Валери Иванов
Жребий

„ХХ век е на разпокъсаните, а не на слабите и малодушните…“

Казал го е Жул Кларси… Не го познавам. И той мене.

 

Жребият беше странен.

Епохата ни отмина — ние също.

 

С души дребни и самочувствие всемогъщо — умирахме,

смъртоносно устреляни…

Нормално е —

на наивен народ:

подли политици,

суетни шизофреници,

кариеристи и егоцентрици —

абсолютно всевластна олигархия.

 

Родината клекна в епархия.

 

Някои гамени бягаха от полицията,

а през останалото време лежаха на друг гръб.

 

В слабата държава ни прилошаваше от безтегловност.

 

Безвъзвратни промени:

все повече жени — развратни, все повече мъже — обратни…

 

Докосването до демокрацията

по параболата на имитацията

ни доведе до абсурд —

космонавтите да приключват екскурзиите си в открития Космос

със закриването на няколко български правителства

и още едно,

което беше същото.

 

Това е Новата история — разголена, брутална и перверзна.

Кръжим по странна траектория — в познатата порочна бездна…

 

И нищо ново сред Всемира. И нищо ново под Небето.

 

Ще дойде Бог с тояжка от баира

и ще си върне с ресто — всичко взето.