Не мога да отрека, че авторът е вникнал задълбочено в културата на древен Рим. Проблемът е, че произведението доста страни от историческите факти на места, така че трудно бих го признал за исторически роман. Може би най-неприятно в книгата ми беше прекаленото наблягане върху християнството. Като атеист, направо ми стана досадно да чета, колко били готини и хубави християните, милосърдни, добри и т.н. и т.н. Римляните някакви зверове, а те едва ли не агънца. В резултат на религиозните и убеждения, авторът доста се е отклонил от обективността и достоверността. Иначе финалната сцена с Петроний е просто култова, само тя е достатъчна да направи произведението шедьовър.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.