Серия
Жени, изпреварили времето си (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lady Deception, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 29 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Боби Смит. Дамата измамница

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1999

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Техн.редактор: Никола Калпазанов

Оформление на корицата: Poly Press, Габрово


Глава първа

Ел Сиело, Аризона, 1877 година

Бързата мелодия, която пианистът свиреше на раздрънканото пиано, повдигаше настроението в бара „Последен шанс“. Зажаднели за развлечения каубои пиеха уиски в огромни количества и се отдаваха на хазартни игри. Няколко оскъдно облечени момичета се мотаеха около онези мъже, които харчеха повече, и се опитваха да ги изкушат, като от време на време им позволяваха да зърнат стройните им крака и едри гърди.

Докато барманът Джо наливаше алкохол в чашите на клиентите си, той се запита къде беше отишло новото момиче, Далила. Когато я бе забелязал да слиза по стълбите малко по-рано тази вечер, той бе останал като вцепенен от красотата й. Облякла плътно прилепваща по тялото й зелена рокля, прибрала огненочервената си коса във висока прическа, сложила само толкова грим, колкото беше необходим, за да подчертае идеалните й черти, тя му се беше сторила прекрасна. Добре беше направил, като я беше наел преди няколко седмици.

За миг Джо си помисли, че може би някой каубой късметлия бе отвел красивата Далила горе, но реши, че това е малко вероятно. Далила не си падаше по случайни връзки и това само я правеше още по-желана. Мъжете се тълпяха около нея, защото искаха онова, което не можеха да имат.

Човешката природа…

Е, където и да бе изчезнала, Джо се надяваше Далила скоро да се появи, тъй като днес каубоите бяха взели заплатите си и това беше най-натоварената нощ в „Последен шанс“ през месеца.

Далила беше по-наблизо, отколкото предполагаше Джо. Тя седеше сама на една усамотена маса в един от ъглите на заведението и не сваляше очи от входната врата.

— Далила! — Една закръглена блондинка на име Кенди я забеляза и тръгна към нея от другата страна на залата, където седеше с двама пияни каубои и се опитваше да поддържа веселото им настроение. — Ела при нас, скъпа!

— Не точно сега — отвърна Далила, без да отмества очи от вратата.

— Хайде, ела, ще имаме достатъчно забавления! — подкани я Кенди и шляпна закачливо единия каубой, който я опипваше.

— Да, сладурче, хайде…

— Тази вечер не мога. Очаквам някого.

Каубоите с Кенди изглеждаха разочаровани от отказа й.

Кенди не искаше да ги изгуби като клиенти и побърза да им обещае:

— Не се притеснявайте, момчета. Мога да ви забавлявам и двамата. — Тя прокара смело ръка по гърдите на единия, а след това и на другия и остави пръстите си да се задържат върху токите на коланите им.

Мъжете веднага забравиха за Далила и насочиха цялото си внимание към блондинката, която ги желаеше и двамата.

Далила въздъхна с облекчение, че се беше отървала толкова лесно. Тази вечер не беше в настроение да си играе с момчетата. Ако Джо разбереше какво правеше тя, нямаше да му стане никак приятно, но точно сега не й пукаше за мнението му. Това беше нощта, която бе очаквала толкова дълго. Тази вечер, най-накрая, той щеше да се появи в „Последен шанс“. Тази вечер той щеше да бъде тук.

Обикновено Далила не пиеше. По време на работа предпочиташе да мисли трезво, но този път беше различно. Имаше нужда от едно питие. Тя вдигна чашата с бърбън и отпи голяма глътка. Алкохолът опари гърлото й. Тя потисна желанието си да потръпне и се запита защо баща й винаги бе твърдял, че бърбънът е най-доброто питие. Далила вдигна поглед и отново се втренчи в летящата входна врата.

Ако имаше господ, тя мислено му се молеше Ханк Андрюс да се появи тук тази вечер.

Нервите й бяха опънати докрай и тя понечи да си поръча още едно питие, но се спря навреме. Едно можеше да отпусне нервите й и да успокои вълнението й; две обаче можеха да я отпуснат прекалено много. Ако Андрюс дойдеше, тя трябваше да бъде подготвена за срещата си с него — във всяко едно отношение.

Точно в този момент онова, което тя искаше, се случи. Вратата се отвори и в заведението влезе мъжът, когото очакваше.

