Айзък Азимов
Дълбините (6)

6

Съзнанието на Рой бе завладяно от страх. В първия момент седеше привързан за стола в контакт с ясното съзнание на Ган. В следващия (нямаше спомен за отделяне във времето) той беше потопен в странно, примитивно и разбито мислене.

Той затвори съзнанието си напълно. То беше широко отворено, за да увеличи ефективността на резонанса и първият досег с непознатото беше…

Не, болезнен — не. Замайващ, причиняващ гадене? Не, не беше и това. Нямаше точна дума.

Той събра издръжливост в спокойното небитие на затварящото се съзнание и обмисли положението си. Чувстваше лекото докосване на Приемателната станция, с която имаше мисловна връзка. Тя беше дошла с него. Добре!

Не обръщаше внимание на приемника си в момента. Можеше да му потрябва по-късно за решителни действия, така че беше по-хубаво засега да не буди подозрение.

Рой започна да изучава. Той навлезе в съзнанието напосоки и първо започна да преглежда сетивните впечатления, с които беше наситено. Съществото беше чувствително към частици от електромагнитния спектър, към вибрациите на въздуха и, разбира се, към телесен контакт. То притежаваше локализирани химически сетива…

Това беше почти всичко. Той огледа отново с учудване. Там не само че нямаше водещ цялостен разум, нямаше електро-потенциално сетиво, нито една от наистина прецизните интерпретиращи програми на Вселената, но нямаше и какъвто и да било мисловен контакт.

Съзнанието на това същество беше напълно изолирано.

Тогава как общуваха? Той погледна по-нататък. Имаха сложен код от контролирани въздушни вибрации.

Дали имаха висок интелект? Или той беше избрал повредено съзнание? Не, те всички бяха еднакви.

Той проникна в заобикалящите го съзнания чрез мисловните си пипала, търсейки Център или каквото и да било друго, което може да се нарече така сред тези осакатени полуинтелекти. Той откри съзнание, което мислеше за себе си като за контрольор на превозни средства. Част от информацията впечатли Рой. Той беше на превозно средство, носещо се по въздуха.

Тогава, дори без мисловен контакт, те са построили елементарна механична цивилизация. Или може би бяха инструменти в ръцете на истински интелект, намиращ се другаде на планетата? Не… Съзнанието им казваше не.

Той проникна в Центъра. Ами околната среда? Бяха ли източниците на тревога на древните наистина страшни? Това беше въпрос на тълкуване. Опасности в околната среда съществуват. Движения на въздуха. Промени на температурата. Вода, падаща от въздуха или като течност, или като твърдо тяло. Електрическо изтичане. Имаше закодирани вибрации за всяко явление, но това не означаваше нищо. Връзката на някое от тях с имената, дадени на явленията от прародителя, живял на повърхността, можеше само да се предположи.

Няма значение. Имаше ли опасност сега? Имаше ли опасност тук? Имаше ли някаква причина за страх или тревога?

Не! Съзнанието на Центъра казваше — не.

Това беше достатъчно. Той се върна при съзнанието приемник и си почина малко, след което внимателно се отпусна.

Нищо!

Съзнанието приемник беше празно. Имаше само някакво неопределено усещане за топлина и слаб опит за неадресиран отговор към главните дразнители.

Дали неговият приемник въпреки всичко умираше?

Той се прехвърли бързо в най-близкото съзнание, преравяйки го за информация относно своя приемник и я откри.

Приемникът му беше малкото на вида.

Малко? Нормално малко? И толкова неразвито?

Той позволи на съзнанието си да се отпусне и слее за момент с това, което съществуваше в неговия приемник. Търсеше двигателните зони на мозъка и ги откри трудно. Предпазливо движение беше последвано от нестабилно движение на крайниците. Рой се опита да окаже по-добър контрол и се провали.

Той се ядоса. Наистина ли бяха предвидили всичко? Бяха ли предвидили интелект без мисловен контакт? Бяха ли предвидили малки същества дотолкова недоразвити, че все едно още са в яйце?

