Валери Иванов
Анатемосан

Анатемосан.

Грешен.

Сатана.

Разбрах, че Бог ме е презрял…

Но Бог е мъж,

не е жена —

убие ли ме,

значи е… педал!

Кому говоря?

Сигурно съм луд!

Играя си на жмичка със смъртта.

Смъртта е строга,

не е шут,

и бяга, както робът — от калта.

Без авангард,

без тил

и без фаланги,

в една безкрайно безпощадна сеч,

размахвам като кръстоносец пранги,

превърнал своите окови в меч.

Боя се.

Станал съм пророк.

Не ми е трудно да гадая.

Навярно съм любимец на Иисус…

За повече — не мога да мечтая!

 

Прости му, Боже, той е лунатик,

дори и денем броди по звездите!