Дейвид Балдачи
Клуб „Кемъл“ (15)

14

Тялото на Патрик Джонсън беше открито на другата сутрин от петокласниците на някакво училище в Мериланд, заведени на островчето от своите учители, които държаха да ги запознаят по-отблизо с живота на Теди Рузвелт. За съжаление децата научиха и за една друга, много по-страшна страна на живота.

По-късно същата сутрин Алекс Форд въртеше кормилото на пораздрънкания си служебен автомобил „Краун Виктория“ и се опитваше да отгатне какво го чака през новия работен ден. В това отношение Вашингтонското оперативно бюро на ФБР винаги можеше да предложи изненади. Неговият шеф не обичаше подчинените си с тясна специалност. Според него далеч по-полезни бяха агентите с опит във всички области от разнообразната дейност на Бюрото. В общи линии Алекс беше на същото мнение. През текущата седмица той вече бе успял да осъществи наблюдение над двама заподозрени, да убие няколко часа като придружител на арестанти, да се включи в охраната на няколко чуждестранни делегации, а веднъж да участва и в екипа, занимаващ се с натрапниците пред Белия дом.

Този екип беше част от Отряда за разузнаване и охрана към Сикрет Сървис и имаше задължението да реагира светкавично, ако някой застанеше на портала на Белия дом с молба да бъде приет от президента, което се случваше много по-често, отколкото си представяха обикновените граждани. Имаше един тип например, който се появяваше на всеки шест месеца и твърдеше, че това е неговият дом, който е незаконно присвоен. Анализаторите в Сикрет Сървис отдавна бяха установили, че подобни инциденти зачестяват при пълнолуние. Всеки такъв чудак задължително се радваше на вниманието на Сикрет Сървис, изразяващо се в среща с психиатър, а понякога и в кратко пътуване до затвора или психиатричната болница „Св. Елизабет“ в зависимост от преценката на агентите за душевното му състояние.

Алекс остави колата си на паркинга и влезе в сградата. Кимна на охраната — жена с яки бедра, после пъхна картата си в процепа до асансьора и се качи на четвъртия етаж, където бяха офисите на Градската следствена служба за финансови престъпления. Подобно на повечето ветерани във ВОБ, той прекарваше тук част от работното си време.

Службата работеше в тясно сътрудничество с щатските полицаи на Вирджиния и Мериланд, главно върху многобройните случаи на финансови измами. Това беше хубавата страна на работата. Лошата беше, че Градската служба за финансови престъпления имаше повече работа, отколкото можеше да поеме. Тя заемаше три етажа от сградата и Алекс се насочи към малката кабинка в дъното на просторната зала на четвъртия етаж, където беше скромното му работно място. Там го чакаше имейл от Джери Сайкс, заместник-директора на ВОБ, който го призоваваше веднага да се яви на шестия етаж.

Това не се случваше всеки ден. Дали пък снощи, по време на ареста на двамата обирджии на банкомати, не беше нарушил с нещо гражданските им права?

Взе асансьора до шестия етаж и тръгна по коридора, кимайки на колеги и познати. Дъската за дежурства на една от стените беше отрупана с малки, закрепени с магнит снимки на агентите, заети с текущи операции. Това беше един старомоден, но ефикасен начин за ориентация относно заетостта и местонахождението на хората. Разбира се, имаше и електронен списък, тъй като винаги се намираха шегаджии да разместват снимките и някой агент от Криминалния отдел изведнъж се оказваше в екипа на чиновниците от отдел „Кадри“.

Няколко снимки бяха обърнати наопаки — знак, че съответните агенти изпълняват задачи извън ВОБ, други бяха обсипани с червени или сини точици. Това не означаваше, че са привърженици на Републиканската или Демократическата партия, както се опитваха да обясняват на близките си част от служителите, а просто маркираше адресите им по местоживеене — във Вирджиния или Мериланд.

Сайкс стана да го посрещне и посочи близкия стол.

— Заповядай, Алекс.

Алекс седна и разкопча горното копче на ризата си.

— Загазил ли съм, или просто ти е домъчняло за мен? — подхвърли той и с облекчение видя усмивката, появила се на лицето на шефа му.

— Чух за снощните ти подвизи. Много си падам по агентите, които бачкат извънредно, особено когато не искат допълнително заплащане. Чувствай се свободен да го правиш когато пожелаеш.

— Е, няма да откажа и някоя премийка, ако наистина си решил да ми благодариш.

— Не си го и помисляй — отряза го Сайкс и почука папката пред себе си. — Имам нова играчка за теб, наистина страхотна. Току-що пристигна, направо от Централното управление. И шефът побърза да ми я прехвърли.

— Достатъчно съм натоварен, Джери — възпротиви се Алекс. — Нали знаеш, че докато по света циркулират пари, винаги ще има хора да ги фалшифицират или крадат.

— Забрави парите. Какво ще кажеш, ако за разнообразие ти прехвърлим едно убийство?

— Доколкото си спомням, убийствата не фигурират в длъжностната ми характеристика — каза Алекс.

— Я си провери значката и фиша със заплатата — отряза го Сайкс. — На тях пише Министерство на вътрешната сигурност, а не Министерство на финансите. Което означава, че торбата ни е пълна с нови играчки. — Той погледна папката. — Днес сутринта на остров Рузвелт е бил открит някой си Патрик Джонсън с огнестрелна рана в устата. До него имало револвер, бутилка уиски и предсмъртно писмо.

— И той е?

— Служител на НЦОЗ — отвърна Сайкс, имайки предвид Националния център за оценка на заплахите. — Тоест един от нас. Ти също дойде оттам, ако все още си спомняш.