Това, разбира се, означаваше, че не би могъл да активира Приемателната станция чрез индивида, който е негов приемник. Мускулите и съзнанието бяха твърде слаби, твърде трудно подчиняеми на който и да било от трите метода, посочени от Ган.

Рой се замисли дълбоко. Едва ли можеше да очаква да въздейства върху голяма площ чрез несъвършеното фокусиране на сетивните мозъчни клетки на неговия приемник, но ако използва косвено въздействие чрез мозъка на някой възрастен? Директното физическо влияние би било незначително. То би се равнявало на разлагането на съответните молекули адепозин трифосфат и ацетилколин. След това съществото отново ще действа самостоятелно.

Той се колебаеше да опита това, страхувайки се от провал, а след това се нарече страхливец. Нахлу в най-близкото съзнание още веднъж. Това беше женски индивид в състояние на временно забвение, което беше забелязал и у другите. Това не го изненада. Съзнания толкова недоразвити, колкото тези, биха се нуждали от периодична почивка.

Рой разгледа съзнанието, което стоеше пред него сега и опипа мислено областите, които биха реагирали на дразнение. Избра една, причини й болка и областите в съзнанието се наляха с живот почти едновременно. Струпаха се сетивни впечатления и нивото на мислене се покачи внезапно.

Добре!

Но недостатъчно добре. Това беше само бодване, ощипване. Не беше нареждане за определено действие.

Той се размърда неловко, когато някакво чувство се изля върху него като водопад. То идваше от съзнанието, което току-що беше стимулирал и беше насочено, разбира се, към неговия приемник, а не към самия него. Въпреки това неговата примитивна грубост го отврати и той затвори съзнанието си срещу неприятната топлина на неприкритите чувства.

Второ съзнание се съсредоточи върху приемника му и той беше обхванат от раздразнение.

Велики пещери, няма ли да го оставят да се концентрира върху сериозните си занимания?

Той нахлу рязко във второто съзнание, активирайки центровете за неразположение и то се отдръпна.

Рой беше удовлетворен. Това беше повече от просто, неопределено дразнение, но се получи добре. Бе разчистил мисловната атмосфера.

Рой се върна към Центъра, който управляваше превозното средство. Той би трябвало да знае подробностите, засягащи повърхността, над която минават.

Вода? Той бързо сортира данните.

Вода! И още вода!

Според вечните нива думата „океан“ имаше смисъл. Добрата, стара дума „океан“. Кой би помислил, че може да съществува толкова много вода.

Но ако това беше океан, то тогава старата дума „остров“ има ясно значение. Той насочи цялото си съзнание в търсене на географска информация. „Океанът“ беше нашарен с точки земя, но се нуждаеше от точна…

Той беше прекъснат от внезапен кратък прилив на изненада, когато приемникът му се придвижи в пространството и беше прегърнат от съседното женско тяло.

Тъй като съзнанието на Рой беше заето, то лежеше отворено и незащитено. Чувствата на женската го връхлетяха с пълна сила.

Рой трепна. В опита си да отклони смущаващите животински страсти, той оказа натиск върху мозъчните клетки на приемника си, чрез които се възприемаше тази грубост.

Той направи това твърде бързо, твърде енергично. Съзнанието на неговия приемник бе обхванато от разпространяващата се болка и веднага почти всяко съзнание, което той можеше да достигне, реагира на въздушните вибрации, които последваха. Рой се ядоса и се опита да премахне болката, но успя само да я увеличи още повече.

През неизчезващото мисловно було, образувано от болката на неговия приемник, той разбъркваше съзнанията на Центровете, опитвайки се да предотврати изплъзването на връзката от фокус.

Той замръзна. Най-добрата възможност щеше да настъпи всеки момент! Имаше може би двадесет минути. След това ще има и други възможности, но не толкова добри. Все още не смееше да контролира действията на друг, докато съзнанието на приемника му бе в такава пълна дезорганизация.

Той се оттегли и се затвори в съзнанието си, запазвайки само слаба връзка с клетките от гръбначния мозък на своя приемател и зачака.

Минутите минаваха и малко по малко той се върна към пълна връзка.

Оставаха му пет минути. Той избра обект.