Валери Иванов
Жалба

На Пл. Александров

Отдавна в тая твърд робска

не е имало курбан за светци и апостоли…

Пукай се от мъка, земльо попска,

и чопли семки — за Бог да прости!

 

Низки търгаши ни водиха към „високото“ утре.

Вратове и мутри ни дариха фина „демокрация“.

Лутаме се освирепели като глутница вълци…

И имаме наглостта да се наричаме „нация“!?

 

Псувай, проклинай, сестро — брата си,

че роб на глупците остана…

Разкъсвай в гняв, селяко, душата си,

че време безплодно, безхлебно захвана!

 

Тази страна, отдавна изречена и обрулена,

напоследък гмеж — сатани и демони ражда!

Българийо, майко — нещастна, охулена —

умори ме от болка, недоимък и жажда!