Майкъл Конъли
Рисковете на професията (6)

5

Стълбището беше тъмно. Той се уплаши и погледна към улицата и чакащата кола. Вторият му баща забеляза колебанието му и му направи знак да влезе. Той се обърна и се вторачи в мрака, после светна фенерчето и тръгна нагоре.

Беше насочил фенерчето към стълбите, защото не искаше някой да разбере, че се качва. Едно от стъпалата изскърца силно под краката му. Момчето се вцепени и усети как сърцето му бие като обезумяло в гърдите. Замисли се за Изабел и за страха, който вероятно тя изпитваше всеки ден и всяка нощ, стисна зъби и продължи нагоре.

Три стъпала преди площадката угаси фенерчето и зачака очите му да се приспособят към тъмнината. След няколко минути му се стори, че видя слаба, мъждукаща светлина напред. Пламък на свещ, проблясващ по тавана и стените. Изкачи последните три стъпала.

Помещението беше голямо. Покрай двете дълги стени бяха наредени нарове, на които спяха хора — приличаха на купчини стари дрехи. В дъното гореше свещ и едно момиче, година-две по-голямо от него, нагряваше над пламъка капачка от бутилка. Момчето се вторачи в озареното от потрепващата светлина лице и видя, че момичето не е Изабел.

Тръгна между спалните чували, като обръщаше глава наляво и надясно — търсеше познатото лице. Беше тъмно, но щеше да я познае, ако я видеше.

Стигна до момичето с капачката от бутилка. Изабел не беше и там.

— Кого търсиш? — попита момичето.

И изтегли буталото на спринцовката, изсмуквайки от лъжица кафяво-черната течност през филтър на цигара. На врата й имаше убождания от игла.

— Един човек.

Тя вдигна глава, изненадана от гласа му, и видя хлапашкото му лице под широките мръсни дрехи.

— Малък си. Махай се преди да е дошъл домакинът.

Той знаеше какво има предвид. Всички убежища на незаконно настанили се бегълци в Холивуд имаха отговорник. Домакин. Той събираше такса в пари, наркотици или плът.

— Ако те намери, ще ти пръсне задничето и ще те…

Тя изведнъж млъкна и духна свещта. Момчето се обърна към вратата и стълбите и всичките му страхове го завладяха и го смазаха. На прага стоеше мъж. Едър. С дълга рошава коса. Домакинът. Момчето неволно направи крачка назад и се спъна в нечий крак. Падна и фенерчето изтрака на пода и угасна.

Мъжът тръгна към него и изкрещя:

— Ханки! Ела тук, Ханк!