но това, че я желаеше, бе повече от ясно. Само след миг Елизабет протегна ръка, усмихна се и каза:

— Ела, вземи ме и ме направи отново щастлива!

Джони се премести върху наметалото също толкова бързо и ловко, както се бе оттеглил. Тя долови аромата на одеколона му. Когато заговори, гласът му бе нежно закачлив и леко ироничен:

— Сега, когато избегнахме опасността от подводни камъни…

— И то с лекота — подхвърли Елизабет, обзета отново от ново ефирно чувство на облекчение и предчувствие за наслада.

— Това е моя заслуга и умение, мадам. Можете да питате когото искате — поясни Джони.

— Зная добре кои са твоите умения, Рейвънсби — отвърна му Елизабет и го изгледа продължително.

— Ами, тогава… това е доста добре — измърмори той и продължи да я гледа все така закачливо. — Имате ли нещо против, ако ви поразсъблека, лейди Греъм? Зная, че пред нас е целият ден, но все пак…

Елизабет бе кръстосала крака, а роклята й бе пищно разпиляна около нея. Русите й коси блестяха, огрени от слънчевата светлина. Страните й леко се изчервиха и тя отвърна с въпрос:

— Сигурно би било много глупаво, ако сега кажа „не“, нали?

Джони само се усмихна и кимна леко с глава.

— Колко си арогантен!

— Напротив, аз съм само мъж, който те преследва от ранни зори! Едва ли мога да бъда наречен арогантен след всичко това.

— Поне си очарователен, когато казваш истината.

— О, аз притежавам още няколко вродени очарования и съм нетърпелив да ти ги покажа…

— Безспорно си придобил и култивирал въпросните си очарования, в будоарите на немалкото жени в живота си.

— Напротив, става дума за качества, които съм придобил и възпитал само докато си мислех за теб — тихо и кротко отвърна Джони.

— Лъжец!

— Предпочитам определението „дипломатичен“.

Елизабет го изгледа любопитно, като преднамерено спря поглед върху разкопчаните му бричове.

— Аз пък предпочитам да усетя с цялото си тяло това прекрасно нещо…

Джони погледна надолу и каза:

— Добре тогава… ще трябва да се погрижа да получиш онова, което пожела.

Както се очакваше, разсъбличането съвсем не беше нещо, което можеше да се извърши бързо. Всяка отделна дреха трябваше да се разкопчее, развърже и внимателно да се съблече. Двамата си помагаха взаимно. Смееха се, закачаха се, галеха се и се целуваха. Малко преди телата им да се слеят отново, Елизабет Греъм разбра, че насладата й щеше да бъде далеч по-голяма.

— Ти си великолепен — заяви тя с глас, който издаваше видимото й удоволствие.

Притиснала се до него, тя изпитваше истинска наслада от допира на тялото му. Джони леко я прихвана, като й помогна да го обгърне.

— Ние и двамата сме великолепни, когато сме заедно.

Опитът му го бе научил, че удовлетворението винаги зависи и от двамата. Кожата му, малко по-тъмна от тази на Елизабет, искреше в бронзови отблясъци на слънчевата светлина. Контрастът между неговото обрулено, калено от ветровете тяло и нежната фигура на Елизабет, бе зашеметяващ. Протягайки леко ръка към тревата около импровизираното им легло, Джони откъсна една маргаритка и я постави зад ухото на Елизабет.

— Честит двадесет и девети юли, Елизабет Греъм! — каза той и се усмихна щастливо, докато си мислеше, че може да прекара неимоверно дълго време в това райско кътче, наслаждавайки се на любовта с Елизабет.

Тя се наведе към тревата, като Джони леко я придържаше с ръка, и също откъсна една маргаритка. Когато поставяше зад ухото му и отместваше нежно черните му къдрици назад, тя призна:

— Ти ме правиш радостна и щастлива, Джони Кари!

Задоволство не беше точната дума, която можеше да предаде истинските чувства на Елизабет. С този мъж тя за пръв път бе усетила истинските измерения на удоволствието от секса и това ново, непознато чувство силно опияняваше.

— Трябва да украсяваш по-често косата си с маргаритки — каза Елизабет и си помисли, че така са изглеждали изкусителите от митологията — красиви и привлекателни, голите им тела са били украсявани с много диви цветя.

— Заради теб бих го сторил — призна Джони и думите му прозвучаха наистина искрено.

И двамата тръпнеха от нетърпение и възбуда. Твърде дълго бе продължила любовната увертюра. Те горяха от желание по-скоро да изживеят върховното удоволствие от любовта. Капки пот се стичаха по слепоочията на Джони.

— Много си горещ — прошепна тя, като докосваше челото му и с върха на езика си улавяше капчиците пот. Соленият им вкус я влудяваше. В този момент тя имаше чувството, че Джони й принадлежи изцяло.

