Джудит Макнот
Ад и рай (9)

9.

— Бърта, пристигнахме — каза Елизабет, когато пътническата им карета спря пред пищното имение на сър Франсис Билхейвън. От един час Бърта стискаше очи, но по бурно повдигащата и се гръд и сподавено дишане Елизабет бе наясно, че не спи. Бърта бе подложена на адски мъки заради ролята, която трябваше да изпълни като леля на младата си господарка, и никакви увещания от нейна страна не можаха да я накарат да се вразуми. Тръгна насила и дори след като бяха вече пристигнали, всяка минута се молеше да бъде час по-скоро избавена от ужасното изпитание.

— Лельо Бърта — смушка я Елизабет, когато парадната врата на грамадната безстилна къща се отвори. Икономът се отдръпна встрани, а един лакей се затича към тях.

— Лельо Бърта — още по-настоятелно я побутна тя и като видя, че не може да я накара да дойде на себе си, се опита да разтвори стиснатите й клепачи. Погледна право в застиналите от страх очи.

— Моля те, не ме излагай, Бърта! Разчитам, че ще се държиш като истинска леля, а не като срамежлива мишка. Ето ги, вече ни посрещат. Слугинята кимна, застана вдървено и приглади черната си пола.

— Как изглеждам? — прошепна възбудено Елизабет.

— Малко страшничко — продума Бърта, като огледа строгата черна ленена рокля, която Елизабет бе избрала да носи при тази първа среща с вероятния съпруг, който Александра описа като безподобен стар развратник. И за да е съвсем пълна картинката, в тон с калугерското си одеяние, сви косата си на кок а ла Лусинда и покри главата си с късичък воал. На врата и висеше единственото „бижу“, с което имаше намерение да се разкрасява, докато траеше визитата й тук — огромен грозен железен кръст, който задигна от семейния параклис.

— Направо страшно, милейди — повтори Бърта, малко по-оживено. След изчезването на Робърт тя реши, че трябва да се обръща към Елизабет като към господарка, а не непринудено както преди.

— Превъзходно — каза момичето с окуражителна усмивка. — Ти също не падаш по-долу.

Лакеят отвори вратата и спусна стълбичката, първо слезе Елизабет и после „леля й“. Тя направи път на Бърта и се обърна да погледне Арон, който седеше на мястото на кочияша. Чичо й бе разрешил да вземе със себе си шест слуги от Хейвънхърст и Елизабет ги подбра много внимателно.

— И не забравяй — предупреди тя Арон съвсем ненужно, — клюкарствай на воля за мен с всеки слуга. Ти знаеш какво да кажеш.

— Тъй вярно — каза той с лукава усмивка. — Ще река на всички какво проклето чудовище сте — стисната стара мома, се за морал говори, та и самия дявол ще накара да се покае.

Елизабет кимна и неохотно се обърна към къщата. Съдбата отреди да й се паднат такива карти и тя нямаше избор, просто трябваше да ги разиграе възможно най-добре. С високо вдигната глава и с треперещи колене тръгна напред, за да настигне Бърта. Икономът беше застанал на прага и се зазяпа в Елизабет с безочливо любопитство, като остави у нея невероятното впечатление, че се опитва с поглед да проникне под безформената рокля и да опипа гърдите й. Той се отдръпна, за да влязат двете дами.

— Господарят има гости в момента, но съвсем скоро ще ви се представи — съобщи той. — Междувременно Кърбс ще ви покаже стаите.

Погледът му се отмести към Бърта и блесна одобрително, щом кацна върху закръглените й задни части, после даде знак на главния лакей.

С пребледняло лице и стиснати устни Елизабет започна да изкачва безкрайното стълбище, като оглеждаше с интерес мрачното фоайе и тъмночервената пътека по стълбището. В краищата пътеката беше дебела и мека, което намекваше за първоначалната й цена, но в средата беше протрита и плачеше да бъде подменена. По стените имаше позлатени свещници и не липсваха свещи в тях, но те не бяха запалени и всичко тънеше в мрак. Елизабет видя, че положението в предназначената за нея спалня не е по-различно.

