Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Мартин Митов
- Източник
- Словото
Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова
История
- — Добавяне
Врана, лакома и стара,
пазела със бой и вик
падналия на пазара
от конете ечемик.
Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
— Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!
— Га-а, га-а, закога
теб ти трябва ечемик?
— Чик-чирик, засега!
— А не искаш ли ритник?
Домъчняло на Сивушко —
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперил той от глад.
След Сивушко друг дошел —
пак премръзнал, изгладнел —
и заплакал той: „Чи-ри-ли
във стомаха ми игли,
във стомаха ми от глад
сто игли сега бодат!“
А след него — трети, пети,
петдесети и стотици
гладни мършави врабчета
и врабици.
Сбрал се врабчовия свет
под стряхата на съвет.
И решили с всички сили,
попрестане ли снега,
да сразят врага.
А от облаците бели
те изпрели сто къдели,
та започне ли войната —
да са топличко обути,
та започне ли войната —
да си имат парашути.
И денят на свободата
най-подир дошел. Ятата
се издигнали високо
във небето синеоко.
Най-напред летели в строя
рошопери бомбардери,
а след тях на две-три мили —
сто ловджийски ескадрили.
Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.