— Това може да е краят на зимата — шепнеше той с глава заровена в косите й, вдъхвайки техния сладък аромат, — а аз дори не го забелязвам. — Възбудата му продължаваше, така бе винаги, когато беше с Елизабет Греъм. Изглежда, неговото неутолимо влечение към нея бе плод на някаква лудост.

Тя го целуна отново, докосна устните му и прошепна с неравен глас:

— Ще имаш ли нещо против… Ненаситна съм… Изгарям…

— Какво да имам против — промърмори сподавено той.

— Желая те отново.

— Отново? — Дрезгавият му шепот бе задавен от целувка.

— Съжалявам. — Тя дишаше тежко, езикът й се провря под долната му устна. — Мислиш ли, че ще можеш да направиш нещо?

— Възможно е…

— Ох, ще те възнаградя…

— Ето сега, мила моя.

— Хайде, моля те.

Той можеше да й даде това, което тя искаше. Контролираше се, но само привидно, тъй като и той изгаряше от желание.

— Сега — разпореди се тя, прокара ръка през гъстата му коса и се наведе напред, като захапа долната му устна.

Неспокоен и развълнуван, несвикнал жени да му дават нареждания, той поклати отрицателно глава. Тя го ухапа.

Секунда по-късно на мястото на шока от нейните действия дойде изгарящият инстинкт. Взривяващ импулс премина по цялото му тяло, сякаш някаква спирачка неочаквано се бе освободила. Може би причината това беше голото й тяло или пък вкусът на кръв в устата му, но нямаше време да се замисля какво го подтикна към действие. Рязко я прекатури по гръб и се озова върху нея.

— Искаш да го направим сега, така ли? — питаше я той разгорещено.

Стиснал бедрата й в големите си ръце, той проникна в нея с ритмичните движения на мускулестото си тяло.

— Така добре ли е? — шепнеше той в лицето й в отговор на нейните стонове. — Или така… или пък така?! — Думите му бяха откъслечни и задавени от страстта.

Силно възбудена и изгаряща от желание, Елизабет най-после можеше да се наслади на мъжествеността на този, за когото бе жадувала четири дълги месеца.

Джони се бе отдал изцяло на любовното удоволствие, без да се замисля за собствената си мъжка сила. Мощните му тласъци я местеха и тя леко се изплъзваше, което го караше да я придърпва обратно към себе си. Ръцете му здраво стискаха бедрата й, а в ушите му отекваше ехото от нейните страстни викове. Имаше нещо животинско в любовта им, толкова силно бе удоволствието.

Мощното му изригване съвпадна с нейния пронизващ вик на задоволство. Лудата им страст бе временно уталожена.

Джони лежеше утихнал върху нея, с глава, опряна на тревата до нейното рамо. Дишаше едва-едва, като балансираше тежестта си върху лактите и коленете си. Чудеше се дали някога ще може да преодолее безумното си влечение към Елизабет Греъм.

— Хайде… ела с мен… в Трий Кингс — запъхтяно изрече тя в ухото му.

Джони се претърколи от нея, сякаш нейната покана криеше смъртна заплаха, и се отпусна на студената трева, като остана да лежи със затворени очи и ръце, кръстосани под главата му. Измина секунда, после още няколко.

— Да — съгласи се той накрая.

По-късно, когато неговият разсъдък се бе избистрил от любовния делириум и бе възвърнал способността си да гледа практично на нещата, той си спомни къде се намират, отвори очи и добави:

— В Трий Кингс поне ще можем да се любим върху легло. Направо не чувствам коленете си.

— Виждам, че не си привикнал много към селския живот.

— Както и към това, да устоявам на изкушенията, драга ми Бетси. Предполагам, че трябва да е от тукашния въздух.

— Или пък от моя неотразим чар — отбеляза закачливо Елизабет.

Подмамен от перспективата за меко легло, забравил всякаква предпазливост, Джони откри едно поточе наблизо и двамата се измиха. След това той бързо навлече дрехите си и помогна на Елизабет в обличането. Върза панделките на фустата й, стегна корсета й, закопча всички копчета на горната й дреха и накрая й помогна да закрепи шалчето си, така че да прикрие част от деколтето си. Всичко това Джони извърши със завидна вещина, която би трябвало да напомни на Елизабет колко обигран е той в тази област, но тя бе прекалено омагьосана от любовта си, за да обръща внимание на такива неща. Джони стигна дотам, че дори и се извини, че няма в себе си гребен.

— Признавам, че гребените не бяха първото нещо, за което си мислех, когато те поканих на разходка — каза той.

— Нито пък аз мислех за тях — съгласи се Елизабет, като прокара ръката си през дългата си светла коса.

— Не вярвам, че тези, които ни чакат, си мислят, че сме се разхождали през цялото време.

Веждите на Елизабет се вдигнаха изненадано.

— Добре тогава. — И Джони любезно прибави: — Нека да пооправим още веднъж тоалета си, за да изглеждаме възможно най-добре пред твоя телохранител.