Елисавета Багряна
Първескиня

Слушай, дъше, млада първескиньо,

слушай свойта майка престаряла.

Не напусто младостта ми мина,

не напразно съм в света живяла.

С колко много грижи ви отгледах —

тебе, твойте братя и сестрици,

питай — белите коси два реда,

двете ми ръце — две вощеници,

двете ми очи — две сълзи спрени:

 

Не излизай нощем ти по двора,

пътните врати залоствай рано,

зла магия някой да не стори,

да не стъпиш в място нечестиво —

млякото в гръдта ти да престане.

 

А детето с булото прикривай —

да не дойде някой гост неканен —

сините очи са пакостливи,

синеоки да го не заглеждат.

Щом заспи, над люлката му вечер

никой чужди да се не навежда —

а жена-бездетница — най-вече!