Далила щеше да разпознае Андрюс където и да го видеше. Той беше висок, с широки и силни рамене. Косата му беше тъмнокафява, а гъстите мустаци му придаваха почти зловещ вид. Револверът му бе окачен ниско на бедрото и той се движеше с увереност, която граничеше с перчене. Тя го наблюдаваше как си проправя път към бара.

Далила бе обзета от нетърпение и почувства особено вълнение. Бе чакала този момент цяла вечност. Ханк Андрюс бе дошъл в „Последен шанс“ точно както тя се бе надявала! Най-после той щеше да бъде неин!

Тя се изправи бавно и съблазнително от мястото си. Плячката й беше пред нея. Далила изпъна рамене и погледна надолу към деколтето на роклята си, което откриваше точно толкова от бюста й, колкото беше необходимо. Тя искаше цялото внимание на Андрюс да бъде насочено само към нея. Когато искаше някой мъж, винаги го получаваше.

Далила вдигна чашата си и тръгна към Ханк Андрюс — мъжа от сънищата й. Движенията й бяха преднамерено чувствени и имаха за цел да привлекат мъжкото внимание. Тя знаеше какво иска и как да го получи.

Движенията й не останаха незабелязани. Повечето от мъжете в бара забравиха онова, което вършеха в момента, и започнаха да се обръщат, за да я гледат.

Андрюс стоеше до бара и нямаше никаква представа какво го очакваше. Поръча си една бира и когато Джо сложи питието пред него, той хвърли небрежно една монета на бармана. След това вдигна чашата си и отпи жадно. След първата глътка обаче тръшна силно чашата върху бара и разля бира навсякъде.

— Топла е! — погледна той сърдито бармана.

— Както всичко друго по това време на годината — отвърна Джо.

— Аз обичам бирата ми да е студена!

— От тази по-студена няма да намериш в целия град.

— Ти май не ме чу! — каза заплашително Андрюс.

— Чух те, но сега не е януари, ако си забравил. Не мога да ти помогна, приятел. Пий или си върви. На мен ми е безразлично. — Джо сви рамене. Работата му беше такава, че постоянно му се налагаше да слуша оплакванията на клиентите.

Андрюс не обичаше да го пренебрегват. Ръката му се плъзна към револвера, когато зад него се чу женски глас.

— Може би обичаш бирата си студена, мистър, но как обичаш жените? Студени… — Последва многозначителна пауза. — Или горещи?

Последните думи бяха изречени тихо, но в тона на жената се долавяше покана, която го накара да се обърне. Андрюс винаги бе имал слабост към червенокосите, но онази, която стоеше сега пред него, несъмнено беше най-красивата жена, която бе срещал през живота си. По предизвикателния поглед в зелените очи и възбуждащо откритите й гърди той разбра, че всеки мъж би трябвало да се чувства особено щастлив, ако легнеше с нея.

Забрави за спора си с бармана. На устните му бавно се разля похотлива усмивка.

— Обичам жените горещи — отговори той и почувства горещина в слабините си, когато си представи как ще я заведе горе.

— Надявах се, че ще кажеш това. — Далила замълча, като го гледаше в очите, и прокара предизвикателно език по пълната си долна устна. — Защото аз съм пламнала.

Той се изсмя тихо, плъзна ръка около тесния й кръст и я придърпа към себе си.

— Мисля, че ти ще се окажеш точно онова, от което имам нужда тази вечер.

— Знам — прошепна тя и се размърда съблазнително срещу него.

Андрюс не знаеше защо щастието бе решило да му се усмихне, но нямаше намерение да се отказва от предоставената му възможност. Най-красивото момиче в заведението можеше да бъде негово и той нямаше нищо против да го получи. Отдавна не бе имал възможност да се отпусне и да се наслаждава на ласките на някоя жена.

— Да вървим. — Той беше готов.

Далила му отправи усмивка, която му обещаваше незабравими удоволствия.

— Не искаш ли първо да си допиеш бирата, преди да се качим горе?

— Единственото нещо, което искам тази вечер, си ти. Как се казваш, скъпа?

— Наричай ме Далила.

— Името ти подхожда. Първата Далила е била изкусителка, способна да накара един мъж да се самозабрави.

— Аз така ли те карам да се чувстваш? — Тя се наведе към гърдите му и го погледна почти невинно.

