Включено в книгата
Оригинално заглавие
Viking, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 25 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Фабио Ланзони. Викинг

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1995

Редактор: Полияна Атанасова

Коректор: Велина Парахулева

Технически редактор: Стефка Димитрова

Оформление на корицата: PolyPress, Габрово


ПРОЛОГ

Ивар Непобедимия замахна с тежкия меч, за да защити любимата си жена и близките си от варварите, които живееха на отсрещния бряг на фиорда.

Битката между двете викингски племена бушуваше от часове сред ледените брегове на Исландия. Могъщият норвежки викинг Ивар препречи с щита си атаката на своя смъртен враг Грундар Варварина, вожд на враждебното племе датски викинги. Туниката на Ивар беше подгизнала от кръв. Стройното му тяло, великолепно като статуя на млад бог, бе осеяно с рани. Силите го напускаха, погледът му се замъгляваше. Смъртта бавно и неумолимо стягаше своите клещи около гърлото му. Грамадният кривоглед Грундар безогледно сипеше ругатни и обиди, докато най-сетне успя да стовари меча си върху украсения с рога шлем на норвежкия воин. Останал гологлав и незащитен, Ивар се опита да отвърне на удара, но Грундар го халоса по гърдите с тъпата страна на меча си. Не успя да разкъса ризницата на норвежеца, но го зашемети. Безпомощният Ивар с разтворени от ужас очи видя как противникът му бавно вдигна дългия си меч, за да го разсече на две.

Опомни се от силния писък на жена си, долетял някъде отзад. Със сетни сили пое дъх, издигна своя меч и го стовари върху Грундар. Гигантският датчанин издаде агонизиращ вик и се строполи мъртъв на брега.

За миг боят затихна. Щом видяха поваления си водач, датчаните побягнаха сред снопове стрели и копия, запратени от бойците на Ивар. Пред очите на норвежкия воин затанцуваха ярки звезди и той падна по очи на пясъка.

— Ивар! Не! Не!

Обвиха го две нежни ръце. Когато се опомни, първото, което видя, бе прекрасното лице на жена му Герда, надвесено над него. Очите му, вече забулени от сянката на смъртта, сякаш за пръв път виждаха ослепителната й красота. В паметта му се запечатаха копринените й руси коси и прелестното й лице. Разбра, че скоро ще издъхне, дори му се стори, че чува гласовете на валкириите, които идват, за да го отведат в двореца на бог Один. Мъката, че никога вече няма да прегърне любимата си жена, го прониза като кинжал. Никога нямаше да има деца от нея, никога нямаше да види отново дома си в Мидгард.

През това време бойците на Ивар успяха да възстановят бойния ред. Повечето от тях наобиколиха поваления си вожд, Приближиха се и жените от племето. Всички бавно се отпуснаха на колене около него, а устните им нашепваха горещи молби към боговете да спасят най-смелия норвежки викинг. Герда вплете пръстите си в дългата му руса коса. Сълзите рукнаха от очите й. Жената сграбчи сгърчената му ръка и я поднесе към устните си.

— Ивар! Моля те, любими, не ме напускай…

— Герда, любов моя — едва чуто прошепна той, — днес се разделям с теб и с всички мои хора…

— Не! Не! — изкрещя тя.

— Не плачи, любима. Днес удържахме победа, толкова ценна за нашето племе. Спасихме земите си от набезите на Грундар.

— Всичко дължим на теб, господарю. Не можеш да ни напуснеш тъкмо сега!

— Моята Мисия в Мидгард вече е изпълнена. Сега ме очаква славно посрещане в царството на загиналите герои…

Герда притисна ръката му към сърцето си.

— Не! Кажи ми, че не е вярно!

— Трябва да поема своя път, любов моя. Преди миг, в разгара на битката, усетих как валкириите ми дадоха знак да ги последвам.

— Но аз не мога Да живея без теб — заплака тя. — Обещах да ти родя син…

— Знам, но може би ще се срещнем в някой друг, по-красив свят — нежно я успокои той. — И трябва да ми обещаеш, че тази вечер ще събереш цялото племе, за да ме изпратите към Валхала. Ще ме изгорите заедно с моя кораб, както подобава да се изпрати, всеки прославен вожд на викингите. Както е свършил земния си път и Виктор Безстрашния.

— Ивар, моля те, не мога…

— Трябва да изпълниш последното ми желание, любов моя. И в отвъдното ще се бия като смел воин, ще пирувам, ще… — Той замълча, стисна ръката й и я погледна в очите. — Обещай ми.

— Обещавам ти — прошепна младата жена, смазана от скръб.

С последни усилия от устните му се отрониха думите на безименния скандинавски поет, изсечени на гроба на отдавна загинал воин:

— Виждам края на моето щастие. Ще угасне любовта на моя живот. Отлитам на крилете на славата, за да кацна до трона на Один.

Герда склони глава на гърдите му и целуна устните на издъхващия си любим. Тялото й се разтърсваше от ридания…