Дейвид Балдачи
Цялата истина (57)

56

Предметите бяха старателно подредени на масата, близо до компютърния терминал. Ройс бе показал някои неща на екрана на Шоу и Фън. Фън седеше на стола със смаяно изражение на лицето, а Шоу бавно преглеждаше някои от писмените материали.

— Твърдите, че не сте знаели за всичко това? — недоверчиво попита Ройс.

— Абсолютно! — тръсна глава китаецът.

— Искам да бъда пределно ясен, мистър Фън. Из цялата сграда са открити писмени материали, които недвусмислено сочат, че Финикс Груп е била част от пропагандната кампания срещу Русия. Върху тях има пръстови отпечатъци на вашите служители. В харддиска на компютъра в тази стая са записани хиляди файлове със същото съдържание, като се започне от раждането на така наречената „Таблица на трагедиите“, премине се през историята на Константин и се стигне до рекламните материали, свързани с пропагандната кампания. В паметта на компютъра се съхраняват имената на над трийсет хиляди руснаци — същите, които циркулират в интернет с твърдението, че са жертви на „Червената заплаха“.

— Изобщо нямам представа как са се появили там — объркано отвърна Фън.

— Нима не контролирате работата на компанията си, сър?

— Нашите служители имат пълна свобода в избора на темите си — отвърна с достойнство китаецът. — Намесата ни е минимална. Самият аз идвам за пръв път в тази сграда.

— По всичко личи, че вашите служители са си позволили прекалено голяма свобода. Давате ли си сметка за какво става въпрос?

— Не разбирам накъде биете — учудено го погледна Фън.

— Имате ли връзка с китайското правителство?

— Не виждам какво общо има то с…

— Горшков се закле, че ще третира авторите на клеветническата кампания срещу Русия като агресори, нарушили границите на страната — намеси се Шоу. — Ако вие имате връзка с правителството в Пекин, най-вероятно ще станете причина за война между Руската федерация и Китайската народна република.

— Това вече е прекалено! — скочи Фън.

— Светът едва ли ще го приеме за прекалено, сър — мрачно отвърна Ройс.

— Имате ли контакти с китайското правителство? — попита с по-спокоен тон Шоу. — Ще бъде по-добре, ако си изясним този въпрос сега, а не по-късно.

Фън изведнъж изгуби самоувереността си и бавно седна на стола.

— Това би могло да се изопачи — рече със запъване той. — Искам да кажа, че някои хора биха могли да…

Шоу се наведе над него и заплашително процеди:

— Вероятно разбирате, че нямате друг избор, освен да ни кажете истината!

Фън облиза устните си, завъртя няколко пъти пръстена си и тръсна глава.

— Правителството участва във финансирането — прошепна той, после изведнъж се отприщи. — Аз и моите партньори сме работили с комунистите и имаме значителен принос в икономическото развитие на Китай и на много други страни. Основахме Финикс Груп с единствената цел да получим по-задълбочени анализи на глобалните проблеми, които ще помогнат за по-бързата адаптация на Китай към международната общност и заемането на по-важно място в решаването на световните проблеми. Няма никакво съмнение, че на даден етап нашата икономика ще стане водеща в света, което означава и по-голяма отговорност. Ние гледаме на въпроса много сериозно и искаме да получим задълбочени познания за най-важните световни проблеми. Логично бе за целта да изградим мозъчен тръст и да привлечем в него най-бляскавите умове.

— Но за всеки случай криете връзките си с китайското правителство и създавате легендата за някакъв милионер от Аризона! — контрира с рязък тон Шоу.

— На много места по света не ни разбират — въздъхна Фън и погледна към агента на МИ5. — Включително и във вашата страна, мистър Ройс. Но ние направихме всичко възможно да разсеем подозренията и неяснотите, които биха попречили на изпълнението на задачите, поставени пред Финикс Груп.

— Известно ли беше на някой от служителите за връзките ви с китайското правителство? — попита Ройс.

Шоу вече знаеше отговора на въпроса. Ако имаше нещо такова, Ана щеше да му каже.

— Не — поклати глава Фън. — Решихме да не им казваме, защото то няма отношение към тяхната работа. Нима е толкова важно за кого работят, след като имат благородни цели?

— Вие членувате ли в комунистическата партия? — попита Шоу.

— Не виждам какво общо…

— Отговорете на въпроса.

— Трябва да разберете, че…

— Да или не! — повиши глас Ройс.

— Да. Като повечето ми сънародници — отвърна отбранително Фън.

— Ей на това му си вика тотална бъркотия] — отчаяно вдигна ръце агентът.

— Господа, уверявам ви, че става въпрос за огромно недоразумение — проплака Фън. — Финикс Груп няма нищо общо с „Червената заплаха“. Самата мисъл звучи абсурдно!

— Няма как да знаете със сигурност, тъй като сам признахте, че за пръв път идвате тук — засече го Ройс.

— Но защо да го правят?

— Колко партньори имате?

— Четирима.

— Мисля, че някой трябва да ги попита. — Ройс хвърли поглед към Шоу и добави: — Засега това си остава между нас. Ако се разчуе, страната ви ще има големи неприятности, мистър Фън.

— Нима вярвате, че Русия ще ни нападне?

— Горшков е заложил честта си и ще го направи. Ако не вярвате, попитайте афганистанците.

— Кой още знае? — вдигна глава Шоу.

— Един-двама души от разследващия екип. В началото на следствието никой не е очаквал такова нещо. Когато попаднали на документите, те запечатали сградата и веднага ме повикаха.

— Изненадан съм, че допуснахте мен! — каза директно Шоу.

— Франк ме увери, че сте най-добрият. Реших да се доверя на дискретността ви, защото имам отчаяна нужда от вашата помощ.

— Можете да разчитате и на двете.

Ройс се извърна към Фън.

— Паспортът ви, моля.

— Не можете да направите това — потъмня лицето на китаеца.

— Дайте ми го — протегна ръка Ройс.

— Не съм извършил престъпление.

— Но ще трябва да го докажете, нали?

— Нима ще предизвикате международен скандал?

— Един повече едва ли ще бъде от значение.

— Искам да ме закарате в китайското посолство. Веднага!

— Първо ми дайте паспорта си, а после ще видя какво мога да направя — любезно отвърна Ройс и ъгълчетата на устните му се разтеглиха в нещо като усмивка.

Фън бавно бръкна в джоба си и му подаде документа.

— Това е нечувано! — изсъска той.

— Абсолютно — кимна Ройс. — Също като нещата, които открихме тук.

Шоу ги изчака да се насочат към вратата и подхвърли:

— Аз отивам в кабинета на Ана.

— Само сме вдигнали тялото, Шоу — обърна се агентът. — Нищо друго не е пипано, така че не е много…

— Знам, че не е.