— И още как. — Гласът му бе дрезгав шепот, докато той плъзгаше ръце по тялото й.

Далила му позволи тази свобода за няколко секунди, след което игриво се изплъзна на разстояние, на което той не можеше да я докосне.

— Как се казваш, мистър?

— Казвам се Ханк и с теб ще си прекараме страхотно тази нощ. — Той я сграбчи и отново я придърпа към себе си, след което я целуна жадно. — Хайде да се позабавляваме насаме. — Той погледна към стълбите, които водеха към втория етаж, без да сваля ръка от кръста й.

— Когато те видях да влизаш, разбрах, че ти си мъжът, когото чаках… когото исках.

— Тук си адски права.

Далила го поведе по стълбите и по коридора към стаята си, която се намираше в далечния му край. Докато минаваха покрай другите врати, тя се опитваше да не обръща внимание на звуците, които се чуваха зад тях.

На Ханк толкова много му се искаше да я обладае, че той не обърна внимание на нищо, когато влезе в стаята й. В мига, в който тя затвори и заключи вратата, Андрюс я прегърна и започна да я целува и опипва.

Далила беше въодушевена. Всичко вървеше по плана й. Ханк Андрюс беше тук! С нея! Той щеше да бъде неин.

Тя отвърна на целувките му, за да му покаже колко много го желае. Пръстите й започнаха трескаво да разкопчават ризата му. Тя го искаше да легне съблечен в леглото колкото се можеше по-бързо. Беше чакала този момент твърде дълго! Твърде дълго!

— Ти си една разгорещена женичка, нали? — измърмори Ханк, докато й помагаше да съблече ризата му.

— Желая те. Струва ми се, че съм те желала цяла вечност. — Тя захвърли ризата встрани и прокара пръсти по гърдите му. — И ти ме желаеш, нали?

— И още как, скъпа. Ела тук…

Той посегна към нея, но тя умело му се изплъзна и отстъпи към леглото.

— Не. Още не — каза усмихнато тя. — Ти ела тук. Искам те точно тук. — Тя седна и потупа леглото до себе си.

Ханк беше готов. Той отиде до леглото, разкопча колана с револвера си и го остави върху бюрото в движение. След това започна да разкопчава трескаво токата на колана си.

Далила наблюдаваше усилията му и се усмихна, когато той свали панталоните си.

Ханк се приближи до нея само по бельо и я бутна по гръб върху леглото.

— Да — каза той; възбудата в гласа му беше очевидна. Той бе груб в желанието си. Ръцете му започнаха да опипват цялото й тяло, галеха и стискаха. Когато се опита да развърже презрамките на роклята и да я свали от раменете й, тя успя да се измъкне изпод него, застана права и дръпна презрамките обратно на местата им.

— Какво правиш? — попита раздразнен той. Не му се искаше да си играе на някакви проклети игрички. Твърде дълго бе прекарал без жена и искаше Далила под себе си незабавно.

— Нищо, миличък — отвърна тя с усмивка. — Искам сама да се съблека за теб. Искам да ме гледаш. Искам да направя тази нощ незабравима — и за двама ни.

Очите на Ханк светнаха, когато тя започна да се движи чувствено пред него. Свали първо обувките си, след което спря до края на леглото, вдигна крак и го подпря на ръба на дюшека. Далила нави чорапа си бавно и предизвикателно надолу по крака си и го хвърли встрани, след което направи същото и с другия си крак.

Ханк изпита непреодолимо желание да скочи от леглото. Искаше му се да прокара ръце по тези стройни крака… да разучи горещината, за която знаеше, че се крие под гънките на роклята й. Той започна да се повдига на лакът, но тя го спря.

— О, не, Ханк… Ще го направим бавно и спокойно.

— Но…

— Трябва ли да ходиш някъде? Или искаш някоя друга повече от мен? — Тя говореше раздразнено, сякаш беше готова да си тръгне.

— Не, скъпа. — Той незабавно се отпусна отново по гръб. — Не искам никоя друга повече от теб.

Далила се разсмя победоносно.

— И аз се чувствам по същия начин.

Докато говореше, тя посегна зад себе си, за да разкопчее роклята си. Когато го направи, размърда рамене и дрехата се плъзна надолу до кръста й. Далила разклати бедра и роклята се свлече в краката й. Сега тя стоеше пред него облечена само в корсета си.

