Валери Иванов
Алилуя

Навярно няма време да греша —

съдбата колебливите наказва.

Каква е всъщност моята вина,

щом Господ кодекса си сгазва…

 

Боя се… Може би е сън…

Кураж, че времето — лекува.

Нощта е курвенска навън,

щом пак с обратните флиртува!

 

Денят е същият — и песоглавец —

облизва ме и казва: „Сбогом!“…

Животът е проклет мерзавец.

Животът няма нищо общо с Бога.

 

Щом движа в своята ръка писеца,

преди да ме разкъса гилотината —

покланям се дълбоко на Светеца —

за глътката отсрочка до кончината!