— След последната реорганизация НЦОЗ вече не е към Сикрет Сървис, а към НРЦ — поправи го Алекс. — Както и почти всичко останало.

— Но пръстите ни все още са в тая торта, защото, технически погледнато, Джонсън е бил на двойно подчинение — както на НРЦ, така и на Сикрет Сървис.

— Куршум в устата, револвер и предсмъртно писмо — промърмори Алекс. — Човекът е бил пиян, какво да му разследваме?

— Версията за самоубийство може би ще издържи. Но ФБР и парковата полиция са започнали свое разследване, защото инцидентът е станал на обществен терен, а той е държавен служител. Ние обаче искаме и свой човек там, който да защитава интересите ни. Ако се окаже самоубийство — о’кей, прехвърляме им топката и забравяме. Но ако е нещо друго, задължително трябва да го разнищим. Това е твоята задача.

— Но защо на остров Рузвелт? Джонсън да не е бил поклонник на Теди?

— На теб оставям да разбереш. Но не позволявай на онези от Бюрото да те натикат в ъгъла.

— Защо на мен се пада честта, Джери? — погледна го Алекс Форд. — Това не е ли работа на криминалните инспектори?

— Защото те харесвам — каза с иронична нотка Сайкс. — И защото мисля, че е крайно време да се захванеш с истинска работа след толкова седмици охрана.

— Странно, но тези думи ги чух и когато бях прехвърлен в охраната, ако не се лъжа, от собствената ти уста.

— Кой казва, че животът е справедлив?

— Никой от тези, които някога са носили значка! — върна му го Алекс.

— Виждаш какво е положението тук — въздъхна вече сериозно Сайкс. — Хлапетата имат акъл, свестни са, скъсват си задниците от бачкане. Но опитът им е малко — средно около шест години, докато твоят е три пъти повече. Като говорим за хлапета, се сещам за Симпсън. Вземи я за помощничка, защото е крайно време да помирише и малко истинска работа.

— Абе все се питам дали агент Симпсън няма дебели връзки — промърмори Алекс.

— Защо? — попита Сайкс и по устните му пробяга усмивка.

— Защото имам чувството, че някой се е загрижил да я отърве от шибаните дежурства в централата.

— Само едно ще ти кажа. Симпсън е далечна роднина на някаква важна клечка и по тази причина има хора, които умират от желание да й ударят едно рамо. Но ти не си длъжен да го правиш. Ето ти досието. Местопрестъплението трепетно те очаква. Иди да ги разбиеш.

Сайкс го изчака да се надигне.

— Тримесечните рапорти отпадат. Искам всекидневни и подробни имейли. И знай, че ще бъдат препращани директно до шефа и централата.

— Добре.

— Вече ти споменах, че случаят е важен, Алекс. Очаквам съответното отношение.

— Разбрах те, Джери.

Алекс се върна на работното си място, преметна сакото си на облегалката и разтвори папката. Най-отгоре имаше голяма снимка на Патрик Джонсън, който си изглеждаше съвсем жизнен. Написаната на ръка придружителна записка уточняваше, че бил сгоден и имал намерение да се жени. Отдолу бяха добавени името и телефонът на годеницата му. Вероятно вече са я уведомили, рече си Алекс. Служебната характеристика на Джонсън беше съвсем рутинна.

Редовен служител на НЦОЗ — подразделение на Националния разузнавателен център, или НРЦ, както го наричаха за кратко вашингтонските бюрократи. Ако трябваше да бъде обяснена на езика на лаиците, дейността на НЦОЗ бе свързана със събиране и анализ на определена информация, която полицията можеше да използва за предотвратяване на всякакви заговори — от убийството на президента до масирани терористични атаки. Няма агент на Сикрет Сървис, който иска да арестува убиец. Това би означавало, че обектът на охраната му е мъртъв.

Алекс си спомни какъв шум се вдигна, когато НРЦ пожела да включи НЦОЗ в разузнавателната си империя. Сикрет Сървис предприе енергична контраатака, ала в крайна сметка президентът застана на страната на Грей и НРЦ. Но благодарение на уникалните му взаимоотношения със Сикрет Сървис взаимодействието с НЦОЗ не беше прекъснато и именно по тази причина Джонсън се беше водил на двойно подчинение, поне на книга.

Прелисти и останалите страници, отбелязвайки си няколко важни неща. След това стана и облече сакото си, а на излизане мина да вземе новата си партньорка.

Джаки Симпсън беше дребна тъмнокоса жена с мургава кожа и изумителни сини очи. Макар и наскоро назначена в Сикрет Сървис, тя съвсем не беше новак в детективската работа, тъй като имаше близо осем години стаж в полицията. Южняшкият й произход — в нейния случай Алабама — проличаваше в момента, в който отвореше уста. Беше облечена в тъмен костюм с панталон, а оръжието й беше окачено на колана под лявата ръка. Алекс повдигна вежди при вида на 7-сантиметровите токчета, въпреки които Джаки си оставаше с двайсетина сантиметра по-ниска от него. Един поглед му беше достатъчен да разбере, че пистолетът й е правен по поръчка, а тя беше намерила начин да го узакони. По принцип Сикрет Сървис предпочиташе агентите да употребяват еднакви оръжия — главно за да могат да си разменят муниции в случай на нужда. Като всички новаци, и тя кипеше от ентусиазъм, примесен със стряскаща наивност. Чула за новата си задача, агент Симпсън цялата светна.

— Страхотно!

— За Патрик Джонсън не е било страхотно — мрачно я изгледа Алекс.

— Съжалявам, не исках да прозвучи така.

— Радвам се да го чуя — промърмори Алекс и се понесе напред с такава скорост, че Симпсън бе принудена да подтичва след него.