— Стаята на лейди Бърта е точно до вашата, през тази врата — проговори лакеят.

Елизабет присви очи, взря се в тъмнината и го видя да се приближава до нещо, което тя допусна, че трябва да е стена.

— Тук е тъмно като в гроб — каза тя, тъй като освен призрачни сенки друго не виждаше. — Вихте ли запалили свещите, моля — поиска тя. — Ако приемем, че тук има свещи.

— Тъй вярно, милейди, ей тук, до леглото.

Сянката му се плъзна пред нея и Елизабет долови странните очертания на някакъв грамаден предмет, който предположи, че е легло.

— Запалете ги, моля — настоя. — Нищо не се вижда.

— Негова милост господарят не дава да се пали повече от една свещ в спалните — рече лакеят. — Казва, че тъй се прахосвал восъкът.

Елизабет премигна в тъмното, като се чудеше да плаче ли или да се смее на окаяното си положение.

— О! — възкликна.

Лакеят запали малка свещичка някъде в дъното на стаята и излезе, като затвори вратата зад себе си.

— Милейди — прошепна Бърта, взирайки се в непроницаемата мрачина. — Къде сте?

— Ето тук съм — отговори Елизабет, която с протегнати напред ръце, за да не се блъсне ненадейно някъде, се опитваше да стигне до стената, където се надяваше, че са прозорците с плътно спуснати завеси.

— Къде? — попита Бърта и Елизабет дочу как зъбите й тракат от страх някъде в средата на стаята.

— Тук, от лявата ти страна.

Бърта тръгна по посоката на гласа й и ужасено ахна при вида на силуета, който като призрак изплува от мрака със зловещо протегнати ръце.

— Вдигнете едната си ръка — изпъшка тя, — за да се уверя, че сте вие.

Елизабет, която знаеше колко е плашлива Бърта, веднага изпълни молбата й.

Горката жена се успокои, но за зла участ при това невнимателно движение Елизабет връхлетя върху някаква стойка с мраморен бюст върху нея и ги разклати.

— Мили боже! — избухна и хвана здраво стойката и бюста. — Бърта, сега не му е времето да се глезим и да се плашим от тъмното. Помогни ми, моля те! Щях да съборя нещо и не смея да пристъпя, преди да го поставя на мястото му. Някъде срещу мен сигурно са прозорците. Само трябва да се ориентираш по гласа ми за да ги намериш и да дръпнеш завесите.

— Идвам, милейди — храбро каза слугинята и тя си отдъхна. — Намерих ги — извика тихичко Бърта след минута-две. — Трябва да са от плюш, а зад тях има още едни.

Бърта дръпна едната тежка завеса и с удвоени сили дръпна и другата. После се обърна, за да огледа стаята.

— Най-после светлина! — каза с облекчение. Яркото следобедно слънце нахлу през прозореца и я заслепи.

— Така е много по-добре — примигна. Увери се, че по-постаментът стои здраво, и посегна да постави бюста на мястото му, но Бърта я спря:

— Господ да ни е на помощ!

Притиснала до гърдите си чупливия бюст, Елизабет рязко се извърна. Пред очите й се разкри най-потресаващата стая, която бе виждала, цялата в златно и червено. Шест златни купидона сякаш кръжаха над огромното легло, сграбчили с по един юмрук плюшения балдахин, а с другия — лък и стрели: с купидончета бяха обкичени и таблите на леглото. В първия миг Елизабет се ококори, без да може да повярва на очите си, после я напуши смях.

