Джудит Макнот
Нощни шепоти (44)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

— Ще се опиташ ли да се срещнеш с Мейтланд, преди да се върнеш в Бел Харбър? — попита Пол на следващата сутрин.

Слоун изглеждаше бледа и измъчена също като предишната нощ и той се почувства още по-виновен, защото явно не й бяха останали сили дори да му се сърди. Тя пъхна в куфара чантичката си с тоалетни принадлежности и го закопча.

— Да, но мисля, че няма смисъл — отвърна тя, като избягваше погледа му.

— Ще ти стане ли по-добре, ако ти кажа, че се чувствам отвратително?

— Изобщо не ме интересува как се чувстваш.

Изненада се, че отговорът й го разстрои. Тя му се бе доверила и си бе свършила работата и той страшно много я харесваше.

— Ще ти бъде ли по-добре, ако ти кажа защо преследвам Картър и какво ме доведе тук?

— Защо ще ми го казваш сега, след като по-рано бе поверително?

— Искам да го знаеш.

Тя за пръв път вдигна очи към него, а после погледна настрани и сви рамене. Пол я хвана за ръката и я накара да седне на леглото, след което седна на един стол срещу нея.

— Зная, че Картър пере парите на южноамерикански наркокартел, който депозира пари в брой в тръста и банката на Рейнълдс. Сумите се приемат, откриват се фалшиви сметки, а каналният ред се заобикаля. После парите директно се прехвърлят от банката на Рейнълдс в чуждестранни банкови сметки на картела и се превръщат в хубави, чистички пари, готови за харчене.

Тя го погледна право в очите и отговори:

— Ти не си сигурен, че Картър има нещо общо с това, само предполагаш. Ако имаше доказателства, щеше да имаш и подслушвателни устройства и заповед за претърсване.

— Информаторът ни бе сполетян от странен инцидент в деня, когато щеше да ни даде доказателства. Членовете на картела са много ловки. Наели са престижни адвокатски кантори, които да представят законните им бизнес-интереси тук, и постепенно привличат на своя страна и политиците. Сенатор Мийд им е особено близък приятел. Искам да хвана Картър натясно, но много по-важно е да разкрием връзката му с картела.

— Какво общо има всичко това с Ноа?

— Мейтланд е най-големият вложител в банката на Рейнълдс. Тук той има невероятен брой банкови сметки. Освен това притежава красиви големи яхти, които пътуват до Централна и Южна Америка.

— Така прави и корабът за пътешествия между Холандия и Америка — присмя му се горчиво Слоун.

Пол не обърна внимание на сарказма й.

— Мейтланд има доста подозрителни делови партньори по тези места.

— Известни престъпници?

— Не, но да не спорим за това. Да се придържаме към главното — някой трябва да пренася парите на картела до Щатите и до банката и тръста. Смятам, че това е Мейтланд. Освен това мисля, че с парите от време на време внася и наркотици.

Тя леко кимна и се изправи, а след това взе куфара и чантата си.

— Не вярваш на нищо от това, което ти казах, нали? — попита агентът.

— За Ноа не. За Картър не зная. — Тя се обърна към вратата. — Заради теб ме освободиха, но все още не са снели от мен обвинението в убийство. Ще ти бъда признателна, ако се погрижиш за това.

Пол стана и я погледна безпомощно. Тя притежаваше такова достойнство и бе толкова отвратена от него, че той се почувства като една от отрепките, за които говореше.

— Довиждане — каза тя.

Той мълчаливо кимна, защото не знаеше какво да отговори.