Гео Милев
Ноември

Когато великата човешка вълна прелее гигантски и застрашително над здания, над покриви, над кули — о трясък и прасък на греди и керемиди под нейната тежест — и могъщиятрев на последния прилив — и отчаяният, изплашеният писък. Бунт!

Ний градим барикади: съндъци, бурета, бали с хартия: оплющене на жилавите мускули — барикади, с червени знамена над тях.

Високо от покривите тракат дръзки картечници: шеметно въртение — тълпи, ескадрони, топове, бронирани автомобили — по улици, площади, дворове…

Срещу гвардейските казарми внезапно: два страшни реда стрелци с червени ленти на ръка.

Ний градим барикади, ний копаем вал: между Вчера и Утре.

Спартакус!