Тялото на Ханк, което и без това вече бе обзето от огън, запламтя още по-силно. Погледът му я поглъщаше жадно. Той отново понечи да се надигне и да тръгне към нея.

— Не, не. Стой там. Още не съм свършила…

— Измъчваш ме.

Тя се разсмя отново.

— Още дори не сме започнали. — Далила се обърна към бюрото, отвори едно чекмедже и извади нещо. Тя погледна към Ханк през рамо. — Мислех, че ще бъде забавно, ако бъдеш завързан за малко. В крайна сметка, ти си мой за цялата нощ.

Той се втренчи в нея, сякаш не можеше да повярва на очите си, когато тя се приближи към леглото с два чифта белезници в ръце.

— Ти наистина си дива — измърмори той.

Тя се разсмя тихо.

— Нямаш представа колко съм дива. Когато тази нощ свърши, ти ще си преживял най-страхотната езда в живота си.

Предизвикателните й действия и думи го възбуждаха повече, отколкото някога му се бе случвало с друга жена.

Далила се качи на леглото и възседна Ханк, като внимаваше да не докосва най-интимната му част. Когато той се опита да я придърпа надолу към себе си, тя задържа ръцете му.

— Не бързай. Искам това преживяване да бъде незабравимо за теб. — Този път тя го целуна и измърмори: — Колкото повече чакаш, толкова по-голямо удоволствие ще изпиташ.

— Ти си луда — изръмжа той между целувките й, докато Далила вземаше лявата му ръка и я притискаше към металните решетки на леглото.

— О, лудостта може да бъде възбуждаща, не мислиш ли? Как ще се чувстваш, ако бъдеш оставен на моята милост? Ако мога да върша с теб каквото си искам и ти да не можеш да ми попречиш?

Думите й бяха омайващи. Горещината и тежестта на тялото й над неговото, съчетани с въображаемите картини, които създаваха думите й, го караха да се чувства, сякаш ще се пръсне от възбуда.

— Аз вече не мога да ти попреча, скъпа. Какви други изненади си ми приготвила?

— По-големи отколкото можеш да си представиш. — Тя вдигна единия чифт белезници и закопча ръката му за леглото така, че той да не може да се освободи.

Ханк дръпна ръката си. Не му харесваше, че свободата му на движение е ограничена, но Далила бързо отвлече вниманието му. Тя го целуна и миг по-късно той вече беше забравил всичко освен полуголата жена в леглото с него.

Далила вдигна и другата му ръка и прикова и нея с втория чифт белезници към другия край на леглото. Той беше неин, почти гол и безпомощен и тя можеше да прави с него каквото си пожелаеше. Тя се усмихна със задоволство на постижението си.

— Харесва ми усмивката ти, жено — каза Ханк с глас, изпълнен с възбуда в очакване на обещаните му удоволствия. Това беше нов вид възбуда за него. Играта на Далила го беше заинтересувала. Той не изпитваше никаква тревога. Най-лошото, което можеше да му направи, беше да го ограби, но тъй като се намираха в бара, беше уверен, че вероятността за това беше твърде малка. Наблизо имаше хора и той трябваше само да извика, че има нужда от помощ.

Далила слезе от леглото и Ханк се загледа в очакване тя да се съблече напълно. Когато тя отиде до прозореца и го отвори, той се намръщи.

— Сега пък какво правиш?

— Не искам тук да стане твърде горещо. — След това се наведе леко през прозореца и извиха с приглушен глас: — Дебнещ призрак!

За първи път на Ханк му се стори, че тук става нещо странно. Той гледаше безпомощно как тя заобикаля леглото и отново облича роклята си.

— Чакай малко! Дойдох тук, за да се забавлявам.

— Аз също — съгласи се тя.

— Тогава защо викаш така през прозореца? Какво си намислила, по дяволите? — Възбудата му изчезваше бързо. Цялото му тяло излъчваше напрежение, а на лицето му се появи гадно изражение. — Виж какво, малка курво…

— Аз не съм курва, господин Андрюс. Аз съм Коди Джеймсън.

— Коди Джеймсън? — Ханк разтвори очи от изненада. Той бе чувал за ловеца на глави, който се казваше Джеймсън, но никога не беше предполагал, че той може да бъде жена.

— Точно така, и ти наистина ще пояздиш тази нощ, но не онова, което очакваше. В Тексас те търсят за убийство. Ще те върна там.