Хедър Греъм
Дивата котка (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Малко по-късно в двора прозвучаха удари от копита, по калдъръма пред отворения прозорец изтрополяха колела на карета. Възбудените гласове на прислужниците и забързаните им, делови крачки издаваха, че е пристигнала важна личност.

Жаси бързо се уви в първия чаршаф, който й попадна под ръка, и коленичи върху пейката под прозореца. Пред тежка карета с герба на Джеймс I бяха впрегнати четири прекрасни кафяви жребци. Нима лордът, за когото се беше омъжила, се радваше на такова високо положение, та го посещаваха дори кралски пратеници?

Един лакей спусна покритата с кадифе стълбичка на каретата и от нея слезе представителен джентълмен с гъсти тъмни коси. Джейми го посрещна с почтителен поздрав. Посетителят беше облечен в костюм от зелена тафта, с червени чорапи и червени ивици по жакета, и носеше широкопола шапка с пера. За разлика от него Джейми носеше само скромен черен панталон, широка ленена риза и неизменните си високи ботуши. Ала елегантността на непознатия не беше в състояние да затъмни аристократичното излъчване на домакина.

Жаси прехапа долната си устна, защото трябваше да признае, че мъжът й е наистина внушителен, от гордо изправената глава до дългите, стройни крака.

Джейми поздрави кралския пратеник като стар приятел и прие връчения му пергамент. Сякаш почувствал погледа на Жаси, той вдигна глава към нея и се усмихна. Същата усмивка, която беше изписана по устните му тази нощ, триумфална, предизвикателна, подканяща.

После усмивката помръкна. Джейми се заслуша в думите на госта и мрачно смръщи чело.

Жаси се оттегли от прозореца и се зае с утринния си тоалет. Извади от гардероба чиста ленена риза, после събра захвърлените по пода фусти и ги подреди по местата им, вдигна и роклята и разкаяно притисна до гърдите си меката коприна. Никога не беше проявявала подобна небрежност към скъпите си тоалети — след като беше пожертвала младостта си, за да достигне до този лукс.

Ръцете й се разтрепериха. В последната нощ нямаше и следа от жертвоприношение, от изпълнение на съпружеския дълг, тя не беше само част от сделката, която бяха сключили с Джейми. Припомни си чувствения екстаз, до който беше стигнала, и лицето й пламна от срам. Бузите се обагриха в ярко червено, когато почувства надигащия се в гърдите й нов копнеж.

Не, не биваше да мисли повече за това, не биваше да признава дори пред себе си преживяното щастие. Взе твърдо решение да сложи юзда на желанията си. Истинската лейди никога не се самозабравяше като нея. Когато преди малко Джейми я видя на прозореца, с голи рамене и разпилени коси, сигурно беше повярвал окончателно, че се е оженил за проститутка.

Без да позвъни за Моли, Жаси бързо започна да се облича. Естествено домакинята трябваше да слезе в салона и да поздрави видния гост. Едва успя да подреди фустите си, когато вратата се разтвори с трясък и в спалнята влезе мрачният Джейми.

— Какво… Какво има? — прошепна Жаси.

Лордът й хвърли смутен поглед, после отиде до писалището си и отвори горното чекмедже.

— По дяволите Негово кралско величество! — изруга той.

Тази непростима дързост накара жена му да затаи дъх.

— Какво…

— Кралят е непоследователен. Когато наследи короната на Елизабет, имаше четиристотин хиляди фунта дългове. След пет години станаха седемстотин хиляди. За да достави удоволствие на Ана, даваше непрекъснато балове. А можеше да използва доходите си за подпомагане на американските колонии. Първо се кълне, че ще подпомогне Вирджиния и ще се бори с католиците-испанци — след това се извинява на испанците за някакви си нападения на английските заселници, за да не намали шансовете за женитби на децата си в европейските владетелски домове. Казвам ти, този човек е ужасно нерешителен. Сам не знае какво иска. Непрекъснато създава затруднения с колебанията си.

— Мислех, че ти е приятел.

— Той е кралят, милейди, и аз му служа. Той събуди в душата ми топли чувства към Америка. Колонията ни е под негово владичество, но тя е далеч и хората там се оценяват повече по качествата си, отколкото по благородническата титла.

— Какво се е случило?

Джейми й хвърли бърз поглед.

— Вероятно ще се радваш да го чуеш. Кралят ми връчи чрез своя пратеник няколко писма, които трябва да предам в колонията Джеймстаун. Затова трябва да тръгна по-рано от предвиденото — още сега.

Лордът събра необходимите документи, затвори чекмеджето и изтича до вратата.

— Лаймън! — извика той.

— Не смей да го викаш! — възпротиви се сърдито Жаси. — Още не съм облечена и не бива…

Джейми отиде при нея и я хвана под брадичката.

— Не смей да ми нареждаш какво да правя, уважаема лейди! — После обгърна талията й, вдигна я на ръце и с все сила я метна на леглото сред бъркотия от недооблечени фусти.

Жаси сърдито изруга и очите й се напълниха с гневни сълзи. В този миг влезе икономът. Не й оставаше нищо друго освен да издърпа завивката до брадичката си и да чака, докато Лаймън помагаше на господаря си да опаковат последния багаж. Голяма част от нещата бяха опаковани още преди няколко дни и изпратени на борда. Цяла редица лакеи влизаше и излизаше от стаята, натоварена с тежки сандъци.

Най-после Джейми и жена му останаха сами. Лордът се облегна на писалището, скръсти ръце пред гърдите и отмерено заговори:

— Мислех, че ще намеря време да ти разясня по-добре колко непоколебимо е решението ми да живееш с мен в Новия Свят. Лаймън ще приготви карета, която да те отведе в Лондон преди отплаването на „Сладкия рай“. Ако желаеш, можеш да вземеш със себе си и кобилата. Във Вирджиния също ще имаш нужда от кон. Знам, че все още си против пътуването. Въпреки това те съветвам, спокойно да се качиш на борда, защото ако не го направиш, ще ме молиш тленните ти останки да намерят вечен покой на дъното на морето. Това ще бъде по-желана съдба, отколкото онази, която съм ти подготвил в случай, че се откажеш.

Жаси не знаеше какво я разгневява повече — съдържанието на думите му или безсрамният, дързък тон на гласа му. Скочи от леглото и се втурна насреща му с намерение да забие острите си нокти в лицето му. Очевидно лордът не беше подготвен за неочакваното нападение, защото не успя да се предпази. Едва след секунди успя да улови китките и да й извие ръцете на гърба.

— Как се осмеляваш да ми говориш по този начин! — изсъска извън себе си Жаси. — След като непрекъснато ме унижаваше и злоупотребяваше с мен…

— Злоупотребявал ли съм, милейди? Ти май не разбираш значението на думите си. Е, може пък наистина да злоупотребявам. Принуждавам те да напуснеш тази прекрасна къща, скъпоценния порцелан, благородния кристал, елегантните мебели. Ти обичаш тези неща, нали?

Жаси вбесено се вгледа в тъмносиния огън на очите му и изкрещя:

— Да! Да! Да! Мислиш, че си се оженил за някоя кръчмарска курва, която не се интересува къде живее. Но ти заявявам, че се лъжеш! Аз ще мразя твоя Карлайл Хъндрид, до последния си дъх, също както мразя и теб…

— Мрази го колкото искаш, Жасмин — но ще трябва да свикнеш с него. Мрази и мен, щом това ти харесва. Но никога не забравяй, че аз съм този, който определя бъдещето ти.

— Вече те забравих! — изсъска тя.

Джейми я блъсна към леглото и падна отгоре й.

— Ей сега ще опресня спомените ти.

— Не!

Жаси отчаяна го заудря с юмруци, но той вече лежеше върху й. Брутална целувка затвори устните й — целувка, която трябваше да я накаже и същевременно да разпали в сърцето й буйна страст. Когато устните му се отдръпнаха, Жаси едва си поемаше дъх. Джейми вкопчи пръсти в косите й, задържа главата й и отново впи устни в нейните.

Когато се надигна, очите й бяха пълни със сълзи.

— Не можеш да ме командваш, както си щеш, и да правиш с мен всичко, каквото ти харесва…

— Напротив, милейди, мога. А когато свърша с теб, вече няма да се осмеляваш да твърдиш, че си ме забравила.

— Копеле!

— Не съм копеле — по-скоро се омъжих за едно от тях, ако си спомняш — за една изкусна малка мръсница, която искаше единствено парите ми. Ала в Новия Свят никой няма да заподозре долния ти произход. Там ще те смятат за истинска лейди. Ще приемаш уважението на варварските племена и…

— О, ако само знаеш колко си ми отвратителен! Как мразя да ме любиш…

— Така ли? Миналата нощ май мислеше съвсем друго.

— Ти беше този, който ме нарече велика артистка. Махай се най-после!

— Не. Първо ще проверя дали ще ми се удаде да те подтикна отново към грандиозно артистично изпълнение.

— Не!

Жаси посегна да го удари, но Джейми светкавично улови ръцете й. После издърпа нагоре фустите й и отвори панталона си. Никога досега Жаси не беше чувствала такова отвращение. Ала когато я взе по-брутално от всякога, в тялото й избухнаха диви пламъци. Въпреки че Джейми пусна китките й, Жаси дори не помисли да се съпротивлява. Потрепери, когато устните му жадно се впиха в нейните, зарови пръсти в косите му и закопня да почувства ръцете му върху гърдите си. Долната част на тялото й отговаряше на буйния ритъм на бедрата му. За да го приеме колкото се може по-дълбоко в себе си, обви с крака ханша му и се надигна насреща му.

Джейми се изправи и се вгледа в замъглените й от желание очи. Жаси с хълцане привлече главата му към устните си, целуна го и той усети соления вкус на сълзите й. Зацелува я, докато двамата заедно достигнаха върха и от устните им се изтръгнаха задавени стонове. Жаси имаше усещането, че по вените й се разлива втечнена слънчева светлина, която я понася към сияйното небе.

Мина много време, преди да се спусне отново на земята. Отвори очи и смаяно се взря в бъркотията от разпилени чаршафи и фусти. Джейми лежеше безмълвно върху нея. След малко се изправи и бързо затвори панталона си. Замаяна и изтощена до крайност, тя не се помръдваше. Джейми я погледна, но тя не пожела да срещне очите му. Вместо това вдигна очи към балдахина, който се извисяваше над леглото.

Чу само задавено проклятие, после шум от обличане и трясък на затваряща се врата. Остана дълго в леглото си, неспособна дори да мисли. Удари на копита и трополене на колела преминаха под прозореца и отзвучаха в далечината. Въпреки топлия юнски ден Жаси потръпна от студ. Джейми замина, мислеше уморено тя, ще го видя чак след няколко месеца. Дали да не избягам… Не, нямаше да го направи. Харесваше й да бъде лейди Камерън, все едно какво трябваше да изтърпи, за да се сдобие с тази титла. Ала никога нямаше да се качи на борда на „Сладкия рай“, това поне беше сигурно. Нека мъжът й се гневи и ругае, нали поне в началото ще бъде на друг континент. Нямаше да го последва там и толкова.

Ами ако капитан Хорнби приведе в изпълнение получената заповед и я завлече за косите на кораба си? Жаси потиснато осъзна, че властта на лорд Камерън се простираше дори през безкрайния океан.

След три дни се състоя венчавката на Леонор и Робърт. Жаси едва не припадна по време на церемонията, макар че се насилваше да се усмихва.

През нощта дълго не можа да заспи. Мяташе се неспокойно и на разсъмване осъзна, че й липсва Джейми — силните му ръце, бурята от чувства, които събуждаше в тялото й.

На следващия ден я повикаха в дома на брат й. Джейн раждаше. След четиринадесет часа на бял свят се появи красиво малко момиченце и Жаси се прибра у дома изтощена до смърт, но грейнала от радост.

Радостта й се изпари само седмица по-късно, когато една сутрин й прилоша. Огледа отчаяно красивата си спалня. Нима детето й трябваше да се роди в онази дива местност, заобиколено от варварски племена? Намрази Джейми с цялата сила на измъченото си сърце — и продължи да се стреми към него също така страстно.