Валери Иванов
По стръмния ръб към върха

По стръмния ръб на изкачването към върха,

толкова обозрим

и неосезаем,

понякога умората си казва тежката дума…

Сменят се правителства,

развенчават се шампиони…

по стръмния ръб към върха.

И винаги има виновно,

почти невменяемо,

вдигане на гузни рамене,

когато няколко глави се търкалят в прахта —

по стръмния ръб към върха…

И толкова е смешно,

когато системите се сменят,

с мотивацията да спрат лазенето —

в името на летенето…

И винаги стъпваме

много внимателно и безотговорно

по земята,

когато изкачваме върха…

Няма място за крахове,

няма място за загуби,

когато имаш за гръб Парките на съдбата,

а за лице —

резултатите от последните местни мажоритарни избори…

Защото по трудния път към върха,

няма непреодолими граници

в бездната от съгрешили —

с благословията на Сатаната — съзаклятници…

Защото изкачването

не е спорт за неопитни и аматьори…

Всички останали са професионалисти —

когато не става дума за почтеност и феърплей…

По стръмния ръб към върха

се спускам бавно…

нагоре…

за всеки случай.