— Бърта — възкликна тя, — виж къде попаднахме!…

Удивена от надхвърлящата всяко въображение позлатена декорация, Елизабет се огледа. Над камината висеше картина в позлатена рамка, изобразяваща дама, чието оскъдно одеяние представляваше прозрачен червен воал, леко развяващ се около ханша й. Елизабет отмести поглед от тази шокираща голота, за да се озове срещу цяла армия лудуващи купидончета върху полицата над камината и върху таблите на леглото. Друга позлатена и пищна група от предвестници на любовта, образуваше канделабър с дванайсет свещи, една от които лакеят беше запалил. Около грамадно огледало също се виеше хоро от купидони.

— Туй е… — опита се да каже нещо Бърта, а очите й станаха като палачинки, — туй… не се сещам как да го река — задъха се тя, но Елизабет вече бе преживяла първия шок и я напушваше смях.

— Неописуемо ли? — изказа предположение и се разкикоти. — А може би не… неправдоподобно? — услужливо продължи да й подсказва тя, а раменете й се затресоха от сдържан смях.

Бърта издаде някакъв приглушен звук и изведнъж и на двете им дойде прекалено много. Напрежението от последните дни се разрази в безумен смях до сълзи. Слугинята посегна да ги изтрие с престилката си, но престилка нямаше и тя се сети, че сега има по-престижна роля, и извади кърпичката си от ръкава, за да попие сълзите си. От своя страна Елизабет стискаше глупавия бюст до гърдите си, а брадичката й подскачаше върху плешивата му глава. Двете така се заливаха от смях, че забелязаха кога е влязъл сър Франсис едва когато гласът му прогърмя ентусиазирано:

— Лейди Елизабет, лейди Бърта!

Бърта, обзета от паника, сподавено изписка и запуши устата си с кърпичката.

Елизабет погледна към облечения в коприна мъж, поразително напомняща купидоните, и ужасяващата реалност на незавидното й положение я обля като със студена вода. Заби поглед в пода, като се опита да си припомни замисъла. Трябваше на всяка цена да го осъществи, в противен случай този застаряващ похотлив женкар, със склонност към златни амурчета, щеше да й стане съпруг.

— Мои прескъпи дами — прекалено любезно рече той, без да знае как да продължи, — какво дългоочаквано удоволствие! — Учтивостта изискваше да се обърне първо към по-възрастната дама и той взе безсилно увисналата ръка на Бърта и я притисна към устните си, после прибави:

— Разрешете ми да се представя. Аз съм сър Франсис Билхейвън.

Лейди Бърта направи реверанс, уплашено се вторачи в него, а ръката й с кърпичката замръзна върху устата й.

За негово учудване тя не се представи, дори не каза колко е очарована да се запознае с него, не се поинтересува и за здравето му. Вместо това жената направи още един реверанс. И още един.

— Това не е необходимо — каза той с пресилено оживление, — аз съм само благородник, нали разбирате? Не съм херцог, даже не съм граф.

Лейди Бърта направи отново реверанс и Елизабет я смушка с лакът.

— Как… — изтърси закръглената лейди.

— Леля ми се обърква понякога… стеснява се от непознати — спаси положението господарката й.

Гласът на Елизабет Камерън — нежен и мелодичен — накара кръвта на сър Франсис да заиграе. Той се обърна с неприкрито сладострастие към бъдещата си съпруга и осъзна, че тя притиска собствения му бюст към гърдите си… толкова покровителствено, толкова любещо! С мъка сдържа доволството си.

— Да, точно така трябва да се държим — без излишни преструвки и свенливост — възкликна той, сияещ от щастие, и взе любезно собствения си бюст от Елизабет, която бе застинала безизразно. — Но, прелестна моя красавице, не е нужно да милвате безжизнения камък, след като аз цял съм тук, от плът и кръв.

Елизабет зяпна онемяла, докато той много внимателно постави бюста върху стойката и едва тогава се обърна към нея с очакване, което й внуши ужасяващото чувство, и то не на шега, че сега е съвсем естествено тя да привлече плешивата му глава към гърдите си. Погледна го, а в мислите й настъпи истински хаос.

— Аз… аз искам да ви помоля нещо — най-накрая успя да изрече.

— За всичко, което пожелаете, скъпа — прегракнало рече той.

— Бих искала да… да си отдъхна преди вечеря.

Той се отдръпна с видимо разочарование, но си спомни добрите маниери и неохотно се съгласи:

— Не спазваме обичайните часове. Вечеряме в осем и половина.

В този миг сър Франсис получи просветление и видя как изглежда тя в действителност. Спомените му за изящното й лице и сладко тяло бяха толкова мощни, толкова ясни, че останаха непомрачени, откакто за пръв път съзря прочутата лейди Елизабет Камерън. Сега със закъснение забеляза строгата, безформена рокля, с която тя бе облечена, и неподходящата й прическа. Погледът му попадна на грозния железен кръст на врата й и той отскочи отвратен.

— О, и да не забравя, скъпа моя, поканил съм няколко души на гости — добави натъртено. — Хрумна ми, че ще пожелаете да се облечете по-подходящо.

Елизабет понесе това оскърбление със същото вцепенение, каквото я бе завладяло, откакто за пръв път го съзря. Доста време след като вратата се затръшна, тя не бе способна да помръдне.

— Бърта — избухна и се отпусна на стола до нея, — как можа да правиш реверанс по този начин. Преди да е изтекла вечерта, той ще се сети, че си камериерка. Така никога няма да успеем.

— Много добре! — обиди се Бърта, изпълнена с негодувание. — Не бях аз тази, която притискаше главата му до гърдите си, когато той влезе.

— След тази случка трябва да направим нещо по-смислено — зарече се Елизабет и я погледна с разкаяние.

— Ще направим нещо по-смислено. Искам утре да ни няма тук. Вдругиден ще бъде късно.

— Икономът зяпаше гърдите ми — оплака се Бърта. — Видях го!

Елизабет й се усмихна кисело.

— Лакеят пък зяпаше моите. В тази къща нито една жена не може да се чувства в безопасност. Имахме само… лека сценична треска. Просто сме начинаещи в актьорската игра, но тази вечер аз ще пожъна успех. Ще видиш. Без значение какво ще ми струва, ще успея.

* * *

Когато Елизабет се появи в трапезарията, беше закъсняла съвсем умишлено с два часа.

— Боже мой, много сте мудна, скъпа! — каза сър Франсис, като стана от стола и се втурна към вратата, където Елизабет стоеше и събираше кураж, за да направи онова, което трябваше. — Елате да ви запозная с моите гости — каза той, хвърли разочарован поглед на роклята й и строгата прическа и я поведе. — Постъпихме, както предложихте в писъмцето си, и започнахме да вечеряме. Какво ви задържа толкова дълго?

— Отдадох се на молитви — отговори тя, като полагаше усилия да го гледа право в очите.

Сър Франсис навреме се отърси от изненадата си, да я запознае с другите гости около масата — двама мъже, много прилични на него по възраст и излъчване, и две жени може би по на трийсет и пет години, издокарани в рокли с огромни деколтета, каквито Елизабет виждаше за пръв път в живота си. Тя се зае със студената вечеря, а двете жени най-безочливо я оглеждаха, без да скриват презрението си.

— Тоалетът ви е много необикновен, бих казала — отбеляза жената, която наричаха Елоиз. — У вас така ли е прието да се обличат дамите, толкова… семпло?

Елизабет хапна парченце месо.

— Не, не се обличат точно така. Самата аз не одобрявам прекалената суетност. — Тя се обърна към сър Франсис с невинно изражение. — Роклите са скъпи. Според мен това е безсмислено пилеене на пари.

Той беше склонен да се съгласи, особено след като възнамеряваше да я държи главно гола.

