Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов
Източник
Словото

Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

История

  1. — Добавяне

Врана, лакома и стара,

пазела със бой и вик

падналия на пазара

от конете ечемик.

 

Малкият врабец Сивушко

я замолил простодушно:

— Чик-чирик, чик-чирик,

дай ми малко ечемик!

 

— Га-а, га-а, закога

теб ти трябва ечемик?

— Чик-чирик, засега!

— А не искаш ли ритник?

 

Домъчняло на Сивушко —

бил неопитен и млад.

Под една стреха се сгушил

и треперил той от глад.

 

След Сивушко друг дошел —

пак премръзнал, изгладнел —

и заплакал той: „Чи-ри-ли

във стомаха ми игли,

във стомаха ми от глад

сто игли сега бодат!“

 

А след него — трети, пети,

петдесети и стотици

гладни мършави врабчета

и врабици.

 

Сбрал се врабчовия свет

под стряхата на съвет.

И решили с всички сили,

попрестане ли снега,

да сразят врага.

 

А от облаците бели

те изпрели сто къдели,

та започне ли войната —

да са топличко обути,

та започне ли войната —

да си имат парашути.

 

И денят на свободата

най-подир дошел. Ятата

се издигнали високо

във небето синеоко.

 

Най-напред летели в строя

рошопери бомбардери,

а след тях на две-три мили —

сто ловджийски ескадрили.

 

Боят свърши със победа.

Би се храбрата дружина.

Който иска, нека гледа

как от враната остана

само пух и перушина.

Край
Читателите на „Врабчова сговорна дружина“ са прочели и: