Валери Иванов
Лунно момиче

Лунно момиче,

мой блян,

моя тиха сребриста мечта —

аз в съня си,

в лъчи бях облян

и те търсех в треви и цветя.

Колко хладна,

студена —

нощта

ми донася прегръдките свои,

сякаш няма е тази луна…

И ме стоплиха ласките твои.

Сякаш странно,

обиквам отново —

бях забравил, че има звезди,

бях изгубил и дума,

и слово.

Но дойде със съдбата и ти!

Лунно момиче,

мой грях,

мое тъжно,

щастливо ухание…

Та нали в своя път те копнях!

Ти си сбъднато мое терзание.