Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

История

  1. — Добавяне

С годините се научих да побеждавам в себе си

и пороците,

които не притежавам…

Чужди вини ми висят на врата —

някакви черни поличби.

Заложник на странна съдба —

чувствам се ничий.

Смехотворно епизодичен,

провинциално романтичен —

мразя опеката варварска

и гневя се на наглите нарциси,

родени в смога на неграмотни облаци,

с културата своя махленска.

Обичам чистите нрави и помисли.

Презирам сериозните комикси.

Вероятно

разбирам ориста да си жив — по инерция…

В душата си нося смирение,

но време не стига.

Прокълваха ме врани и човки.

И късметът — нокът трева — преди изцеление —

свойски намига!

Кому?

Нима се превърнах в ширмовка?!

Край