Майкъл Конъли
Рисковете на професията (24)

23

Пиърс се замисли за неприятностите си и се запита доколко заплахите на Ренър, че ще отиде при прокурора, са реални. После се отърси от тези мисли и огледа стаята. В едно от шкафчетата от двете страни на леглото имаше телефон и малко огледало. Хенри го доближи до лицето си и се погледна.

Очакваше, че ще изглежда по-зле. Когато докосна раната веднага след нападението, му се стори, че лицето му е разцепено и белегът е неизбежен. Но това не го притесни, защото се радваше, че е останал жив. Сега се безпокоеше малко повече. Подутините бяха спаднали, но очите му още бяха кръвясали и подпухнали и около тях имаше тъмно лилави петна.

Шевовете на носа му се извиваха към лявото око и веждата.

Остави огледалото и се усмихна криво. Лицето му беше обезобразено. Ченге от полицията в Лос Анжелис се опитваше да го тикне в затвора за престъпление, което Хенри бе разкрил, но не бе извършил. Един дигитален сводник и чудовището му го заплашваха. А той лежеше в леглото и се усмихваше.

Сигурно беше заради нещо, което бе видял в огледалото. Бе оцелял и лицето му показваше, че се е разминал на косъм. Да, затова изпитваше облекчение и се усмихваше.

Взе телефона и се обади на Джейкъб Кац, адвоката на „Амедео“.

— Хенри? Как си? Чух, че са те нападнали. Какво…

— Дълга история, Джейкъб. После ще ти разкажа. В момента ми трябва адвокат. Специалист по криминални дела. Да е добър, но да не обича медийните изяви.

Знаеше, че онова, което иска, се среща рядко в Лос Анжелис. Но положението трябваше да бъде овладяно бързо и дискретно, иначе ефектът на доминото щеше да затрупа и него, и компанията му.

Кац се прокашля, но не показа, че молбата на Хенри е необичайна или надхвърля рамките на професионалните им взаимоотношения.

— Мисля, че познавам такъв адвокат. Ще я харесаш.