— Точно така — грейна той и погледна другите дами с подчертано неодобрение. — Няма никакъв смисъл да се пилеят пари за парцалки. Въобще харченето на пари е безсмислено.

— Точно такова е и моето мнение — кимайки, каза Елизабет. — Предпочитам да дам всеки шилинг, който мога да осигуря, за благотворителност.

— Да ги хвърляте на вятъра за благотворителност ли? — промърмори сър Франсис и се надигна в стола си. После се усети, седна и си помисли дали е все пак умно да се ожени за нея. Тя беше прелестна, лицето й бе станало по-женствено отколкото преди и нито черното було, нито стегнатата на кок коса можеха да накърнят красотата на зелените като смарагди очи с дълги тъмни мигли. Под очите й имаше сенки, които не бе забелязал по-рано. Отдаде ги на прекалено сериозния й характер. Зестрата й бе задоволителна, а тялото под тази развлечена черна рокля… искаше му се да види формите й. Може би те също се бяха променили и през изминалите години едва ли бяха станали по-хубави.

— Надявах се, скъпа моя — каза той, сложи ръка върху нейната и чувствено я стисна, — че може би за вечеря ще се преоблечете, както ви намекнах.

Елизабет го погледна простодушно.

— Това ми е единствената рокля.

— Единствената ли? — изуми се той. — Н-н-но аз видях моя слуга да носи не един куфар по стълбите.

— Те са на леля ми, само един е мой — припряно отговори тя, като вече знаеше следващия въпрос и търсеше отговора му.

— Нима? — Той не сваляше очи от роклята, виждаше се колко му е противна, и тогава зададе точно въпроса, който тя очакваше:

— И какво, ако смея да попитам, има във вашия куфар, щом не са тоалети?

Осени я вдъхновение и тя лъчезарно се усмихна.

— Нещо много скъпо. Безценно — изрече поверително. Всички на масата приковаха очи в нея с напрегнат интерес и най-вече алчният домакин.

— Е, хайде! Не ни дръжте в напрежение, прелестна моя. Какво има в куфара?

— Мощите на Свети Яков.

Лейди Елоиз и лейди Мартънд изпискаха в един глас, сър Уилям се задави с виното си, а сър Франсис я зяпна потресен, но Елизабет съвсем не бе свършила представлението. Запази смъртоносния си удар за края на вечерята. Когато всички наставаха, тя настоя да седнат отново, за да кажат една благодарствена молитва. Вдигна ръце към небето и извъртя молитвата в унищожителна проповед срещу греховните плътски страсти и безразборното им удовлетворяване, гласът й прогърмя в кресчендо, когато призоваваше Страшния съд да накаже всички грешници, а кулминационната точка на огненото й слово бе описанието на ужасяващите мъки, които очакват всеки, отдал се на разврат. Живото й въображение изсипа върху тези нещастници яростта на митични дракони и библейски катастрофи. Когато замлъкна, Елизабет склони глава, притвори очи и този път искрено се помоли в себе си да бъде спасена от безизходицата. Направи каквото можа, изигра картите си възможно най-добре, даде всичко от себе си.

Оказа се предостатъчно. След вечерята сър Франсис я придружи до спалнята й и я уведоми не особено убедително, че за огромно негово съжаление двамата не си подхождат. Абсолютно никак.

Елизабет и Бърта си тръгнаха още на зазоряване, цял час преди слугите в къщата да се размърдат. Загърнат в халата си, сър Франсис наблюдаваше от прозореца си как кочияшът на младата графиня й помага да се настани в купето. Тъкмо щеше да се обърне, когато ненадеен порив на вятъра подхвана черната рокля на Елизабет и погледът му бе прикован към един дълъг, изключително добре оформен крак. Сър Франсис зяпна, докато каретата завиваше към главната алея. През отворения прозорец на купето видя Елизабет, която се смееше и разпускаше косата си. Облаци златни кичури се разпиляха през прозореца, закривайки лицето й, и той замислено облиза устни.